Решение № 9131 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8916/2011 г.

Решение № 9131 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8916/2011 г., I о., докладчик съдията Еманоил Митев Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Лив Агро" ЕООД моли да бъде отменено решение № 246/3.06.2011 г. по адм. д. № 13/2011 г. на Административен съд-В. Т., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт/ РА/ № 1200/1001985/1.10.2010 г. на ТД на НАП - В. Т. в частта по ЗКПО, с която финансовият резултат на дружеството се преобразува в посока увеличение със сумата общо в размер на 440 622,90 лева, в резултат на което са определени допълнителни задължения за внасяне, в размер на 44 062,29 лева и лихви в размер на 2 609,79 лева - като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - В. Т., чрез процесуалния си представител- юрк. М. И., в писмено депозиран отговор -оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Лив Агро " ЕООД против РА № 1200/1001985/1.10.2010 г. на ТД на НАП - В. Т. в частта по ЗКПО, с която финансовият резултат на дружеството се преобразува в посока увеличение със сумата общо в размер на 440 622,90 лева, в резултат на което са определени допълнителни задължения за внасяне, в размер на 44 062,29 лева и лихви в размер на 2 609,79 лева. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен орган след проведена по ДОПК ревизия. В касационно оспорената част по ЗКПО обосновано съдът е приел, че в РА законосъобразно е приложен чл. 26, т. 2 ЗКПО като е увеличен финансовият резултат на ревизираното лице с разходите по фактури на "Бешев" ЕООД, "Агроспед" ЕООД и "Бриз К" ЕООД, които не са документално доказани с представените фактури, не отразяващи вярно стопанската операция, поради липса на осъществени доставки по тях. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКПО разходът се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. След като не са представени складови разписки, товарителници, транспортни документи и приемо-предавателни протоколи обосновано съдът с приел, че не е установено предаване на родово определените вещи и прехвърляне на собствеността върху тях, поради което не е доказано осъществяване на доставки по фактурите на трите фирми. Обоснованият извод от анализа на събраните в хода на ревизията доказателства е, че фактурите не отразяват вярно извършени стопански операции, тъй като такива липсват. Спорните осчетоводени разходи са документално необосновани по смисъла на чл. 26, т. 2 ЗКПО вр. чл. 10, ал. 1 и 3 от ЗКПО и правилно не са признати за данъчни цели от данъчните органи. Спорният момент е свързан с наличие на предпоставките на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Действително при непризнаване на разходи за данъчни цели, на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО не следва да се признават за данъчни цели и приходите, възникнали от непризнатите разходи. Законосъобразен е изводът на съда, че при липса на доставки по спорните фактури доводът на ревизираното лице за спадане на приходите от продажба на същите стоки по чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО е неоснователен, тъй като приходите не са възникнали от продажба на стоките по неосъществените доставки. Съдът е приел, че не е установена идентичност на стоките, с които са извършени последвали продажби и са осчетоводени приходи със стоките, придобити по спорните фактури. Съдът обосновано е приел, за неустановено осчетоводените приходи от продажби на стоки от същия вид в ревизирания период да са възникнали по повод фактурите, по които не са признати разходи и поради това - не е налице хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО. Прието е, въз основа на съдебно-счетоводна експертиза, че сумите по спорните фактури са намерили отражение в счетоводството на дружеството по дебит сметка 702-кредит сметка 304, т. е. са отразени в отчета за приходи и разходи като балансова стойност на продадени активи. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,