Решение № 10649 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16307/2011 г.

Решение № 10649 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16307/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Валентина Василева, в качеството й на процесуален представител на началника на митница Пловдив, срещу решение № 1695 от 26.10.2011 г. по адм. дело № 877 по описа за 2011 г. на административния съд - Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се постановяване на решение, с което се отмени обжалвания съдебен акт и се постанови друг по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Садат" ООД оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище от адв. Стоян Костов. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Заинтересуваната страна - директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е било решение № 482 от 4.11.2010 г. на началника на митница Пловдив, с което се определя нова митническа стойност на конкретно посочени стоки по ЕАД № 10BG003000Н0130211 от 25.08.2010 г. и допълнителни задължения, включително за ДДС в размер на 317.48 лв. и за законна лихва. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно фактическата страна по спора, събраните по делото доказателства, възраженията на оспорващото дружество, като е направен извод за незаконосъобразност на административния акт. Според митническия орган декларираната стойност на стоките не е тази по чл. 29 от Митническия кодекс на общността и са налице основанията за определяне митническа стойност по чл. 30, § 2, б. "б" от МК, като въз основа на новата митническа стойност е определено допълнително задължение за ДДС. Според съда решението на този орган е немотивирано и издадено при неправилно приложение на материалния закон. Всички представени от дружеството документи сочат, че действително платената цена съвпада с декларираната по ЕАД и по инвойс фактурата от 24.08.2010 г., и именно тя следва да е договорната цена по чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Липсват и мотиви защо митническата стойност е определена съгласно чл. 30, § 2, б. "б" - по митническа стойност на сходни стоки, а не по реда на предходните букви, като в случая поредността е задължителна и при невъзможността да се определи стойността по предходна буква, следва да се изложат мотиви. Липсват и мотиви как точно е формирана и новата стойност. Решението е правилно. Съгласно чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 митническата облагаема стойност при внос е действително платената или платима цена за стоките при продажбата им за износ, която в случая се установява с представените от вносителя фактура и декларация за транспортни разходи. Безспорно съгласно чл. 68 от същия регламент митническите органи имат право да извършат документен контрол и проверка на стоките. Това обаче не ги освобождава от задължението, в случай че преценят, че декларираната стойност не може да се определи по реда на чл. 29 и преминат към определянето й по реда на чл. 30, ал. 2, б. "б" от същия регламент, да изложат мотиви в своя административен акт защо митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 29 от регламента и по реда чл. 30, ал. 2, б. "а" - стойността на идентични стоки. Липсата на мотиви е основание за отмяна на административния акт, съгласно чл. 146, т. 2 от АПК, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както правилно е преценил съдът. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 150.00 лв., на основание чл. 143 от АПК, във връзка с чл. 8, чл. 7 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,