Решение № 3982 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12127/2019 г.

Решение № 3982 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12127/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1070 от 09.08.2019 г., постановено по административно дело № 846/2018 г. по описа на Административен съд - София-област, е: 1) отменена писмена покана с изх. № 23-0250-22/26.07.2018 г., издадена от директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) – София-област, с която е установено, че "Амбулатория за групова практика за извънболнична първична медицинска помощ – Авицена" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Костинброд, ул. "Ломско шосе" № 35, представлявано от управителя д-р А. Т., следва да възстанови на РЗОК – София-област сумата от 1680 лева, съставляваща стойността на допуснато превишение в резултат на назначения на специализирани медицински дейности (СМД) по бл. МЗ НЗОК № 3 с 84 броя над определените за назначаване СМД за четвърто тримесечие на 2017 г. извън разрешеното надвишение от 10 % и след прилагане на задължението за компенсиране; 2) осъдена РЗОК – София-област, представлявана от директора, да заплати на "Амбулатория за групова практика за извънболнична първична медицинска помощ – Авицена" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Костинброд, ул. "Ломско шосе" № 35, представлявано от управителя д-р А. Т., сумата от 1050 лева деловодни разноски (за заплатена държавна такса за съдебно оспорване в размер на 50 лева, за заплатено възнаграждение на вещи лица в размер на 400 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева). Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на РЗОК – София-област, действащ чрез пълномощника Д. Х. (служител с юридическа правоспособност). Касаторът поддържа становище, че решението е неправилно, защото е постановено в противоречие с доказателствата по делото и е необосновано. По съображения, изложени в жалбата, моли решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се потвърди като законосъобразна отменената от съда писмена покана за стойността, за която превишението е доказано, а именно 1 000 лева. В случай на уважаване на касационната жалба моли съдът да се произнесе и по разпределението на разноските, направени пред първата инстанция от първоначалния жалбоподател. Претендира и присъждане на направените разноски във връзка с обжалването пред настоящата инстанция, както и да бъде определено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация "Амбулатория за групова практика за извънболнична първична медицинска помощ – Авицена" ООД, действащ чрез процесуалния представител адвокат Ж. Димова, в съдебно заседание изразява становище за правилност на първоинстанционния съдебен акт и неоснователност на касационната жалба срещу него, поради което моли тя да бъде оставена без уважение, а решението на съда да се остави в сила, като претендира и присъждане на направените за настоящата инстанция деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба, като навежда доводи, че оспореното с нея решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че по отношение на бройките, за които е установено превишение, е следвало жалбата до първоинстанционния съд да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспорената покана – потвърдена в тази й част като законосъобразна. Предлага решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което жалбата срещу оспорения индивидуален административен акт да се отхвърли като частично неоснователна. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд – София-област, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, VІ-то отделение, намира касационната жалба за основателна. За да отмени с оспореното решение процесната писмена покана, издадена на основание чл. 76а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 49, ал. 1 от индивидуалния договор, сключен между изпълнителя на медицинска помощ (ИМП) "Амбулатория за групова практика за извънболнична първична медицинска помощ – Авицена" ООД и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез директора на РЗОК – София-област, първоинстанционният съд е приел, че с оглед установеното разминаване в бройките на действителното превишение, и тези, посочени в поканата, последната се явява материално незаконосъобразна и следва да бъде отменена в цялост. Този извод е необоснован и не съответства на приложимия материален закон. Отговорността на изпълнителя на медицинска помощ да възстанови на заплатените средства за СМД не е деликтна, а договорна. Материалноправното задължение за възстановяване на средствата, изразходвани от бюджета на НЗОК извън финансовия лимит по двустранните протоколи, в резултат на допуснато от ИМП несъобразяване с бюджетните правила и рамки, е възникнало на основание чл. 49, ал. 1 от индивидуалния договор на дружеството с НЗОК, съгласно който изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за СМД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. За реализирането на тази отговорност е необходимо ИМП да е назначил СМД извън разрешените надвишения и задълженията за компенсиране, както и Касата да е извършила плащане на тези медицински дейности. Тази хипотеза в случая е налице, а това, че в писмената покана е посочен по-голям брой (и на по-голяма стойност) надвишения от действителния, не обуславя