Решение № 12111 от 3.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 292/2019 г.

Решение № 12111 от 3.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 292/2019 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Плевен (ОДМВР – Плевен), чрез процесуален представител по делото юрк. Фердинандова, против решение № 664 от 05.11.2018 г., постановено по адм. дело № 697/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен (АС – Плевен). Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за неговата отмяна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна – М. Бешков, не заявява становище по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение АС – Плевен е отменил заповед УРИ 316 з-1786/21.05.2018 г. на директора на ОДМВР – Плевен, с която на младши експерт М. Бешков – временно преназначен на длъжността младши оперативен дежурен в "Оперативна дежурна част" (ОДЧ) към Първо Районно управление – Плевен (Първо РУ – Плевен) при ОДМВР – Плевен, е било наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, считано от датата на заповедта, за това, че изпълнявайки служебните си задължения за времето от 21: 00 ч. на 05.10.2017 г. до 09: 00 ч. на 06.10.2017 г. не е приложил на 06.10.017 г. разпоредбата на чл. 15, ал. 9 от Инструкция № 8121 з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР (Инструкцията) – "За задържането дежурният в ОДЦ/ОДЧ или полицейският орган, задържал лицето е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания. ", като не е уведомил съпругата на задържаното в 00: 10 ч. на 06.10.2017 г. лице И. Иванов от [населено място] за факта на задържането – искане, изразено категорично от задържания в попълнената декларация за правата на задържаното лице. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма, при наличие на всички предвидени в закона реквизити на акта, както и при отсъствие на допуснати съществени нарушения в хода на дисциплинарното производство, но в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Така постановеното решение на АС - Плевен е правилно. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че заповедта е издадена при липса на посочените в нея фактически основания за налагане на процесното дисциплинарно наказание. От събраните по делото доказателства – административна преписка за проведеното срещу М. Бешков дисциплинарно производство, категорично се установява, че наказаният служител не е извършил визираното в заповедта деяние, квалифицирано по чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР – "пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност". Установеното от съда от фактическа страна се подкрепя напълно от съдържащия се по преписката доказателствен материал – надлежно изследван и обсъден в мотивите на обжалвания съдебен акт. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че М. Бешков в качеството му на оперативен дежурен в ОДЧ към Първо РУ – Плевен, в посочения в заповедта времеви период не е уведомил съпругата на задържаното в 00: 10 ч. на 06.10.2017 г. лице И. Иванов за факта на задържането му, като с това свое бездействие е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 9 от Инструкцията. Нарушението е квалифицирано по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, вр. чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР. В процесната заповед дисциплинарнонаказващият орган се е позовал на изготвената във връзка с осъществената дисциплинарна проверка справка Рег. № 316 р-10256/20.03.2018 г., в която се сочи, че по отношение на уведомяването на съпругата на задържаното лице комисията счита, че М. Бешков е следвало от положи повече усилия за изясняване на това обстоятелство, включително и да проведе разговор със задържания. Правилна е направената от първоинстанционния съд оценка на наличните по делото данни. Като е съобразил съдържанието на сочената като нарушена разпоредба на чл. 15, ал. 9 от Инструкцията и е обсъдил относимите към спора доказателства, съдът е извел верен и обоснован извод за наличие на променена у задържаното лице воля относно уведомяването на съпругата му. В тази връзка решаващият състав се е позовал на събраните гласни и писмени доказателства, които еднозначно подкрепят становището, че съпругата на задържаното лице не е била уведомена по причина на формирана в тази насока воля на задържаното лице, а не в резултат на неизпълнено задължение по чл. 15, ал. 9 от Инструкцията от страна на дежурния в ОДЧ – М. Бешков, и полицейския орган, задържал лицето – инспектор Х. Иванов. Съответна на доказателствата по делото е и констатацията на съда, че така променената воля на задържаното лице не е била надлежно удостоверена в писмена форма чрез обективирането й върху съставената във връзка със задържането декларация за правата на задържаното лице. Този факт обаче, сам по себе си, не е от естество да обоснове извод за неизпълнение на задължението по чл. 15, ал. 9 от Инструкцията, съответно за допуснато нарушение на права на задържаното лице при неговото задържане. От събраните по преписката доказателства (дадените от М. Бешков и Х. Иванов обяснения, възприети и от дисциплинарно разследващата комисия и възпроизведени в съставената от нея справка Рег. № 316 р-10256/20.03.2018 г.) безспорно се установява, че компетентните органи са предприели действия, с които е била предоставена възможност на И. Иванов да се обади от личния си телефон и да уведоми за задържането си лицата, които прецени за необходимо. Тази възможност е била реализирана чрез телефонно обаждане до адвокат, като такова не е осъществено със съпругата на задържаното лице. Като причина за последното е посочен късният час и изразеното от И. Иванов опасение за създаване на притеснения у съпругата му, поради което адвокатът щял да се свърже с нея по-късно. Промяната в заявената воля на задържаното лице е станала известна на М. Бешков в качеството му на дежурен в ОДЧ към Първо РУ – Плевен посредством уведомяване от страна на служителя, извършил фактическото задържане на лицето. Следва да се подкрепи като законосъобразен и обоснован изводът на съда, че с оглед така изяснените обстоятелства по случая наказаното лице като дежурен в ОДЧ е положил необходимите усилия за изясняване на фактите по отношение уведомяването на съпругата на задържаното лице, в резултат на което не са били накърнени правата на последния при задържането му. И. Иванов не е бил лишен от възможността да уведоми съпругата си съобразно признатото му по закон право, като неупражняването на същото не се доказва да е по вина на служителя М. Бешков. Фактът, че промененото у задържаното лице желание (първоначално изразено в писмената декларация) да уведоми съпругата си не е било удостоверено по надлежния писмен ред, не влече след себе си като неизбежен правен резултат нарушаване на правата на задържаното лице поради неизпълнение на разпоредбата на чл. 15, ал. 9 от Инструкцията от страна на М. Бешков. По тези съображения, заключението на административния съд, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, е законосъобразен и се подкрепя от събраните по делото доказателства, а наведените в противоположен смисъл доводи на касатора следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Крайните изводи на съда са обосновани, тъй като почиват на съвкупната преценка на относимите към предмета на спора доказателствата. С оглед гореизложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото, разноски не следва да бъдат присъждани поради липса на заявена в този смисъл претенция от ответната страна в касационното производство. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на пето отделение,