Решение № 4833 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8986/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Батулски, чрез адв. Игнатов, против Решение 4924 от 19.07.2023г. постановено по адм. дело 2438/2023г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед ДК-11-С-2/03.05.2022 г., издадена от вр.и.д. директор на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ София. Касаторът излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество на спора. Ответникът Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, , в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез юрк. Асенова, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция. Ответникът Главен архитект на район Възраждане СО, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била Заповед ДК-11-С-2/03.05.2022 г., издадена от вр.и.д. директор на РДНСК София, с която, на основание чл. 156, ал. 5 ЗУТ, е отменено издадено от Главен архитект на район Възраждане - СО в полза на В. Батулски, Разрешение за строеж /РС/ 6/12.04.2022г., за обект: Монтаж на въздуховод към топла точка в магазин , находящ се в имот с идентификатор (сграда/СОС) 68134.300.280.1.15 по КККР на гр. София, планоснимачен план район Централна градска част район Възраждане кв.141А, УПИ I-1,16, местност [местност], м. [местност], район Възраждане - СО, адм. адрес [улица], гр.София, ведно с одобрените инвестиционни проекти. За да постанови обжалваният акт, съдът е приел за установено, че процесното РС и одобрените с него инвестиционни проекти, са издадени във връзка със заявление РВЕ22-АП00-11/28.01.2022г. от В. Батулски, в качеството си на пожизнен ползвател на описания по горе магазин, за строеж Топла точка в магазин за хранители стоки , като към заявлението са приложени инвестиционни проекти в част Архитектура , Електро , Конструктивна , Технологична и ОВК, протокол от заседание на домсъвет на етажната собственост /ЕС/ на жилищна кооперация на [улица], с което са дава съгласие на неперсонифицирани лица, наематели на магазин за месо на [улица] да изградят вентилационна система, която да се прикрепи на калкана на собствената на тази ЕС жилищна кооперация и споразумение от 01.08.2016 г. между Домсъвета на ЕС на [улица], представляван от домоуправителя ѝ от една страна и от друга - М. Слей - наемател на магазин на [улица], с което страните се споразумяват, че за ползване на калкана на жилищната кооперация на [улица]за прокарване на въздухопровод от магазина на [улица], ще се заплаща месечна такса. За издаденото РС, Главен архитект на район Възраждане - СО, с уведомление по чл.149, ал.5 от ЗУТ от 19.04.2022г., е изпратил административната преписка в РДНСК- София, където е извършена служебна проверка за законосъобразността на издаденото РС и одобрените инвестиционни проекти за процесния строеж. Такава е извършена и, видно от мотивите на процесната заповед, Началника на РДНСК- София е приел, че протокол от заседание на домсъвет на жилищната кооперация [улица]не обективира решение на ОС на собствениците в ЕС, прието с необходимото мнозинство по чл. 186, ал. 1 ЗУТ. Липсват данни за проведено Общо събрание на събрание на собствениците на самостоятелни обекти в ЕС. На следващо място установява, че в администрацията на район Възраждане - СО и РДНСК- София са образувани преписки, проверките по които установяват, че строежът, предмет на проверяваното РС, е извършен преди одобряването и издаването на строителните книжа за същия, за което са съставени КП от 29.04.2022г. във вр. с преписка РД-15-042/31.03.2022г. на район Възраждане - СО и КП С21-3203-1/03.05.2022 г. на РДНСК София. При тези фактически и правни установявания, Началника на РДНСК София издал процесната заповед. При така установената фактическа обстановка съдът е извел правни изводи, че: заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати нарушения на административно производствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми; че процесния въздуховод е проектиран и преминава през външната стена на сграда, която не е изключителна собственост на жалбоподателя и следва да се квалифицира като прокарване на нова инсталация, преминаваща по обща част на сграда етажна собственост, за което е изискуемо съгласието по чл. 186, ал. 1 от ЗУТ; че съгласно чл. 186, ал. 1 ЗУТ, изменение на съществуващи общи инсталации или прокарване на нови инсталации в съсобствени сгради или в сгради - етажна собственост, се извършва с изрично писмено съгласие на половината от всички съсобственици, съответно с решение на общото събрание на собствениците в ЕС, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части, а в процесния случай прокарването на въздуховода е върху имот, който е в условие на режим ЕС и собствениците на самостоятелни обекти не са провеждали ОС по реда на чл. 16 и чл. 17 Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/, което в съответствие с изискванията на чл. 11, т. 10, б. б от ЗУЕС да е приело решение за предоставяне ползване на обща част на ЕС, каквато е калканната стена на сградата им. Представен протокол от заседание на домсъвет на жилищната кооперация [улица]не отговаря на изискванията на чл. 186, ал. 1 ЗУТ той е с нечетима дата, не установява точно кои пет лица са го подписали и не обективира решение на ОС на собствениците в ЕС, прието с необходимото мнозинство. Този извод, според съда, не се променя и от представеното в ОСЗ споразумение от 03.05.2023 между домсъвета на ЕС на [улица] М. Слей, наемател на магазин на [улица], тъй като споразумението е съставено след издаването на РС, т.е. не се променя изводът, че в хода на адм. производство по издаване на процесното РС е липсвало изискуемото съгласие по чл. 186, ал. 1 от ЗУТ. При тези фактически и правни установявания, съдът извел краен извод, че обжалваната заповед, с която отменя процесното РС, е издадена при правилно приложение на материалния закон и отхвърлил жалбата срещу нея. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, като при постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за законосъобразност на оспорената заповед е правилен. Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. В случая от доказателствата по делото е установено, че изграждането на строежа е започнало преди издаване на разрешителното за строеж, съответно то е издадено в нарушение забраната на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ Разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. . По делото не са представени доказателства нито за премахването на незаконния строеж, нито за неговото узаконяване. Отделно от това, процесното РС е издадено в нарушение на чл. 186, ал. 1 от ЗУТ - Изменение на съществуващи общи инсталации или прокарване на нови инсталации в съсобствени сгради или в сгради - етажна собственост, се извършва с изрично писмено съгласие на половината от всички съсобственици, съответно с решение на общото събрание на собствениците в ЕС, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части. . Тези нарушения, всяко на самостоятелно основание, правят незаконосъобразно издаването на строителното разрешение, предмет на процесната заповед. Ето защо, като отменя същото, обжалваната заповед се явява съответна на материалноправните разпоредби. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, своевременно заявената претенция на ответника ДНСК за присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, сторени пред тази инстанция, е основателна и с оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото, съдът ги определя в размер на 100 /сто/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение