Решение № 10578 от 14.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15303/2009 г.

Решение № 10578 от 14.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15303/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на: 1/ Виолета Менева и Петя Нинова и 2/ Комисия за защита от дискриминация, срещу Решение № 9663/14.07.2009 г., по адм. д. № 248/2009 г., на тричленен състав на Върховния административен съд. Считат обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което искат отмяната му. Ответната страна - Министерство на правосъдието оспорва жалбите като неоснователни. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационните жалби. Върховният административен съд намира, че жалбите като подадени в срок са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения: С атакуваното решение тричленния състав на ВАС, седмо отделение е отменил Решение № 228/4.11.2008 г, по преписка № 6/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, предвиждаща, че кандидатите за ЧСИ, следва да подадат заявление за участие в конкурса, в което да посочат, освен изброените изисквания и "... района, за който се кандидатства", в никой случай не води до извода, че разпоредбата ограничава кандидатстването само до един съдебен район, а визира само посочването на този район или райони. Изводът на съда е, че дори да се приеме, че текстовете на чл. 7, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/6.02.2006 г., за условията и реда за провеждане на конкурс за ЧСИ, ограничават кандидатстването само за един съдебен район, същите поставят всички желаещи да кандидатстват за заемане на длъжността ЧСИ в равно положение пред закона. Прието е, че заинтересуваната страна Виолета Менева не е третирана по-неблагоприятно на основание на някои от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., отколкото е третирано, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Направен е извод, че в случая, непряка дискриминация би била осъществена, ако само по отношение на В. Менева е приложено изискването за посочване на един съдебен район, а на другите кандидати е разрешено посочването на повече от един район. Прието е, че след като тя не е кандидатствала за друг съдебен район, освен за този на София - град, следователно не е дискриминирана основание признак "обществено положение при упражняване правото на труд". Решението е правилно. По делото фактическата обстановка е безспорна. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗЧСИ предвижда, че кандидатите за частни съдебни изпълнители следва да подадат заявление за участие в конкурс, в което да посочат освен изброените изисквания и "района, за който се кандидатства". Това изискване е пренесено и в разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/06.02.2006 г. Тълкуването на посочените правни норми води до извода, че разпоредбите отразяват изричната воля на законодателя да ограничи кандидатстването за повече от един съдебен район. Правилен е извода на тричленния състав, че законодателят е възприел различен режим за кандидатстване и провеждане на конкурси за длъжности в органите на съдебната система и за длъжности, на които държавата изцяло е делегирала изпълнението на нотариални функции, без възможност последните да бъдат извършвани от държавен орган в пълния им обем и за длъжностите, при които е въведен смесен модел на паралелно частно и държавно изпълнение. С оглед обществената значимост на дейността на ЧСИ, както и сложния характер на производството по осъществяване на принудителното изпълнение на частни притежания, законодателят в ЗЧСИ е предвидил определен ред за кандидатстване за ЧСИ, подробно регламентиран в Наредба № 1, като е въвел специфични изисквания за лицата, които желаят да изпълняват тази дейност. Едно от тези изисквания е кандидатите да посочат района, за който ще кандидатстват. Съгласно чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр., непряката дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1, в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Установено е, че жалбоподателките не са поставени в по-неблагоприятно положение от другите кандидати, тъй като това ограничение важи за всички. В случая, правилен е извода на състава на ВАС, че в случая не е налице непряка дискриминация, тъй като обсъжданите норми попадат под хипотезата на чл. 4, ал. 3, предложение последно, защото са оправдани обективно с оглед постигане на законовата цел. Абсолютно неоснователни са изводите, направени от КЗД в оспореното решение, че в неравностойно положение са поставени една група взискатели, спрямо друга група взискатели, след като законодателят е въвел "смесена система" на принудително изпълнение. Както се отбеляза по-горе, едно от специфичните изисквания на нормативната уредба е, кандидатът за ЧСИ да посочи района, в който ще упражнява тази длъжност. След като няма желаещи за посочените райони, това не означава, че има непряка дискриминация по отношение на взискателите в тези райони. С оглед на изложеното и тъй като не са налице отменителните основания, визирани в разпоредбата на чл. 209 АПК, обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав,