Решение № 628 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1040/2018 г.

Решение № 628 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1040/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район-Благоевград, против решение № 1904 от 28.11.2017 г., постановено по адм. дело № 477/2017 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменена негова заповед № РД-05-214/30.05.2017 г. Касаторът навежда доводи неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмено становище. Претендира разноски. Ответникът О. Тунева, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, но в нарушение на материалния закон. Съдът е счел, че в конкретния случай органа по назначаване не би могъл да се позовава на подаденото заявление за едностранно прекратяване на 30.04.2015 г. от служителката, тъй като заявлението е загубило правното си действие на предизвестие по чл. 105 от ЗДСл. предвид поставената върху същото резолюция "не" от органа и изтичане на едномесечния срок за предизвестие, а след прекратяването на служебното правоотношение със служителя на същата дата-30.04.2015 г. но на друго основание и последвалата отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание "уволнение", служителя е изявил изрично желание за възстановяване на държавна служба, което е сторено от органа с нарочна заповед от 30.05.2017 г. Решението на Административен съд Благоевград е валидно, допустимо и правилно. От приетите пред първоинстанционния съд доказателства се установява, че Йорданова, заемаща длъжност "директор Дирекция Планове и разрешителни" в Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - гр. Благоевград, е подала на 30.04.2015 г. с вх. №ЛС-05-12 заявление до органа по назначаване за прекратяване служебното правоотношение на осн. чл. 105, ал. 1 от ЗДСл. Административният орган е поставил върху заявлението резолюция "не", като на същата дата - 30.04.2015 г. на О. Тунева е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", а служебното и правоотношение е прекратено на осн. чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. В последствие заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и за прекратяване служебното правоотношение на Тунева е отменена по съдебен ред, като съдебното решение за отмяна е влязло в сила на 16.05.2017 г. На 29.05.2017 г. служителката подава заявление до органа за възстановяване на заеманата от нея длъжност, което е сторено от административния орган със Заповед №РД-05-209/30.05.2017 г. В заповедта е отбелязано, че служителят е встъпил в длъжност на 30.05.2017 г. в 09. 00 ч. На тази дата, органа по назначаване издава оспорената пред първоинстанционния съд заповед №РД-05-214/30.05.2017 г., с която прекратява служебното правоотношение на Тунева на осн. чл. 105, ал. 1, и ал. 3 от ЗДСл. и Заявление вх. №ЛС-05-12/30.04.2015 г. от О. Тунева. В същия ден със заявление вх. №ЛС-05-12/30.05.2018 г. О. Тунева е уведомила органа по назначаване, че не поддържа подаденото на 30.04.2015 г. заявление за прекратяване служебното правоотношение на осн. чл. 105, ал. 1 от ЗДСл. Споделя се извода на решаващия съд, че при тези обстоятелства административния орган не може да се позовава на отправеното от страна на държавния служител едномесечно предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение на 30.04.2015 г., тъй като в процесния случай е налице изрично изразена воля от страна на органа по назначаване за неприемане на това предизвестие, което предизвестие няма правно действие след датата на възстановяване на служебното правоотношение на служителката. Обосновано е заключението на АС-Благоевград и за неприложимост на Тълкувателно решение № 2 от 23.10.2012 г. на ВКС-ОСГК, постановено по т. д. № 2/2012 г. Цитираното ТР би било относимо в хипотезата на отмяната на дисциплинарното уволнение, при констатиране в хода на съдебния процес, че срокът на предизвестието /аналогично по чл. 105, ал. 1 от ЗДСл/ е изтекъл, но служителя не е възстановен на работа с изричен акт на органа по назначаване, каквато хипотеза обаче в процесния казус не е налице предвид издадената Заповед № РД-05-209/30.05.2017 г., с която е възстановено служебното правоотношение на О. Тунева. Както се отбеляза по-горе след настъпване на юридическият факт на възстановено служебно правоотношение, подаденото заявление не може да послужи като фактическо основание за издаване на оспорения пред първата инстанция акт. По този начин административния орган е издал процесната заповед при липса на материалните предпоставки на чл. 105, ал. 1, и ал. 3 от ЗДСл, както правилно е приел първоинстанционния съд. В този смисъл без значение за законосъобразността на заповедта в настоящия казус е изразената със заявление вх. № ЛС-05-12/30.05.2018 г. воля от служителката, че не поддържа /оттегля/ писменото предизвестие от 30.04.2015 г., включително и относно факта в кой точно момент е подадено това заявление до органа по назначаване. На следващо място, противно на тезата на касатора, при постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. АС-Благоевград е постановил решение при липса на противоречие в изложените мотиви, правилно разпределена доказателствената тежест между страните, извършена проверка на законосъобразността на оспорения акт съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 АПК, както и след цялостен прочит на събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно релевантните са спора факти. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на О. Тунева следва да се присъдят разноски по делото в размер на 600 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.01.2018 г. с адвокат Янчева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение