Решение № 5461 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 568/2021 г.

Решение № 5461 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 568/2021 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби – едната, подадена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуалния й представител гл. юрк. М. А., другата – от "Теленор България" ЕАД, [ЕИК], чрез пълномощник по делото юрк. П. Г., против решение № 2066 от 16.04.2020 г., постановено по адм. дело № 9954/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С обжалвания съдебен акт са отменени Решение № ППН-01-429/20.03.2019 г. и Решение № ППН-01-429/30.07.2019 г. на КЗЛД по жалба от "Теленор България" ЕАД и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по жалбата с вх. № ППН-01-429/07.06.2018 г. на М. Б., съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на първоинстанционното решение. В касационната жалба на КЗЛД са изложени твърдения за неправилност на решението на АССГ поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението е оспорено в неговата цялост, както по отношение на изводите на съда за незаконосъобразност на Решение № ППН-01-429/20.03.2019 г. на КЗЛД, с което е прието, че "Теленор България" ЕАД е извършило нарушение на чл. 24 от Регламент (ЕС) 2016/679 и спрямо дружеството е приложено корективното правомощие на КЗЛД по чл. 58, пар. 2, б. "г" от същия Регламент, така и по отношение на констатираната незаконосъобразност на Решение № ППН-01-429/30.07.2019 г., издадено за поправка на очевидна фактическа грешка в предходното решение. Касаторът поддържа оплакването, че противно на установеното от съда, решаващият орган е конституирал правилно страните в административното производство, събрал е надлежните доказателства, които е обсъдил и ценил правилно, поради което не е налице сочената процесуална незаконосъобразност на оспорените административни актове. Развити са доводи и срещу възприетата от съда материална незаконосъобразност на решенията на КЗЛД. Съобразно изложеното в касационната жалба, която се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител, касаторът моли за отмяна на първоинстанционния акт и постановяване на нов по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата на "Теленор България" ЕАД срещу Решение № ППН-01-429/20.03.2019 г. и Решение № ППН-01-429/30.07.2019 г. на КЗЛД. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на "Теленор България" ЕАД са наведени твърдения за неправилност на решението на АССГ поради нарушение на материалния закон в частта, с която делото като преписка е върнато на КЗЛД за ново произнасяне, при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Оспорват се съображенията на съда във връзка с приложимостта на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), като касаторът поддържа становището, че управителят на етажната собственост е или може да бъде представител на всеки от етажните собственици, действа от тяхно име и за тяхна сметка. Изрично заявява, че ако при новото разглеждане на преписката от КЗЛД бъдат изпълнени указанията на АССГ, то на "Теленор България" ЕАД ще бъде определена нова санкция (макар и съдът да не е дал нарочни указания в тази насока), което на практика ще доведе до поставяне на дружеството в по-неблагоприятно положение, в противоречие със забраната за reformatiо in peius, установена в българското законодателство. По изложените в касационната жалба аргументи, поддържани и в открито съдебно заседание, "Теленор България" ЕАД прави искане за отмяна на съдебния акт в обжалваната му част, касаеща връщане на преписката за ново произнасяне от КЗЛД, като спорът бъде разрешен окончателно с отмяната на Решение № ППН-01-429/20.03.2019 г. и Решение № ППН-01-429/30.07.2019 г. на КЗЛД или при условията на евентуалност – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Не претендира разноски. Ответната страна в касационното производство – М. Б., в съдебно заседание, в което се представлява лично, заявява, че не оспорва касационните жалби. Същевременно прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение на АССГ. Ответната страна в касационното производство – Р. Г., конституиран като заинтересована страна по първоинстанционното дело, изрично заявява в съдебно заседание, че се присъединява към становището на касационните жалбоподатели за отмяна на атакувания съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба на КЗЛД. