Решение № 612 от 11.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 612/2008 г.

Решение № 612 от 11.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 612/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е касационно по жалби от частния обвинител и граждански ищец Б. В. Б. и подсъдимия С. Д. П. против въззивно решение № 290/08 от 30.VI.2008 г. по внохд 402/2008 г. на Апелативен съд-София. Първият навежда доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и нарушение на закона - чл. 52 ЗЗД в гражданската част, с която исковете на пострадалите са отхвърлени до пълния им размер. Иска наказанието да се увеличи, както и размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, а жалбата на подсъдимия да остане без уважение. Вторият навежда касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - нарушение на закона, което обосновава с нарушения на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата, с неизпълнение на задължението да се разкрие обективната истина. Поддържа и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, което пък аргументира с наличие на ..."голяма доза смущение и уплаха..." у дееца. Иска да се отмени решението и делото върне за ново разглеждане. Останалите частни обвинители и граждански ищци не вземат отношение по постъпилите жалби. Прокурорът изразява становището, че и двете жалби са неоснователни. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во н.о. в настоящия състав намира: Подсъдимият С. Д. П. е признат за виновен и осъден по чл. 124, ал. 2, предл. II-ро във вр. с ал. 1, предл. II-ро и чл. 54 НК на 2 (две) години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 НК 4 (четири) години за това, че на 14.Х.2006 г. в с. В., община В. в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие и тежка обида, причинил по непредпазливост смъртта на В. Б. С. вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда (ирелевантни за квалификацията са броят на телесните повреди, след като е известно - Постановление № 3/1979 г. ПлВС, т. 18, че по-тежката поглъща останалите, както и дали от насилието или от тежката обида са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици - признаци, които законът предвижда само за другото противозаконно действие); осъден е да заплати на Ц. Б. и Б. Б. по 20000 лв., а на Ц. К. - 15000 лв., обезщетения за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици. Жалбата на частния обвинител и гр.ищец Б. в гражданската част е недопустима и следва да остане без разглеждане поради липса на правен интерес да обжалва - искът му е уважен изцяло, а и не е обжалвал първоинстанционната присъда, която по повод жалбата на подсъдимия в тази част е потвърдена (няма изменение). Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. Тя съдържа доводите и съображенията във връзка с тях, които са наведени и пред въззивната инстанция. С обжалваното по касационен ред въззивно решение те обаче са обсъдени внимателно и са посочени основанията, поради които не са възприети за основателни. Решението съответства на изискванията на чл. 339 НПК. При приетите за установени по несъмнен начин фактически обстоятелства законът е приложен правилно - подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 124, ал. 2, предл. II-ро във вр. с ал. 1, предл. II-ро НК - на инкриминираните дата и място, чрез нанесените множество удари с дървена тояга в областта на главата на С., по непредпазливост е причинил смъртта му вследствие на умишлено нанесените телесни увреждания - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, като деянието си извършил в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие и тежки обиди. Наложеното наказание, след прилагане на условното осъждане от АС-София не е явно несправедливо, защото на първо място липсва очевидното несъответствие между наложеното на подсъдимия П наказание и извършеното от него престъпление. На второ, няма нарушения и при прилагане на условното осъждане по чл. 66 НК, след като е прието аргументирано, че целите на наказанието по чл. 36 НК са постижими и без ефективно изтърпяване на наложеното наказание 2 (две) години лишаване от свобода. По тези съображения и жалбата на частния обвинител и граждански ищец Б. е неоснователна. Между впрочем той и не сочи кои са отегчаващите обстоятелства, които да налагат по-тежко наказание за подсъдимия. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК съдът