цялостната й отмяна, а води до такава само в незаконосъобразната й част. От надлежно събрания по делото доказателствен материал, вкл. и от компетентно изготвеното заключение на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, безспорно се установява, че лечебното заведение е издало през четвъртото тримесечие на 2017 г. направления за извършване на специализирани медицински дейности по бл. МЗ НЗОК № 3 с 50 броя над определените за назначаване СМД през последното тримесечие на 2017 г. извън разрешеното надвишение от 10 % и след прилагане на задължението за компенсиране съобразно анализа на реализираните превишения през предходните тримесечия, като е взета предвид и бройката на допълнително отпуснатите направления за СМД (124 броя). Допуснатото от ответника по касация превишение над възможното по сключения между страните договор на назначените СМД с 50 броя е на сумарна стойност 1000 лева. Тази сума съгласно уговореното между изпълнителя на медицинска помощ и Здравната каса подлежи на връщане в бюджета на последната, доколкото с превишението е нанесена вреда на бюджета й. По казуси със сходна фактическа обстановка е налице в същия смисъл константна практика на Върховния административен съд, шесто отделение, формирана с решенията по административни дела № 8591/2017 г., № 11109/2017 г., и др. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът е изложил подробни мотиви относно договорното и нормативно установено задължение на лечебното заведение да спазва определените му с двустранно подписаните протоколи брой СМД и да допуска само разрешените превишения. Първоинстанционният съд надлежно е обосновал, че оспорената пред него писмена покана е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Убедителни доводи в подкрепа на тезата за частична (до размера от 1000 лв.) законосъобразност на процесния административен акт са налични на стр. 6-8 от проверявания съдебен акт, с които касационната инстанция е съгласна и по тази причина и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Но решаващият извод на съда, основаващ се на частичното опровергаване в хода на съдебното производство на констатацията на административния орган досежно действителния брой на надвишените СМД (и тяхната стойност) от изпълнителя на медицинска помощ, води цялостната й (а не само в незаконосъобразната й част) отмяна на писмената покана, е неправилен, по съображенията, изложени по-горе в настоящите мотиви. Този извод наред с това е в противоречие с другите мотиви, изложени от първоинстанционния съд. Предвид изложеното следва да се приеме, че административният орган е постановил законосъобразен акт, като е задължил ИМП да възстанови в бюджета на Касата сумата от 1000 лева за 50-те издадени неправомерно направления, и е нарушил материалния закон само в частта касателно 34-те направления, издадени като извънлимитни, а изпълнени и отчетени от лекарите-специалисти като лимитни (съобразно установеното от вещото лице). При това положение обосновано с касационната жалба се възразява, че по отношение на бройките, за които е установено превишение извън възможното по индивидуалния договор между страните, е следвало жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспорената покана - потвърдена в тази й част като законосъобразна. Като е приел друго и е отменил изцяло оспорената пред него покана, Софийският областен административен съд е постановил необосновано и противоречащо на материалния закон решение в обжалваните от касатора части. Налице са отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, поради което неправилният съдебен акт трябва да се отмени в тези части, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, с което: 1) се отхвърли оспорването срещу писмената покана за сумата в размер над 680 лева, защото за остатъка от 1000 лева процесната покана се явява доказана по основание и размер; 2) се оставят присъдени в полза на лечебното заведение само 425 лева деловодни разноски за първоинстанционното производство (платими от РЗОК – София-област), защото разликата до присъдените от административния съд общо 1050 лева е недължима, съразмерно на основателната част от жалбата, изчислено по простото тройно правило. При този изход на спора се явява основателна и акцесорната касаторова претенция за присъждане на направените разноски във връзка с обжалването пред настоящата инстанция, както и да бъде определено юрисконсултско възнаграждение, докато искането на ответника по касация за присъждане на деловодни разноски няма как да бъде уважено. Директорът на РЗОК – София-област е заплатил държавна такса по касационното обжалване в размер на 200 лева, видно от номерираното като лист 7 от настоящото дело платежно нареждане, която сума другата страна трябва да бъде осъдена да заплати в полза на РЗОК – София-област. Същевременно касаторът е бил представляван пред Върховния административен съд от надлежно упълномощен юрисконсулт. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касационния ответник) съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган - подал касационна жалба, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да изложи съображения по съществото на спора и да защити позицията си, като отговори на възраженията на другата страна, както и да коментира прокурорското заключение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,