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, като взе предвид релевираните от касаторите отменителни основания и прецени изложените от тях доводи и съображения в съответствие със събраните по делото доказателства, мотивира следните изводи от фактическа и правна страна: Касационните жалби са подадени от активно легитимирани страни в съдебното производство, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, и двете касационни жалби са неоснователни. Решението на АССГ е правилно с оглед постановения с него краен резултат (отмяна на процесните административни актове и връщане на преписката за ново произнасяне от КЗЛД), но не и по отношение на всеки един от доводите на първоинстанционния съд, обусловили решаващия краен извод. Оспореното решение следва да бъде оставено в сила, като се съобразят коригиращите мотиви на настоящата касационна инстанция, включително досежно указанията, които следва да бъдат дадени на административния орган във връзка с тълкуването и прилагането на закона. С решението, предмет на касационна проверка, първоинстанционният съд: 1) е отменил а) Решение № ППН-01-429/20.03.2019 г. на КЗЛД, с което, предвид установеното нарушение на разпоредбата на чл. 24 от Регламент (ЕС) 2016/679, на основание чл. 58, §. 2, б. "г" от Регламент (ЕС) 2016/679 на "Теленор България" ЕАД е разпоредено да съобразява операциите по обработвате на лични данни с разпоредбата на чл. 24, § 1 от Регламента, която задължава администратора да въведе подходящи технически и организационни мерки, и б) Решение за поправка на очевидна техническа грешка № ППН-01-429/30.07.2019 г. на КЗЛД, с което е променен диспозитивът на първото решение, като в него наред с чл. 24 от Регламента е цитиран и чл. 23 от ЗЗЛД 2) и е върнал преписката на КЗЛД за ново произнасяне по жалбата на М. Б., съобразно дадените в мотивите на съдебния акт указания по тълкуването и прилагането на закона. За да достигне до този резултат, съдът е изложил установената от доказателствата по спора фактическа обстановка, като въз основа на нея е формирал правните изводи за издаване на процесните решения на КЗЛД от компетентен орган, с посочване на правното основание, на което се издават, но при липса на надлежни фактически установявания/мотиви за тяхното постановяване, с оглед на което е приел, че актовете са процесуално и материално незаконосъобразни, както и противоречащи на целта на закона. Съдът е установил наличие на порок по чл. 146, т. 3 от АПК поради неправилно конституиране на страните в административното производство, несъбиране на надлежни доказателства за относимите факти и неправилна оценка на събраните такива, вследствие на което погрешно били възприети за доказани факти, които всъщност не са доказвани с наличните доказателства. Този извод на първоинстанционния съд не се споделя от касационната инстанция. Както правилно е уточнил решаващият състав на АССГ, предмет на жалбата на М. Б. пред КЗЛД е единствено разкриването на нейни лични данни от страна на "Теленор България" ЕАД на друго лице – С. Б., посредством предоставянето на анекс № 3 от 2017 г. към Договор за наем от 22.12.2006 г., съдържащ личните данни на жалбоподателката, които не са били заличени. При така очертан предмет на спора, релевантният за решаването му въпрос е, съставлява ли предоставянето на посочения документ (с незаличени в него данни на М. Б.) неправомерно обработване на лични данни в хипотезата на "разпространяване"/"предоставяне" по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД (ред. ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.). За да се даде отговор на горния въпрос, следва най-напред да бъдат изяснени всички релевантни обстоятелства във връзка с твърдяното незаконосъобразно предоставяне на лични данни. Това първоинстанционният съд е направил, като е уточнил, че в приложената към делото преписка се намират писмо от "Теленор България" ЕАД до М. Б. от 27.06.18 г. (лист 46) и становища на дружеството, дадени в хода на административното производство, в които изрично се сочи, че на 15.05.18 г. дружеството, в качеството си на наемател по договор, подписан през 2017 г., е предоставило копие от анекс към договора на г-жа С. Б., която е собственик на имот в сградата, находяща се на адрес: гр. София, [адрес], чиято етажна собственост се представлява от М. Б. – ответник в първоинстанционното и касационното производства. Съдът обаче е приел, че писмото от "Теленор България" ЕАД до М. Б. и становищата на дружеството до КЗЛД не са надлежни доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин, че именно на 15.05.2018 г. "Теленор България" ЕАД е предало на г-жа С. Б. въпросния документ с незаличени лични данни на М. Б. – анекс № 3 от 2017 г. към Договор за наем от 2006 г., сключен между "Теленор България" ЕАД и етажните собственици на сградата. Неправилна е преценката на съда, че в случая посочените писмени доказателства са недостатъчни, за да се установи релевантният за спора факт. Обстоятелството, че копие от анекса, ведно с Протокол от Общо събрание на етажните собственици от 17.01.2017 г., са предоставени от служител на "Теленор България" ЕАД на г-жа С. Б. на 15.05.2018 г., се твърди именно от дружеството – ответник по оплакването на М. Б. за неправомерно обработване на лични данни, т. е. този факт се признава от страната по спора, за която не биха настъпили благоприятни последици, в случай че се докаже, че чрез него е осъществен състав на нарушение на правилата за защита на личните данни. Същевременно, този факт не се оспорва и от другите страни в административното производство, респективно – в съдебния процес. Следователно, предоставянето на копие от анекса (с незаличени в него данни на М. Б.) на лицето С. Б., извършено от служител на "Теленор България" ЕАД на 15.05.2018 г., е безспорен факт (такъв, по който страните не спорят), изключен от предмета на доказване по делото – арг. в чл. 153 ГПК, във вр. чл. 144 АПК. Не може да бъде споделено становището на първоинстанционния съд, че за установяване на горния факт е абсолютно необходимо конституирането на лицето, на което е предадено копието от анекса - С. Б.. Както бе вече посочено, именно твърденията и документите, изходящи от "Теленор България" ЕАД, съдържат релевантното признание на неблагоприятен за дружеството факт, който не се оспорва от останалите страни в производството, поради което същият следва да бъде ценен като несъмнено доказан. Други относими към предмета на спора обстоятелства не биха могли да бъдат установени от лицето С. Б., доколкото последната не е посочена като адресат на наведените пред КЗЛД оплаквания на М. Б. за неправомерно обработване на личните й данни. Жалбата на М. Б. е срещу "Теленор България" ЕАД относно разпространяване/предоставяне на лични данни, като изрично в проведеното на 27 февруари 2019 г. заседание на КЗЛД жалбоподателката е уточнила, че предмет на оспорването й са единствено данните, предоставени на С. Б. с анекса към наемния договор. Преди да направи това уточнение обаче, в инициативния документ, с който е сезирала КЗЛД, М. Б. е изложила обстоятелства, сочещи, че извършител на твърдяното от нея нарушение на правото й на защита на личните данни е Р. Г., с оглед на което правилно като ответна страна в административното производство е било конституирано и това лице. Впоследствие, оплакванията на М. Б. са насочени изцяло към "Теленор България" ЕАД, като такива не са предявени лично срещу С. Б. с твърдение за конкретно извършено от нея нарушение на ЗЗЛД, поради което изводът на съда за неправилно конституиране на страните в административното производство не се подкрепя от фактите и данните за проведеното производство пред КЗЛД. Не се споделя и изводът на съда, че решаващо значение в случая има констатацията за ненадлежно доказване на избора на М. Б. за представляващ етажната собственост към датата на твърдяното нарушение - 15.05.2018 г. В тази връзка следва да се отбележи, че независимо дали М. Б. е била избрана за управител, респективно представляващ етажните собственици към 15.05.2018 г., относимо към настоящия случай е единствено обстоятелството относно представителната власт на М. Б. за сключване на договора с "Теленор България" ЕАД през 2017 г., тъй като именно предоставянето на копие от този договор (анекс № 3) е деянието, сочено като неправомерно обработване на личните данни на Б., чрез разкриването им на С. Б.. Последната, в качеството си на собственик на обект в сградата и член на общото събрание на етажните собственици, е един от упълномощителите на Б. за сключване на сделката с "Теленор България" ЕАД през 2017 г. Независимо от горното обаче, следва да се има предвид, че упълномощаването на М. Б. с решение на Общото събрание на етажните собственици от 17.01.2017 г. да действа от тяхно име в отношенията с "Теленор България" ЕАД за целите на продължаване на договора за наем, не съставлява само по себе си условие по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (ред. ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.) за допустимост на всяко следващо, допълнително обработване, под каквато и да е форма, на личните данни на упълномощеното лице от страна на съконтрахента по договора. По-подробно, въпросът за наличие или липса на основание за допустимост на обработването на личните данни на М. Б. от "Теленор България" ЕАД чрез предоставянето им без заличаване в документа, обективиращ договорните отношения между етажните собственици, представлявани от Б., и дружеството към 2017 г., ще бъде разгледан по-долу в мотивите на настоящото решение. В обобщение, касационният съд приема, че от приложените по делото писмени доказателства – копие на Протокол от общо събрание на етажните собственици от 17.01.2017 г. и анекс № 3 към Договор за наем от 2006 г., се установява по несъмнен начин, че М. Б. е подписала анекс № 3 към наемен договор от 2006 г. въз основа на изрично упълномощаване и възлагане от страна на етажните собственици на сграда с адрес: гр. София, [адрес], съгласно приетото с необходимото мнозинство решение на Общото събрание на етажните собственици от 17.01.2017 г. Данните в Протокола относно посочения като ръководител на събранието и управител на етажната собственост – М. Б., упълномощена да сключи договора с "Теленор България" ЕАД, съвпадат с тези, отразени в сключения с дружеството анекс № 3 към наемен договор от 2006 г. Следователно, обстоятелството, че към 17.01.2017 г. М. Б. е лице, което разполага с представителна власт по отношение на етажните собственици за целите на продължаване на договорните отношения с "Теленор България" ЕАД, е несъмнено доказано по делото. Същото не се оспорва и от жалбоподателя пред първата инстанция - "Теленор България" ЕАД, и от касаторите в настоящото производство. Не са налице каквито и да е данни или твърдения, опровергаващи или дори само разколебаващи констатацията, налагаща се от анализа на относимите и приложени по делото доказателства, че при подписването на анекс № 3 от 2017 г. към Договор за наем от 2006 г. М. Б. е действала като представител на етажните собственици, изрично упълномощена с решение на Общото събрание на етажните собственици, проведено на 17.01.2017 г. Без значение в случая остава кога и с какъв акт на Общото събрание на етажните собственици М. Б. е била избрана за управител на етажната собственост. Несъответно на установените по делото факти е и становището на съда, че никъде в цялата административна преписка не било изяснено кои точно са личните данни на М. Б., които са били предоставени (незаличени) от "Теленор България" ЕАД на С. Б.. Видно от анекс № 3 към наемен договор от 2006 г. е, че съдържащите с в него лични данни на Б. са три имена, ЕГН, номер, дата и място на издаване на лична карта, постоянен адрес, телефон и адрес на електронна поща. От съдържанието на жалбата до КЗЛД, уточнена от Б. в заседание на Комисията от 27 февруари 2019 г., се установява, че предмет на твърдяното неправомерно обработване са личните й данни, отразени незаличени в копието от анекс № 3, предоставен от "Теленор България" ЕАД на С. Б. на 15.05.2018 г. Жалбоподателката не конкретизира кои точно данни е трябвало да бъдат заличени в предоставения от дружеството документ, поради което следва да се приеме, че предмет на жалбата й до КЗЛД са всички отнасящи се до нея лични данни, обективирани в анекс № 3 към Договор за наем от 2006 г. С оглед на всичко гореизложено, изводите на решаващия състав за процесуална незаконосъобразност на Решение № ППН-01-429/20.03.2019 г. на КЗЛД са неправилни, тъй като не са налице сочените от съда нарушения на процедурата, включително липса на надлежни фактически установявания по въпросите от значение за решаването на спора. Като правилно следва да бъде потвърдено заключението за наличие на материална незаконосъобразност на акта, но по съображения, различни от възприетите и аргументирани в решението на първоинстанционния съд. Касационната инстанция, която, освен контролираща правилността на първоинстанционния акт съобразно наведените