Решение № 1934 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9620/2009 г.

Решение № 1934 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9620/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Свищов против решение № 269 от 13.05.2009 г., постановено по адм. д. № 116/2009 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново в частта му, с която е отменена оспорената заповед и Община Свищов е осъдена да заплати на Христо Драгомиров направените по делото разноски. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците не са изразили становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение е отменена заповед № 2947/25.11.2008 г. на кмета на Община Свищов, с която е одобрено попълването и поправката на кадастралните граници на поземлени имоти 4811 и 2991 по кадастралния план на гр. Свищов. От фактическа страна първоинстанционният съд приел за установено, че производството по издаване на оспорената заповед е започнало по искане от Венцислав Величков за установяване на вярната кадастрална граница между имоти 4811 и 2991. Съставен бил акт за непълноти и грешки, който бил подписан само от длъжностното лице, но не и от заинтересуваните собственици и в частност липсвал подписа на жалбоподателя Христо Драгомиров. При така установеното от фактическа страна съдът направил извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на 62, ал. 2 и 3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обосноваващо незаконосъобразността на издадената заповед. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно правилото на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Не са изложени мотиви и не са обсъдени приложеното по делото влязло в сила решение, с което на основание чл. 109, ал. 2 от Закона за собствеността е определена границата между имоти 2991 и 2992, както и заповед № 300-4-55 от 10.07.2002 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която е одобрен кадастралния план на гр. Свищов II част. По делото не е установено в коя част на гр. Свищов се намират процесните имоти предвид събраните по делото доказателства - заповед от 10.07.2002 г. и публикацията в "Държавен вестник" на заповед от 12.02.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография кадастъра. Не е обсъдена и заповед № 1070/29.09.2000 г. на кмета на Община Свищов. Липсват изводи дали спорът за имуществено право между страните, собственици на цитираните имоти, е разрешен със сила на присъдено нещо и дали предвижданията по оспорената заповед, съвпадат с влязлото в сила съдебно решение. Този съдебен акт замества съставянето на констативен акт, предвиден в ал. 3 на чл. 53 ЗКИР, а в съдебното производството не е установено дали поправката в кадастралния план, с нанасяне на вярна имотна граница е съобразена с него. Първоинстанционният съд не е обсъдил молбата от 16.09.2008 г., пълномощното от 14.11.2008 г. и приложения нотариален акт, с оглед установяване на обстоятелството дали са спазени изискванията на чл. 58, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Освен това не са изложени мотиви съобразени ли са нотариалните актове относно правото на собственост, включително квадратурата на недвижимите имоти при изменението на кадастралните граници. С оглед на изложеното се налага извода, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Необсъждането на събраните по делото доказателства и липсата на мотиви относно материалната законосъобразност на оспорения административен акт препятстват настоящата инстанция да провери в цялост правилността на съдебното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК същото следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,