Решение № 14960 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9694/2012 г.

Решение № 14960 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9694/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на директора на дирекция "Миграция" - МВР срещу решение № 2328 от 27.04.2012 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 920/2012 г., с което е отменена заповед рег. № ЗДМ-32/19.01.2011 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР, с която на Дана Махмоод Абдуллах (DANA MAHMOOD ABDULLAH), гражданин на Република Ирак, е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България" и "забрана за влизане в страната" за срок от пет години. Подробни съображения се излагат в жалбата. Ответникът по касационната жалба - Дана Махмоод Абдуллах, чрез своя процесуален представител, представя писмено становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение № 2328 от 27.04.2012 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 920/2012 г. е отменена заповед рег. № ЗДМ-32/19.01.2011 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че административният орган е нарушил нормата на чл. 34, ал. 3 от АПК като не е осигурил право на участие на лицето в административното производство. Решаващият съд е достигнал до извод, че в индивидуалния административен акт, в частта, с която е наложена принудителна административна мярка - принудително отвеждане до границата на Република България, посочените фактически основания са относими към редакцията на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ, обнародвана в ДВ, бр. 42/27.04.2001 г., а не към релевантната за случая такава, публикувана ДВ, бр. 36/15.05.2009 г., което сочи на противоречие между изложените в акта фактически и правни основания. Първоинстанционният съд е приел, че не е реализиран фактическия състав на чл. 42з, ал. 1 и 4, вр. чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ, а наред с това административният орган не е обсъдил релевантни за законосъобразността на мярката факти, свързани със зачитането на личния и семеен живот на Дана Махмоод Абдуллах. Решението е законосъобразно. Направените фактически и правни изводи се споделят напълно от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от АПК административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като страните могат да правят писмени искания и възражения. На Дана Махмоод Абдуллах или упълномощено от него лице не е връчено съобщение за започнатото административно производство за издаване на индивидуален административен акт по чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ. Посоченото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като с неизпълнението на нормата на чл. 34, ал. 3 от АПК се препятства правото на участие на лицето, адресат на принудителните административни мерки по ЗЧРБ, в административното производство. Наред с това, изводът на административния орган за липса на осигурена издръжка на лицето се опровергават от събраните пред Административен съд София-град писмени и гласни доказателства, поради което доводите в касационната жалба за липса на доказателства за тези релевантни обстоятелства, са неоснователни. Административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването си. В заповедта, предмет на правния спор пред решаващия съд, и в предложението (рег. № ХМ-535/19.01.2011 г.) до административния орган не са изложени мотиви във връзка с обстоятелствата по чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ и по чл. 10, ал. 1, т. 9, относими към посоченото правно основание по чл. 42з, ал. 1 от този закон. Съдът проверява оспорения акт за наличието на реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, включително и за фактическите основания за издаването му. Изписването на хипотезата на правната норма, без свързването на предвидените в нея условия и обстоятелства с конкретния казус не е изпълнение на задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съвкупната преценка на доказателствата сочат на извод, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Най-сетне, ответникът Дана Махмоод Абдуллах е сключил граждански брак с българската гражданка Теодора Кирчева Костадинова - Абдуллах, видно от удостоверение за сключен граждански брак от 21.12.2011 г., което макар и последващ юридически факт е от значение за делото, което правилно е отчетено от първоинстанционния съд, въпреки нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Ето защо принудителното отвеждане до границата и наложената забрана за влизане в страната за срок от 5 години, нарушават правото на Дана Махмоод Абдуллах на зачитане на личния и семейния му живот, гарантирани от чл. 8, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Наложените принудителни административни мерки не са съобразени с индивидуалните специфики на случая и противоречат на императивните разпоредби на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, Директива 2008/115/ЕО и посочената норма на чл. 8, ал. 1 от Конвенцията, чиито норми имат примат над вътрешноправните разпоредби, които им противоречат. По изложените съображения, съдът счита, че не са налице твърдяните в касационната жалба пороци на атакуваното решение и същото следва да се остави в сила като обосновано и постановено в съответствие със закона. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд