Решение № 9329 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8498/2017 г.

Решение № 9329 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8498/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. Ш., гражданин на Афганистан, против решение № 4070 от 19.06.2017 г., постановено по адм. дело № 4139/2017 г. по описа на Административен съд С. град . К. твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, чрез юрисконсулт Минкова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 90 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на М. Ш., гражданин на Афганистан, срещу Решение № 8504 от 10.04.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Не се установява процесуалните права на жалбоподателя да са препятствани и ограничени по никакъв начин в развилото се съдебното производство. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и неправилно приложение на закона също са неоснователни. В решението е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай не може да се направи извод от събраните по делото доказателства, че чужденеца е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Видно от изявленията му е напуснал работа и страната на произход, тъй като баща му го накарал да стори това. Жалбоподателят не твърди за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Твърденията му за съществуваща заплаха, породена от получено заплашително писмо от "талибаните", тъй като бил държавен служител, без да посочи какъв, не може да бъдат възприети като основателни, при положение че противоречат на цялостното изложение на причините за напускане на страната по произход, При установеното по делото, правилен е извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Правилен е прието в обжалваното решение, че не са налице и основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо М. Ш. по чл. 9 ЗУБ. Търсещият закрила не е бил принуден да напусне Афганистан поради това, че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ също не са налице. Ако и в страната по произход да е налице вътрешен въоръжен конфликт, то насилието не е безогледно и повсеместно на цялата и територия. Обстановката в Афганистан сама по себе си не дава основание да се приеме, че по отношение на жалбоподателя е налице страх от преследване, не е установено по отношение на него да е налице реална опасност, която да е била повод за напускането му. Дори да е налице обща ситуация на несигурност в държавата по произход то тя не е достигнала степен на безогледно насилие, с опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Същото се установява от фактите в представената при разглеждане от първоинстанционния съд справка на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, относно положението в Афганистан, потвърдени и с представената актуална такава пред настоящата инстанция. Фактите, на които търсещия бежански статут се основава, следва да бъдат преценени и с оглед цялостното му поведение, на първо място с липсата на желание да поиска предоставяне на закрила във възможно най-ранния момент, когато това е възможно, при приложението на чл. 4, т. 5 от директива 2004/83/ЕО. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че чужденецът не е имал намерение да поиска такава от компетентните власти в Р. Б. Влязъл е на нейна територия не по установения в закона ред на 26.09.2015 г., като след извършена регистрация я напуска по същия начин, без да бъде започната и приключена процедура по предоставяне на закрила. Установява се в К. Ш., откъдето е върнат, тъй като е подал там молба за закрила по-малко от 12 месеца от пресичане на границата. Отделно от това, при проведената беседа чужденецът изрично заявява нежеланието си да получи убежище в Р. Б., а единствено иска да не се отправя запитване към други европейски страни, "за да не ни връщат обратно тук". Същият не се явява и в производството пред касационната инстанция при установеното, че не е на посочения в жалбата адрес, където е настанен, като търсещ убежище. Така установеното поведение на чужденеца дава повод да не бъдат кредитирани твърденията му, че е получавал заплахи в страната си по произход, а тези, че я е напуснал под давление на баща си, по икономически причини, които не предпоставят предоставяне на убежище. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,