основания, е и инстанция по същество на спора, която следи служебно за съответствието на изводите на съда с материалния закон, намира за необходимо да изложи следните доводи от правна страна: На първо място, следва да се посочи, че нито решаващият административен орган, нито първоинстанционният съдебен състав са изяснили въпроса за приложимия към спора материален закон. Наличието или липсата на нарушение на установени в закона правила се преценява съобразно действащата към момента на извършване на претендираното нарушение нормативна уредба. В случая твърдението на М. Б. е за обективирано на 15.05.2018 г. нарушение на правата й по ЗЗЛД, към която дата е в сила националният закон – ЗЗЛД, в редакцията от ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., като към този момент Регламент (ЕС) 2016/679 все още не се прилага, макар и да е влязъл в сила (арг. в чл. 99 от същия). Следователно, релевантните за спора факти и обстоятелства се преценяват относно тяхната съставомерност спрямо нормите на националния закон (в посочената реакция), като при констатация за допуснато нарушение и необходимост от налагане на принудителна мярка/санкция, последната следва също да бъде наложена по реда и правилата на ЗЗЛД, в приложимата редакция. В случая, КЗЛД е приела, че установените по преписката факти сочат на извършено от "Теленор България" ЕАД неправомерно обработване на личните данни на М. Б. посредством предоставянето им на друго лице, без същите да са сведени до минимум, който извод като съответен на доказателствата по преписката се споделя напълно от касационната инстанция. Неправилна обаче е квалификацията на така установеното и доказано от фактическа страна деяние – същото не представлява нарушение на разпоредбата на чл. 23 от ЗЗЛД, а нарушение на чл. 4, ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Жалбоподателката Б. не се оплакна по същество от факта на предаване на копие от анекса към наемния договор от страна на "Теленор България" ЕАД на С. Б., а това, че личните й данни не са били заличени в предоставеното копие. Така формулирано, оплакването не сочи на приложимостта към процесното деяние на определени технически и организационни мерки, които да не се били предприети, съобразени, осигурени от администратора на лични данни, вследствие на което данните на Б. да са станали предмет на неправомерен достъп от страна на С. Б.. Фактите по спора не обосновават извод за нарушение на чл. 23 от ЗЗЛД (ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.) – жалбоподателката не навежда твърдения в тази насока. Изводът на КЗЛД, че допуснатото от "Теленор България" ЕАД нарушение е във връзка с непредприемане на необходимите технически и организационни мерки за защита на личните данни на лицата по смисъла на чл. 23 ЗЗЛД, съответно чл. 24 от Регламента, е изведен при неправилно интерпретиране на фактите, установени по несъмнен начин от наличните в преписката относими и достатъчни доказателства. Извършеното от "Теленор България" ЕАД нарушение на ЗЗЛД е по чл. 4, ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗЗЛД (ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.) – предоставянето на копие от анекс № 3 към наемен договор от 2006 г. на С. Б. с незаличени данни на М. Б., което представлява форма на незаконосъобразно и недобросъвестно обработване на личните данни на Б., тъй като дружеството е следвало да предостави въпросния екземпляр от сключения с етажните собственици договор, като заличи съдържащите се в него лични данни на Б., за чието разпространяване/предоставяне субектът на данни не е дал изрично своето съгласие и не е налице някое от другите условия за законосъобразност по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.). Не се твърди и не се установява задължение на администратора на лични данни, чието изпълнение да налага предоставянето на личните данни на Б. на друго лице – С. Б., нито необходимост от реализиране на законни интереси на администратора или на другото лице, на което са разкрити данните. Не се доказва и даването на изрично съгласие на Б. за тяхното предоставяне на С. Б., като тук следва да бъде направено едно уточнение. От материалите по делото може да бъде обосновано заключението, че част от личните данни, отнасящи се до Б. (извън трите й имена), които фигурират в текста на анекс № 3, а именно: ЕГН и постоянен адрес (такъв, какъвто той е към датата на сключване на анекса) не са били разкрити за първи път на г-жа Б. с предоставяне на въпросното копие от анекса (предвид че същите са отразени и в Протокола от общо събрание на етажните собственици от 17.01.2017 г., подписан от присъствалите на събранието собственици, сред които и С. Б.). Независимо от горното обаче, предоставянето на копие от анекса с незаличени в пълен обем данни на М. Б., без значение дали част от същите вече са станали или са могли да станат известни на С. Б. при други обстоятелства, съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, вр. с чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗЗЛД. Администраторът на лични данни е длъжен във всеки отделен случай да съобразява действията си по обработване на личните данни с принципите и изискванията на приложимата към съответния момент нормативна уредба, регламентираща защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни, като преценява наличието или липсата на основание за допустимост на всяка конкретна форма на обработване. В настоящия случай, не е налице никое от предвидените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.) основания за законосъобразно обработване на личните данни на М. Б., извършено посредством разкриването им на С. Б. чрез предоставяне на копие от анекс към наемен договор на 15.05.2018 г. от служител на "Теленор България" ЕАД. Доказателствата по делото сочат, че физическото лице, за което се отнасят данните, не е дало изрично съгласие за извършеното обработване на личните му данни. Последното е осъществено по начин, несъвместим и надхвърлящ целите, за които данните са били първоначално събрани от администратора на лични данни. Несъмнено, "Теленор България" ЕАД разполага с личните данни на М. Б. по силата на сключения анекс към Договор за наем между дружеството и етажните собственици, чийто представляващ е М. Б.. Това обстоятелство, както и наличието на изрично упълномощаване на М. Б. от етажните собственици да ги представлява пред дружеството при сключването на договора, не води до извод за наличие на признато от закона основание за предоставяне на личните данни на Б. в пълния обем, в който те се съдържат в анекс № 3, на всеки един от етажните собственици, който пожелае от дружеството да му предостави копие от договора. В случая, не може да се приеме и че процесното обработване е било необходимо за изпълнението на задължение по този договор (условие по чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД), тъй като М. Б., за която се отнасят данните, не е страна по него. Страни са дружеството – наемател, и етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. София, [адрес] – в качеството на наемодатели по отношение на общите части та сградата. Качеството на страна в облигационното правоотношение, възникнало със сключване на анекса към наемен договор, не придава автоматично качеството на страна в правоотношението, регулирано от нормите на ЗЗЛД, по повод на така сключения договор, тъй като последното е възникнало между "Теленор България" ЕАД като администратор на лични данни и М. Б., представляваща етажните собственици, която се явява субект на данните в правоотношението с "Теленор България" ЕАД. Допустимостта на обработването на тези данни посредством разкриването им в пълен обем на представляваните от Б. лица, следва да се преценява с оглед останалите обстоятелства по случая, стоящия извън юридическия факт на сключване на договор, и сочещи било на изричното съгласие на Б. за тяхното предоставяне, било на някое от останалите основания по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, които преодоляват липсата на изрично съгласие – т. 1, т. 4 – т. 7 от ЗЗЛД. В тази връзка, неизяснено от администратора на лични данни в рамките на производството пред КЗЛД остава, при какви обстоятелства, за изпълнението на какви задължения, постигането на какви цели и защитата на чии интереси въпросното копие от анекс № 3 е било предоставено на С. Б. с незаличени в него лични данни на М. Б., изразяващи се в ЕГН, номер, дата и място на издаване на лична карта, постоянен адрес, телефон и адрес на електронна поща. Единственото твърдение и обяснение на "Теленор България" ЕАД е, че С. Б. като страна по договора за наем, наред с останалите етажни собственици, е имала право да се запознае с него, поради което дружеството е счело за законосъобразно предоставянето му с цялата съдържаща се в него информация. Както бе посочено по-горе, отговорността за спазване на законовите изисквания при всяка форма на обработване на лични данни е изцяло на администратора на лични данни. В настоящия случай, "Теленор България" ЕАД не доказва, че обработването на личните данни на М. Б. във формата на разпространяване/предоставяне на друго лице в пълния обем, в който данните са били законосъобразно събрани от дружеството за целите на сключване на договора за наем, почива на някое от условията за допустимост по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.). За допустимостта на това обработване не е достатъчно обстоятелството, че Б. представлява надлежно Б. и другите етажни собственици в правоотношенията с дружеството. В Протокола от общо събрание на етажните собственици от 17.01.2017 г., представен по делото, са вписани три имена, ЕГН и постоянен адрес на М. Б., като няма данни същите да са били заличавани при подписване на протокола от присъствалите на събранието собственици, сред които и С. Б.. Дори и да приемем, че с вписване на трите си имена и ЕГН в Протокола, обективиращ волеизявлението на етажните собственици за нейното упълномощаване, М. Б. сама е предоставила на етажните собственици достъп до част от личните си данни, то не може да се заключи, че е налице изрично съгласие на Б. за предоставяне на нейните упълномощители и на останалите отнасящи се до нея данни, събрани от дружеството – администратор на лични данни за целите на сключване на договора. Предвид горното, изводът на КЗЛД за допуснато нарушение на правилата за защита на физическите лица при обработване на личните им данни е правилен Съобразно квалификацията на процесното нарушение по чл. 4, ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗЗЛД (ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.), обоснована с доводите на настоящия касационен състав, при повторното разглеждане на преписката административният орган следва да упражни правомощията си по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД (в същата редакция), като извърши преценка за съразмерността и ефективността на своите действия с оглед характера и степента на допуснатото нарушение. Компетентността на КЗЛД да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД (ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.) се прилага спрямо извършените нарушения на правата на физическите лица по този закон, какъвто именно е настоящият случай. Допуснатото от "Теленор България" ЕАД неправомерно обработване на лични данни на М. Б. е обективирано на 15.05.2018 г., поради което квалифицирането и санкционирането му следва да бъдат съобразени с действащата към релевантния момент нормативна уредба. Не е налице законово основание за прилагане с обратна сила на материалноправните разпоредби на приетата по-късно и действаща вече към момента на издаване на процесните административни актове (както и понастоящем) редакция на ЗЗЛД (бр. 17 от 26.02.2019 г.), и по-конкретно на разпоредбите на Глава девета от с. з. Последните се отнасят изрично до нарушения, чиито състави са уредени в новата редакция на закона и за които е предвидено, че се налагат принудителните административни мерки и/или административните наказания, визирани в Регламент (ЕС) 2016/679. Неправилно в мотивите и диспозитива на Решение № ППН-01-429/20.03.2019 г. и в диспозитива на Решение № ППН-01-429/30.07.2019 г. административният орган се е позовал на нарушени разпореди от Регламента. От една страна, съгласно чл. 99, § 2 от същия, Регламентът е приложимо право в държавите членки, считано от 25.05.2018 г., т. е. закрепените в него материални норми уреждат правните последиците на настъпилите на 25.05.2018 г. и след тази дата релевантни юридически факти. От друга страна, Регламентът не би могъл да бъде приложен и като по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, съответно чл. 14, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Корективните правомощия на надзорния орган, изброени в чл. 58, § 2 от Регламента, по естеството си не предоставят по-благоприятни разрешения за нарушителите, допуснали неправомерно обработване на лични данни. Същевременно, сравнителният анализ на установените в националния закон (чл. 42 от ЗЗЛД, ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.) и в общностната норма (чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679) предели на административните наказания "глоба" и "имуществена санкция" сочи на извода, че липсата на регламентиран минимум на наказанието в общностния акт не го превръща във всички случаи в по-благоприятен закон спрямо националното правило, съдържащо минимален размер. Предвидените в Регламента максимални размери на административните наказания надвишават многократно тези, установени за същия вид нарушения в националния закон, в относимата редакция. При това положение, обосновано следва да се приеме, че Регламентът не предоставя по-леки по характер и интензитет корективни, в това число санкционни, правомощия за националния надзорен орган, в случая КЗЛД. Нещо повече, прилагането на общностните разпоредби би могло дори да доведе до налагане на по-тежко по размер административно наказание (спрямо действалата преди Регламента национална правна уредба), тъй като ефективността, пропорционалността и възпиращият ефект на наказанията по Регламента се преценяват, освен въз основа на прецизен и обстоен анализ на елементите, визирани в чл. 58, § 2, б. "а)" – "к)" от Регламента, също и спрямо един чувствително по-завишен горен праг. По изложените съображения, решението на Административен съд – София-град, с което се отменят Решение № ППН-01-429/20.03.2019 г. и Решение № ППН-01-429/30.07.2019 г. на КЗЛД и делото като преписка се връща на КЗЛД за ново произнасяне, е правилно като краен резултат. Както в първия административен акт, така и в последващия, издаден за поправка на очевидна фактическа грешка, органът е формирал погрешен правен извод за допуснато нарушение на чл. 23 от ЗЗЛД, респективно чл. 24 от Регламент (ЕС) 2016/679, при несъмнено доказано нарушение по друг текст от приложимия материален закон. Вследствие на това КЗЛД е упражнила неправилно своите правомощия, като е наложила принудителна административна мярка по силата на неприложим закон – Регламент (ЕС) 2016/679, вместо да изпълни задълженията си по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД (ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.). Правилно делото е върнато като преписка на КЗЛД за повторно произнасяне по жалбата на М. Б., при което обаче органът следва да съобрази дадените с настоящото съдебно решение указания по тълкуването и прилагането на закона, коригиращи тези на първоинстанционния съд. Преценката на КЗЛД дали и кои от действията по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД (ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.) следва да предприеме спрямо нарушителя в настоящия случай попада в пределите на оперативната й самостоятелност. При всички случаи обаче органът е длъжен да мотивира решението си с ясни и конкретни съображения, позволяващи извършването на проверка за съответствието му с преследваната от закона легитимна цел, закрепена в чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД (ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.) - гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. Повторното произнасяне на КЗЛД де факто ще бъде първо съобразно приложимия към спора материален закон. Като неоснователно следва да бъде отхвърлено възражението на касатора "Теленор България" ЕАД, че при новото произнасяне по преписката би могло да се стигне до нарушаване на забраната reformatio in peius, при което дружеството да бъде поставено в по-неблагоприятно положение от това, съществувало за него преди подаване на жалбата му срещу процесните решения на КЗЛД. Доколкото в рамките на административното производство нарушението е изяснено от фактическа страна (предвид наличните по преписката доказателствата), не е необходимо извършването на допълнителни процесуални действия за установяване на релевантни за случая факти, а единствено упражняване компетентността на КЗЛД при правилно тълкуване и прилагане на относимия материален закон, то не може да се приеме, че с връщане на делото като преписка на КЗЛД за упражняване на законоустановените й правомощия положението на жалбоподателя пред първата инстанция и настоящ касатор "Теленор България" ЕАД ще бъде незаконосъобразно утежнено. С оглед изхода на делото на касаторите не следва да бъдат присъждани разноски, а ответниците па касация не претендират такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,