Решение № 6277 от 26.5.2021 г. на ВАС по адм. д. № 933/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на Р. Ю., гражданин на Ирак, подадени съответно от адв.Е. К. и адв.Г. В.. Жалбите са против решение 6215 от 10.11.2020год., постановено по адм. дело 7916/2020год. от Административен съд София - град. С него е отхвърлена жалбата на касатора Р. Ю. срещу решение 1806 от 29.07.2020 год. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). С касационните жалби се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че обжалваното решение не съответства на изискванията на чл.172, ал.2 АПК, защото не съдържа достатъчно мотиви. Прави се твърдение, че молбата на оспорващия не е оценена в съответствие с критериите, заложени в чл.4 от Директива 2011/95/ЕС, като не са били взети предвид всички относими факти, свързани с държавата на произход. Излага се, че в оспорения акт липсва анализ на обстановката в страната. Иска се ВАС да отмени обжалваното решение със законните последици от това. Ответникът председателят на ДАБ, чрез пълномощника си юрисконсулт И. М., в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение като правилно и обосновано. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила поради липса на касационни основания по чл.209 от АПК. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Р. Ю., гражданин на Ирак, срещу решение 1806 от 29.07.2020год. на заместник - председателя на ДАБ. С него на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на Р. Ю. е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт изхожда от компетентен административен орган. Решението било мотивирано и при издаването му били спазени административнопроизводствените правила. Административният съд е счел, че материалният закон също е правилно приложен. Относно материалната законосъобразност на атакувания акт съдът е приел, че изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, ответникът е възприел правилен извод за липса на преследване, което да се обосновава от някоя от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. В бежанската история нямало доводи за такова релевантно преследване, нито се обосновавало наличие на реална опасност от бъдещо такова в страната на произход на чужденеца по някоя от причините, сочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Съдът е приел, че изложеното оплакване за заплахи във връзка с женитбата на дъщеря му са по-скоро от личен характер и не могат да бъдат квалифицирани по посочените разпоредби на закона. Направените твърдения от Р. Ю. за заплахи срещу личността и живота му са се случили в края на 2014г. са неоснователни към настоящия момент, видно от представените по делото справки за актуалната обстановка в страната, силите на Ислямска държава са отблъснати от официалните власти. Съдът е изложил мотиви, че е правилна преценката на административния орган и за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. Чужденецът не изтъквал като причина за напускането на родината си наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция, или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Не намирала приложение и хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Съдът приел, че касторът можел да живее в гр.Дахок и Иракски Кюрдистан, където състоянието на сигурността било относително стабилно. От събраните данни за положението в Ирак се установявало, че на територията на тази страна има въоръжени сблъсъци, които обаче не можели да се определят като такъв въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия на страната на оспорващия, както и положението в Ирак да достига такава степен на безогледно насилие, по отношение на което да намира приложение тълкуването на чл.15, б.в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), дадено с решение от 17.02.2007г. по д. С-465/2007г. Обжалваното решение е правилно. От данните по делото се установява, че касаторът е напуснал страната си на произход заедно със своето семейство на 25.04.2015 год. На българска територия влезли първо децата на молителя Р., Б., Ш., и съпругата му А., както и двете им малолетни деца И. и Д.. Р. Ю. заявил, че след престой от една година и два месеца в гр.Истанбул пристигнал нелегално на българска територия в средата на месец юни 2016 год. Съпругата му и малолетните им деца са напуснали България и достигнали до Германия, където са подали молба за международна закрила. Чужденецът заявил, че в България е останал с децата си Р. и Б.. Кандидатът за закрила заявява, че е роден в гр.Дахок, Иракски Кюрдистан, където е живял до 2010 год., след което в гр.Хирсибад. Мотивира молбата си за закрила с проблеми с членове на групировката Ислямска държава (ДАЕШ). През месец октомври 2014 ислямистите са атакували и превзели града. Сочи, че са искали двамата му сина да отидат да се бият на страната на ДАЕШ, а дъщеря му, която тогава е била на [възраст], да се омъжи за един от членовете на групировката. Чужденецът е отказал. През месец ноември 2014г. в дома на молителя са дошли ходжата и кандидат съпруга, като отново поискали дъщерята на молителя да се омъжи за него. През месец февруари 2015 г. чужденецът подал жалба в полицейското управление на гр.Шейхан, намиращ се в близост до града, в който е живял. Жалбата е била свързана с това, че от ДАЕШ насилствено искали да вземат дъщеря му за съпруга на свой член. Твърди, че от полицията са го посъветвали да избяга. Административният съд установил, че с решение 14158/27.12.2016г. на заместник-председателя на ДАБ при МС производството по предоставяне на международна закрила на Р. Ю. било прекратено по негова молба, тъй като желаел доброволно да се завърне в страната на произход. Чужденецът обжалвал административния акт и с решение 1285 от 28.02.2017г по адм. дело 577/2017г. на Административен съд София град (АССГ) била отхвърлена жалбата му, като с решение 4629 от 11.04.2018г. по адм. дело 7215/2017г. на Върховния административен съд (ВАС) е било оставено в сила решението на АССГ. Р. Ю. подал молба за международна закрила с рег. УП18992/18.11.2019г. на РПЦ-София, която с решение 54-ОК от 19.11.2019г. на интервюиращ орган на ДАБ-МС е била допусната до производство за предоставяне на международна закрила. По делото са били приобщени писмени доказателства протоколи за проведени интервюта с деца на жалбоподателя, които останали да живеят с него в България. Правилно административният съд е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл.8, ал.1 от ЗУБ. В процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Правилно съдът е посочил, че причините за напускането на страната не могат да се подведат под предпоставките на ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Видно от протокол за проведено интервю касаторът не е получавал заплахи и не е имал проблеми във връзка с принадлежност към някоя от категориите по чл.8, ал.1 ЗУБ - раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Също така не е членувал в политическа партия или организация, както и във въоръжена групировка. Правилно административният съд е намерил за установено от административния орган противоречие в изложените от жалбоподателя данни, които са били съпоставени с тези, предоставени от неговите децата. Жалбоподателят е заявил, че от 2010г. до напускането на Ирак е живял с двете си деца в гр.Хирсибад, а последните твърдят, че след смъртта на майка им баща им е живял с новото си семейство отделно от тях. Относно причините за напускане на страната на произход, а именно заплахите, отправени към жалбоподателя от член на ДАЕШ, правилно съдът е установил, че тези факти не са доказани. Правилно не е кредитирано като достоверно и представеното удостоверение от полицейското управление в гр.Шейхан. Същото е представено пред административния орган едва след повторното разглеждане на молбата за закрила и повече от 4 години след издаването му. По отношение на извода за липсата на основания за предоставянето на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл.9 от ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. В разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не е установено същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗУБ. Обосновано съдът е приел, че в случая липсват данни свободата и животът на чужденеца да са реално застрашени. В тази връзка стандартите във вр. с чл.15, б. в" от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл.9 от ЗУБ не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. Неоснователно е възражението на касатора, че акта е немотивиран и е бил постановен при неизяснена фактическа обстановка, вкл. и необсъждане на актуалната обстановка в страната му на произход. С обжалваното решение е обсъдена актуалната обстановка в Ирак и Иракски Кюрдистан, като са цитирани в решението различни източници на информация. И е формиран извод, че ситуацията в страната не се характеризира като въоръжен вътрешен или международен конфликт. Относно представеното удостоверение от полицейското управление в гр.Шейхан, от него се установява, че заплахите не са били отправяни от държавен орган, а от лица искали дъщеря му за жена, които имат личен характер. Представеното удостоверение съдържа преразказ на жалба на касатора, без да е удостоверено верността на твърдените в жалбата обстоятелства. Няма и разумно обяснение представянето на удостоверението едва след повторното разглеждане на молбата за закрила и повече от 4 години след издаването му. Безспорно обстановката в Ирак е напрегната и динамична, ноторни са многобройните дела на лица, търсещи закрила от Ирак и съдебната практика по прилагане на чл.9 от ЗУБ, във връзка с тълкуване и прилагане на чл.15 от Директива 2004/38/ЕО. Практиката на Върховния административен съд е приложима към ситуацията в Ирак към момента на постановяване на решение на СЕС по тълкуване на чл.15, б."в" от посочената директива, за прилагане на чл.9 от ЗУБ, както и чл.15 от Директива 2004/38. За да продължи съдебната практика в същата посока, от значение е дали понастоящем ситуацията в Ирак се определя като ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, за каквато се отнася задължителното по силата на принципа на примата, тълкуване на нормата на чл.15 от Директива 2004/38 ЕО. От последните данни за ситуацията в Ирак, не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл.9 от ЗУБ. Видно от представените в първоинстанционното производство справки МД-257 от 14.05.2020г. и МД-549 от 13.10.2020г., както и от представената в касационното производство справка МД-209 от 28.04.2021г., справките не се различават съществено по изложените в тях данни. От съвкупният им анализ следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. По данни от тях Ирак е територия освободена от контрола на "Ислямска държава", в резултат на което милиони иракчани са се завърнали по домовете си, а други са останали в положение на вътрешно разселване. Въпреки разпространените ограничения на движението, свързани с коронавируса COVID-19, разселените лица продължават да се връщат в районите си на произход. Завръщащите често са посочвали като причина за решението си подобрените условия на сигурност, разчистване на мини и възстановяване на обществена инфраструктура. Това дава основание на касационната инстанция да приеме, че са налице основанията на чл.9, ал.5 от ЗУБ, съгласно които не се предоставя статут, когато в една част от държавата по произход не са налице причини за основателно опасение от преследване, при което лицето може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Видно от данните по делото се установява, че шестима на касатора братя и една сестра, както и синът му Ш., се е завърнал в гр.Дохак през 2017 год. и е сключил брак на 06.07.2019 год. От справките се установява, че в Ирак не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния акт, така и при произнасянето на първостепенния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. На следващо място от доказателствата по делото и с оглед на данните от последната справка, се установява, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите. Сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл.9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции, не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Според нормите на международното право Ирак не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Ирак и гр.Дахук, откъдето идва касаторът, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007г. на СЕС по тълкуването на чл.15, б."в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната на произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да се наруши принципът non refoulment - забрана за връщане по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗУБ и чл.33, ал.1 от Женевската конвенция от 1951г. По тези съображения не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,