Решение № 744 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2755/2008 г.

Решение № 744 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2755/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на И. А. А. от гр. М. срещу въззивното решение на Монтанския окръжен съд от 19.II.2008 год. постановено по в. гр. д. № 304/2007 год. Поддържат се оплаквания за необоснованост. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираното касационно основание за отмяна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. И. А. А. е предявила иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) във връзка с чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ срещу Й. К. М. -К. и Г. К. М. К. от гр. С. за признаването й по отношение на ответниците, че преди образуването на ТКЗС е била собственица на нива от 2.8 дка в землището на бившето с. К., понастоящем кв. Кошарник на гр. М., местн. Сулимагина ливада, който имот представлява имот № 6* по помощния план на местн. "П" ( съобразно уточнението на петитума на иска в заседанието на 17.V.2006 год. пред Монтанския районен съд). С решението на Монтанския районен съд от 23.II.2007 год. по гр. д. № 1222/2005 год. искът й е бил уважен. По въззивна жалба на ответниците Г окръжен съд с решението си от 28.I.2008 год. постановено по в. гр. д. № 304/2007 год. е обезсилил първоинстанционния съдебен акт като процесуално недопустим и е прекратил производството по делото, като е приел, че по отношение на ищцата е постановен отказ в административното производство пред П. комисия (ПК), сега Общинска служба по земеделие и гори (ОСЗГ) и съгласно Тълкувателно решение № 1/1997 г. на ОСГК на ВС на РБ искът е недопустим. Въззивното решение не кореспондира със съдържанието на решението на П. комисия от 23.ХII.1992 г. С протокол № 243 от 23.ХII.1992 г. на ПК - гр. Монтана е отказано на И. Л. П. да се признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на процесните имоти по съображение, че те попадат в терен по § 4 от Прех. и закл. разпоредби на ЗСПЗЗ и ще бъде възстановен с решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ в реални граници след уреждане на взаимоотношенията със сегашните ползватели (л. 31 от първоинстанционното производство). Според удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 076 от 10.IV. 2006 г. (л. 97 от производството пред районния съд) имената на И. А. А. (според исковата молба) и на И. А. А. и И. Л. П., с които е записана в лични документи, са имена на едно и също лице. Очевидно ПК- М. с решението си от 23.ХII.1992 г. не е постановила окончателен отказ да възстанови правото на собственост на ищцата по отношение на процесните имоти, а само такъв за възстановяването им с план за земеразделяне, с отложено произнасяне относно възстановяването в реални граници поради местонахождението им в зоната по § 4 от ПЗР от ЗСПЗЗ. Допуснатата необоснованост в изводите на въззивната инстанция относно съществото на постановения акт на П. комисия е довела до неправилното приложение на разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от ГПК (отм.) с обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото, вместо да се произнесе по подадената въззивна жалба по същество. Това налага отмяната на въззивното решение и връщане на делото на Монтанския окръжен съд за произнасяне по тази жалба на ответниците по делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение