Решение № 6777 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1755/2010 г.

Решение № 6777 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1755/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Столична РДНСК чрез неговия процесуален представител срещу Решение № 72/07.12.2009 г. по адм. д. № 5757/2009 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба Нели Асенова Доцева чрез своя пълномощник счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Нели Асенова Доцева срещу Заповед № ДК-02-СО-12/11.03.2009 г. на касатора, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ й е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ "приобщаване на балкон към апартамент в жилищна сграда". С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед. Развил е доводи, че на жалбоподателката е издадено разрешение за строеж за процесния обект № 104/23.09.2008 г., което е влязло в сила на 03.10.2008 г. Влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна, поради което заповедта е незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно: Съгласно чл. 156, ал. 1 ЗУТ издадените разрешения за строеж заедно с одобрените инвестиционни проекти могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересовано лице в срока по чл. 149, ал. 3 ЗУТ или при служебна проверка от органите на ДНСК в 7-дневен срок от уведомяването им - тоест до влизането им сила. Влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна. След като правните последици на евентуално унищожаемото разрешение за строеж следва да бъдат зачетени, строежът не може да бъде третиран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Поради това, като е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за квалифицирането на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ и е отменил оспорената заповед, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Решението се явява правилно и обосновано и като такова следва да бъде оставено в сила. В разглеждания аспект настоящата инстанция не споделя доводите в касационната жалба, че съгласно чл. 148, ал. 7 ЗУТ разрешение за строеж в имот, в който има констатирано незаконно строителство, се издава, след като същото бъде премахнато. Законодателят има предвид констатиране на незаконно строителство с влязъл в сила административен акт, съобразно чийто стабилитет следва да бъдат зачетени последиците на премахването. Такива не следват от констативните актове, които не са и задължителни за административния орган досежно съдържащите се в тях констатации. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба ще следва да бъдат присъдени направените и претендирани в касационното производство разноски в размер на 350 /триста и петдесет/ лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение