Решение № 9514 от 9.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1321/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията против решение 9130/25.10.2024 г., постановено по адм. д. 1534/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се твърдения за недопустимост и неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Касаторът счита, че е налице друг специален ред за присъждане на обезщетение, поради и което ЗОДОВ в конкретния случай е неприложим. Поради това моли да бъде уважена касационната жалба и бъде отхвърлен иска. Претендира разноски. Ответната страна Кооперация "Всестранна кооперация Прогрес-ВК 91", редовно призована, не се представлява. В писмено становище оспорва касационната жалба и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Агенция по вписванията е осъдена да заплати на "Всестранна кооперация Прогрес-ВК 91" обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по повод обжалване на отказ за вписване, който е бил отменен. От фактическа страна по делото е било установено, че длъжностно лице в Агенция по вписванията - София е постановило отказ за вписване, който е бил обжалван и съответно отменен с решение по т.д. 584/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив. В това производство ищецът е направил разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. С молба по чл. 248 ГПК жалбоподателят е поискал присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. С определение 1573/24.07.2019 г. по т.д. 584/2019 г. на ОС - Пловдив молбата за присъждане на разноските е оставена без уважение, като в определението са изложени мотиви, че липсва процесуална възможност за присъждане на сумата поради охранителния характер на производството. В обжалваното в настоящото производство решение административният съд е приел, че са налице всички елементи на отговорността по ЗОДОВ незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред, вреда от този акт, както и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Поради това е присъдил на ищеца претендираната искова сума. Решението е правилно. Не са налице сочените касационни основания. Съдебният акт в оспорената му част е постановен след обсъждане на относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е приложен законът. Дейността на Агенция по вписванията се характеризира като административна. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър се извършват от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрация", чийто правомощия са визирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрация са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. В подкрепа на този извод е и изменението на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който препраща към ЗОДОВ за реда за репариране на вредите, причинени от Агенция по вписванията на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията. Висящият правен спор попада в хипотезата на чл. 6, § 1 вр. чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека в неговия гражданскоправен аспект, доколкото касае обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт на администрацията. До изричното изменение на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и добавянето на алинея 6, нормативната уредба и трайната съдебна практика на гражданските съдилища не предоставят ефективно вътрешноправно средство за защита в случаите на заварени правоотношения, а именно при приключили съдебни производства по обжалване отказите за регистрация в Търговския регистър. Константно разноските в производствата пред гражданските съдилища не се присъждат с мотиви, че се касае за едностранно охранително производство. Следователно, обстоятелството, че ищецът принципно е имал възможност да претендира разноските в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ при разгледаната по-горе съдебна практика и вътрешноправна уредба, включително и в конкретния случай, не представлява гаранция за това, че той е разполагал с достъп до съд и с ефективно правно средство за защита на своите имуществени права, попадащи в обхвата на защита по ЕКПЧ. Правото на ефективен достъп предполага, че има последователна система, регламентираща сезирането на съд, която е достатъчно сигурна от гледна точка на изискванията си страните по съдебни производства да имат ясна, практическа и ефективна възможност да се обърнат към съд. Ето защо, в конкретния случай ефективното средство за защита е именно искът по чл. 1 ЗОДОВ, а той подлежи на разглеждане от административните съдилища, които в случая трябва да осигурят достъпа до правосъдие. Искът правилно е приет за доказан по своето основание и размер. Налице са елементите от фактическия състав за възникване отговорността на Агенция по вписванията - отменен по предвидения в закона ред незаконосъобразен акт, настъпила имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и акта. Заплащането на адвокатското възнаграждение и държавната такса са доказани, посредством представените документи - договор и разписка, които са били депозирани още по търговското дело, както и документ за заплатена държавна такса по гражданското дело. Сторените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца за обжалване отказа на длъжностното лице по регистрация и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 2000 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение