Решение № 4935 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9134/2015 г.

Решение № 4935 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9134/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 32, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане/ППЗСП/. Образувано е по касационна жалба от Анка Асенова Райчева с адрес с. Злокучене област Пазарджик срещу решение № 396 от 26 юни 2015 г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело № 268/2015 г. С него се отвърля жалбата й срещу заповед № П-288-А от 2 февруари 2015 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Септември. Поддържа доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на ДСП Септември чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Анка Райчева срещу цитираната заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" Септември. С нея на основание чл. 28, ал. 1 от ППЗСП във връзка с чл. 32, ал. 1 от ЗСП е прекратена месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП на основание чл. 12, ал. 6 от ППЗСП за периода от 01.11.2014 г. до 31.10.2016 г. отпусната със заповед № П-288 от 28.01.2014 г. по молба декларация с вх. № П-288 от 17.01.2014 г. Възраженията са за незаконосъобразност на заповедта поради нарушения на административно производствените правила по издаването й. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по приложената преписка, че съгласно договор между община Септември и ДСП Септември общината се е задължила да разработи и предложи на дирекцията програма за извършване на обществено полезни дейности по обекти от лицата имащи право на месечно социално подпомагане, като за целта кмета на с. Злокучене е изготвил графици за разпределението по обекти и работно време на лицата наети на работа за отработване на помощи. От графика за месец ноември 2014 г. е установено, че работата е следвало да се извършва от 11.11.2014 г. до 28.11.2014 г. т. е 14 дни в месеца по 4 часа от 8 до 12 часа с място на работа с. Злокучене и вид работа хигиенизиране на улиците като жалбоподателката е била разпределена за почистване на улица единадесета. От показания на свидетелите извършили проверката е установено, че на 25.11.2014 г. жалбоподателката не била на работното място - улица единадесета в с. Злокучене. Този факт е приет за годно фактически основание да се изведе правен извод, че Анка Райчева отказва да полага обществено полезен труд, установено за втори път. При установеното от фактическа страна съдът е приел жалбата за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Решението е неправилно като постановено при наличието на касационните основания по чл. 209 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 12б, ал. 1 от ЗСП безработните лица които отговарят на условията за подпомагане с месечни помощи се включват в програми за заетост, утвърдени от министъра на труда и социалната политика. Според ал. 3 реализирането на програмите по ал. 1 се осъществява съвместно с общинските администрации, държавните и частните предприятия и други юридически лица и териториалните поделения на Агенцията по заетостта и на Агенцията за социално подпомагане. Според чл. 12, ал. 1 ППЗСП безработните лица в трудоспособна възраст които получават месечна помощ по чл. 9 и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от ЗСП задължително полагат обществено полезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за обществено полезни дейности, като лицата полагат обществено полезен труд за срок от 14 дни по 4 часа дневно. По делото е приложен договор № 460 от 29.12.2011 г. между Община Септември и дирекция "Социално подпомагане" Септември област Пазарджик. В него е поето задължение от Община Септември да разработи програма, да организира здравословни и безопасни условия на труд които съгласува с инспекцията по труда, да организира инструктажи на лицата и да ги застрахова, да определи длъжностно лице, което да следи за условията на труд и описва ежедневно извършваните дейности по графика от програмата в присъствена книга в която лицата да се подписват в края на деня в който са отработвали обществено полезен труд и да се предоставя тази информация на ДСП, включително и общината да извършва контрол по действителната ангажираност на лицата по програмата. За ДСП Септември е посочено правото да извършва периодични проверки за установяване на действителната заетост на лицата по чл. 12, ал. 1 от ППЗСП. Видно от цитираната нормативна уредба и сключения договор се установява, че полагането на обществено полезен труд е организирана трудова дейност при спазване на правилата на Кодекса на труда, с отчетност на извършената работа, контрол по безопасност на труда с отговорник длъжностно лице определено от общината. Така организирана трудовата заетост представлява комплекс от действия и проверката не може да бъде изразена само в проверка на лицата дали са на работното си място - улицата определена за хигиенизиране в рамките на работното време според графика. По делото няма други констатации, като например дали работата е била свършена, подходящи ли са условията за такъв вид работа, причините за отсъствие, няма данни дали е осъществена връзка с определеното длъжностно лице от общината за установяване защо лицата не са били намерени на определеното място според графика и др., поради което констатациите на свидетелите като длъжностни лица от ДСП Септември само част от проверката, но това не е достатъчно като фактическо основание за изведения правен извод от административния орган, че жалбоподателката не полага обществено полезен труд като всъщност отказва да полага такъв за втори път. На следващо място, по делото са представени доказателства - служебни бележки - л. 50 и сл. че Анка Асенова Райчева е положила обществено полезен труд включително и за м. ноември 2014 г. за 14 дни. което доказателство не е обсъдено от съда и установява факт от съществено значение за правния спор като прави издадената заповед издадена в нарушение на приетото от органа фактическо положение и в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 146 АПК. При тези съображения решението като неправилно следва да бъде отменено като необосновано, в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Тъй като не се налага събирането на доказателства и събраните са достатъчни следва да бъде постановено решение по съществото на спора с което обжалваната заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд шесто отделение