Решение № 5146 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5548/2016 г.

Решение № 5146 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5548/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Т. П. Д. с адрес в гр. С., чрез процесуален представител адвокат, със съдебен адрес в гр. Т., срещу решение № 18 от 21.03.2016 г. на Административен съд Г. по адм. дело № 9/2016 г. С него се отхвърля оспорването на Т. П. Д. против решение № 72/16.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ Г. и разпореждане № 3804092210/04.11.2015 г. на ръководител на ПО на НОИ Г.. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Спорът е за началната дата на отпускане на пенсията като определяне на процента на вид и степен на увреждане. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ Г. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Т. П. Д. срещу цитираните решение и разпореждане. С разпореждането е отпусната социална пенсия за инвалидност от 09.06.2015 г. пожизнено за 71% вид и степен на увреждане /ВСУ/ с дата на инвалидизация 03.09.2014 г. Със същото разпореждане е увеличен размера на пенсията и е спряно изплащането на вече определената и отпусната социална пенсия за инвалидност на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО. С цитираното решение е изменено разпореждането в частта относно началната дата от която е отпусната пенсията и респективно спряна социалната пенсия за инвалидност като датата е определена считано от 21.04.2015 г. - датата на постановяване на ЕР на ТЕЛК. Освен датата на отпускане на социалната пенсия за инвалидност се оспорва и спирането на тази пенсия с възраженията за нарушение на материалния закон. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна, че с решение на ТЕЛК от 21.04.2015 г. е определена 71% ВСУ и дата на инвалидизиране 03.09.2014 г. Това експертно решение е влязло в сила на 07.05.2015 г. като е бил пропуснат месечният срок по чл. 94, ал. 3 КСО, но е бил спазен този по чл. 94, ал. 1 КСО за подаване на документи за отпускане на пенсията. Прието е за неоснователно искането за отпускане на пенсията, считано от 03.09.2014 г. и за неоснователно възражението против спирането на тази пенсия. При установеното от фактическа страна е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и същата е отхвърлена. Решението е правилно. Видно от приложеното с административната преписка решение на ТЕЛК 1522 от 21.04.2015 г. в него е отразено състояние до експертизата 50 % ВСУ и е определено с решението 71 % ВСУ със срок пожизнен. При това отразяване в експертното решение следва, че повишения процент на вид и степен на увреждане е установен с решението на ТЕЛК на датата на издаването му 21.04.2015 г. В това решение няма посочване, че този повишен процент на ВСУ е настъпил на по ранен етап като до този момент ВСУ е 50%. Посочването на датата на инвалидизирането е първоначалната дата на влошаване на здравословното състояние. Тази дата се определя според правилата за извършване на медицинската експертиза въз основа на наличната медицинска документация и преглед от ТЕЛК/НЕЛК. Последващото влошаване на здравословното състояние е от датата на издаване на решението, от която е повишена ВСУ или на по ранен етап, ако този факт е посочен в решението на ТЕЛК. В настоящият случай в решението на ТЕЛК не се сочи по ранна дата от датата на решението на която определен по високият процент ВСУ. Или, от този момент е настъпило по тежко здравословно състояние, послужило като основание за отпускане на пенсията от тази дата. Правото в хипотезата на чл. 94, ал. 1 КСО обаче възниква от влизане на решението на ТЕЛК в сила - 7 май 2015 г., а не в по ранен момент каквато е неоснователна претенцията. Пенсията е отпусната от по ранен момент от влизане в сила на решението - датата на постановяването му и при липса на жалба в тази част следва да остане така както е постановено - 21.04.2015 г. В случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 94, ал. 3 КСО за отпускане на пенсията, считано от датата на подаване на заявлението до ТЕЛК/НЕЛК тъй като в периода от подаване на това заявление до момента на издаване на решението на ТЕЛК ВСУ е била 50% и няма никакво законово основание по чл. 90а КСО за този период. Правилно е решението и в частта относно приложението на чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО, съгласно който пенсията се спира когато не се следва изплащането й на основание чл. 101 КСО. Разпоредбата на чл. 101, ал. 1, т. 4а КСО предвижда, че не могат да се получават едновременно социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност и персонална пенсия с друг вид пенсия, включително пенсия отпусната в друга държава. Нормата, приложена в настоящият случай не позволява получаването на социалната пенсия за инвалидност. В случая са неприложими разпоредбите от ПЗР на КСО в Закони за изменения и допълнения на КСО преди сегашната му редакция, предвиждащи, че вече отпуснатите пенсии ще се получават за определен срок заедно с други пенсии, които са извън хипотезата на забраната на чл. 101, ал. 1, т. 4а КСО. Действието занапред на материалната норма на чл. 101 КСО означава, че сега отпуснатата социална пенсия за инвалидност не може да бъде получавана заедно с друг вид пенсия. Предвид изложеното обжалваното решение на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховен административен съд шесто отделение