Решение № 1184 от 29.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12794/2009 г.

Решение № 1184 от 29.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12794/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Елена Богоева от гр. София е обжалвала решението от 22-05.2009 г. постановено по адм. д. № 90/2007 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III " д" състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РД-14-1489/10.11.2006 г. на зам.-началника на ДНСК като неоснователна. Наведени са доводи за отмяната му по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът Дирекция за национален и строителен контрол чрез процесуалния си представител изразява становище за законосъобразност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни доводи във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за наличие на незаконен строеж "Едноетажна постройка" към съществуваща вилна сграда, находяща се в УПИ VIII - 111 кв. 11 по плана на в. з. " Малинова долина -IIб част - разширение - Дупките, гр. София, собственост на Елена Владимирова и Владимир Петров, констатиран с констативен акт № С 5-1279-1/20.06.2006 г., послужил като основание за издаване на акта и не опроверган с други доказателства, както в административното производството, а така също и пред съда. Строежът е извършен от касатора и Владимир Петров през 2005 г. и в отсъствие на изискуемите се строителни книжа в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ т. е. без разрешение за строеж, одобрен инвестиционен проект и в противоречие с ПУП, поради което законосъобразно е прието, че е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Представеното разрешение за строеж издадено през 2009 г. не може да доведе до извод за липса на незаконен строеж и не може да санира незаконността на строежа. Наред с това процесната постройка не се обхваща и от разпоредбата на § 16, ал. 1 ЗУТ. Възприемайки изводите за законосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират със събраните и обсъдени доказателства по делото и постановено въз основана тях и закона. Неоснователен е доводът за наличие на непълнота на доказателства. Административнопроцесуалния кодекс не третира непълнотата на доказателства като основание за отмяна на решението. В случая решението е постановено в отсъствие на отменителните основания визирани в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение