Решение № 15654 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15313/2018 г.

Решение № 15654 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15313/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по жалба на М. Близнаков от [населено място], чрез пълномощника му адв. Койчева, против заповед № 8121 К - 10355/13.11.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, поради противоречие с материалноправните разпоредби при издаването й. Излага съображения, че не е налице посоченото в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение правно основание по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, тъй като е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) като държавен служител в системата на Министерството на вътрешните работи (МВР) и това право е упражнено през 2016 г., преди назначаването му като държавен служител по реда на ЗДСл със заповед № 81214-1084/02.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения, че при издаване на заповедта по отношение на Близнаков са налице предпоставките за пенсионирането му по реда на чл. 69 от КСО, които обосновават и приложението на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 от АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес, против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. М. Близнаков е бил назначен със заповед № 8121 К-1084 от 02.02.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на длъжността "началник отдел" с ранг ІІ младши в отдел 01 "Оперативна готовност" към дирекция "Отбранително-мобилизационна готовност" при МВР, считано от 01.02.2017 г. на осн. чл. 9 ЗДСл. и § 69 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР (обн. ДВ, бр. 81/14.10.2016 г.). За безспорен по делото е обявен факта, че считано от 01.01.2016 г. Близнаков е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69 КСО. С докладна записка рег. № 8121 р-22428/05.11.2018 г. на директора на дирекция "Човешки ресурси" (л. 17), във връзка с постъпила докладна записка с рег. № 11977 р-1951/26.10.2018 г. от директора на дирекция "Отбранително-мобилизационна подготовка" - МВР (л. 20-л. 24), е предложено на органа по назначаването да бъде прекратено служебното правоотношение на държавния служител на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., тъй като същият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От представеното предизвестие с рег. № 8121 р-22432/05.11.2018 г. е видно, че министърът на вътрешните работи е уведомил М. Близнаков, на осн. чл. 106, ал. 1 ЗДСл., че след изтичане на едномесечен срок от получаването, служебното му правоотношение ще бъде прекратено на осн. чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл, а при неспазване на срока на предизвестието – ще му бъде изплатено обезщетение, съгласно чл. 106, ал. 4 ЗДСл. Предизвестието е връчено лично на жалбоподателя на 06.11.2018 г., както е отбелязано (л. 16). На 13.11.2018 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед № 8121 К-10355, с която едностранно е прекратил служебното правоотношение на М. Близнаков – началник отдел с ранг II младши, длъжностно ниво по Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА) "Ръководно ниво 5 Б" в отдел 01 "Оперативна готовност" при дирекция "Отбранително-мобилизационна подготовка" - МВР, на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., считано от 15.11.2018 г. В заповедта е посочено, че на жалбоподателя следва да се изплатят обезщетения по реда на чл. 61 от ЗДСл., § 71 и § 72 от ПЗР на ЗИДЗМВР. Заповедта е редовно връчена на 13.11.2018 г., удостоверено с подписа на адресата. При така установените факти и след извършване на цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното: Обжалваният административен акт е издаден от министъра на вътрешните работи, който е компетентният орган по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДСл., във връзка с чл. 33, т. 7 от ЗМВР. Постановен е в предписаната от закона писмена форма, с оглед нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, и съдържа реквизитите, установени с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. В заповедта е посочено правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимото обезщетение, придобитият ранг на държавна служба. Органът е изпълнил задължението си да отправи едномесечно предизвестие до служителя. При издаването й са спазени предвидените административнопроизводствени правила, като органът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Посочени са реда и срока, в който държавният служител може да я обжалва. Заповедта обаче е незаконосъобразна, тъй като е постановена при неправилно приложение на материалния закон. Безспорно е по делото, че жалбоподателят е преназначен на основание § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР, съответно има статут на държавен служител на МВР, като служебното му правоотношение се урежда от ЗДСл., а не от ЗМВР. Трудът му от момента на преобразуване на правоотношението му в такова, уреждано със ЗДСл. е от трета категория, съгласно Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, което е от значение за преценката на наличие на основанията за придобиване на право на пенсия. По отношение на същите в случая е приложима нормата на чл. 68 от КСО, а не както е приел административния орган тази по чл. 69 от КСО. Между страните няма спор, а и от приложените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е придобил право и осъществил право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО на 01.01.2016 г. и този факт е бил известен на органа по назначаването още при издаване на заповедта за назначаването му - рег. № 81214-1084/02.02.2017 г. Към момента на постановяване на заповедта, жалбоподателят е навършил 59 години, а съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КСО необходимата възраст към тази дата за придобиване на пенсия е 64 години и 2 месеца за мъжете. Видно от справка рег. № 4576 р-7577 от 18.10.2018 г. за осигурителен стаж и възраст за придобиване на право на пенсия от държавните служители в МВР общият осигурителен стаж на жалбоподателя, превърнат на основание чл. 104 от КСО в трета категория труд към тази дата възлиза на 69 години, 2 месеца и 17 дни. Следователно е налице изискуемият стаж за пенсиониране по чл. 68 от КСО. Жалбоподателят обаче не е навършил необходимата възраст, за да придобие пенсия по чл. 68 от КСО - 64 години и 2 месеца - същият е на 59 години към датата на издаване на оспорената заповед. Следователно не е налице и посоченото в заповедта основание по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. за нейното издаване. Статутът на държавния служител не е на лице, придобило право на пенсия, а на работещ пенсионер и служебното му правоотношение може да се прекрати на друго основание, но не и на основание на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Това основание за прекратяване на служебното правоотношение е приложимо само в хипотезата, когато служителят придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на съществуване на служебното правоотношение на служителя, тоест придобиването право на пенсия трябва да е новонастъпило обстоятелство след възникване на служебното правоотношение. В този смисъл и трайната съдебна практиката на ВАС по тълкуване на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Нарушението на материалния закон в посочения смисъл обективира и неспазване на целта на закона при издаване на оспорената заповед, респективно налице са отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. С оглед на изложеното оспорваната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна. При този изход на спора, акцесорната претенция на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски в настоящото производство в размер на 510 лв., договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие е основателна и следва да бъде възложена в тежест на ответника - Министерството на вътрешните работи. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,