Решение № 4843 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14588/2018 г.

Решение № 4843 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14588/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Регионална инспекция по околната среда и водите – Перник срещу решение № 360 от 17.10.2018 г., постановено по адм. д. № 340/2018 г. по описа на Административен съд – Перник В ЧАСТТА МУ, с която касаторът е осъден да заплати на И. Т. в качеството му на ЕТ "Адис-И. Темелков" със седалище: гр. Перник, ЕИК № ********* обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 060 лв., претърпени в резултат на отмененото като незаконосъобразно по съдебен ред Наказателно постановление № 15-А-36/21.03.2014 г., издадено от и. д. директора на РИОСВ-Перник, изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебните производства по обжалването му, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 14.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за присъдените в полза на ищеца разноски. Касационният жалбоподател твърди частична недопустимост и неправилност на решението в осъдителната му част като постановено при нарушение на материалноправните разпоредби, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде частично обезсилено, а в останалата част – отменено като неправилно със законните последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът РИОСВ – Перник се представлява от юриск. Г., която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата по подробно изложени в нея съображения, както и устно – в хода по същество. Ответникът, И. Т. в качеството си на ЕТ "Адис-И. Темелков" със седалище: гр. Перник, редовно призован, се представлява от адв. Д., която оспорва касационната жалба по подробно развити в писмен отговор на същата доводи. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Перник е осъдил РИОСВ- Перник да заплати на И. Т. в качеството му на ЕТ "Адис-И. Темелков" със седалище: гр. Перник, ЕИК № ********* обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 060 лв., претърпени в резултат на отмененото като незаконосъобразно по съдебен ред Наказателно постановление № 15-А-36/21.03.2014 г., издадено от и. д. директора на РИОСВ-Перник, изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебните производства по обжалването му, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 14.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил иска за сумата над 1 060 лв. до пълния му предявен размер от 1 290 лв. като неоснователен. Съдебното решение е атакувано пред ВАС само в осъдителната му част, поради което в отхвърлителната му част като необжалвано е влязло в сила. За да постанови осъдителния си диспозитив, Административен съд - Перник, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на разпоредбите на ЗОДОВ относно претендираното обезщетение за имуществени вреди, представляващи платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен. По делото безспорно е установено обстоятелството, че с Наказателно постановление № 15-А-36 от 21.03.2014 г., издадено от и. д. директора на РИОСВ-Перник, на ищеца И. Т. в качеството му на ЕТ "Адис-И. Темелков" със седалище: гр. Перник е наложена глоба в размер на 7000 лв. за допуснато нарушение по Закона за управление на отпадъците. Същото НП е обжалвано и отменено като незаконосъобразно с решение № 525/27.09.2017 г. постановено по н. а. х. д. № 452/2014 г. по описа на Районен съд – Перник. Решението на РС Перник е обжалвано от РИОСВ-Перник и с решение № 20/23.01.2018 г. постановено по к. а. н. д. № 645/2017 г. по описа на Административен съд-Перник е оставено в сила. В съдебното производство по обжалване на издаденото НП пред районния и административния съд, жалбоподателят – едноличен търговец е бил представляван от адв. К. С., като за процесуалното представителство пред двете инстанции е уговорено и реално заплатено в брой адвокатско възнаграждение в общ размер от 1 290 (хиляда двеста и деветдесет) лв., видно от Договор за правна защита и съдействие от 25.03.2014 г. по н. а. х. д. № 452/2014 г. по описа на Районен съд – Перник в размер на 440 (четиристотин и четиридесет) лв. и от Договор за правна защита и съдействие от 09.01.2018 г. по к. а. н. д. № 645/2017 г. по описа на АС – Перник в размер на 850 (осемстотин и петдесет) лв. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на т. 1 от съвместното ТП № 2 от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, както и на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платеното за съдебната защита срещу наказателното постановление адвокатско възнаграждение съставлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. С оглед на направеното алтернативното искане от ответника за присъждане на обезщетение в минимален размер, първоинстанционния съд е направил извод, че същия следва да бъде съобразен с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка съдът е приел, че предявяването на искове по чл. 1 от ЗОДОВ не трябва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване на ищеца. По горните съображения, административния съд е приел предявеният иск от ЕТ "Адис-И. Темелков" за частично основателен и доказан до размера от 1060 (хиляда и шестдесет) лв. – по 530 лв за всяка редовна съдебна инстанция, като за разликата до пълния претендиран размер от 1290 лв. го е отхвърлил като неоснователен. Съдебното решение е частично неправилно. Основателни са възраженията на касатора за това, че, преценявайки твърденията на ответника за несъответствие на уговорения за всяка една инстанция адвокатски хонорар на действителната фактическа и правна сложност на делото, АС-Перник неправилно е определил като адекватен и справедлив размер на твърдените имуществени вреди за първата административно-наказателна съдебна инстанция сумата от 530 лв, без да съобрази обстоятелството, че за производството по н. а. х. д. № 452/2014 г. по описа на РС- Перник страните са уговорили и ищецът реално е заплатил адвокатско възнаграждение в по-нисък размер – 440 лв. Обосновано касаторът твърди, че съдът разполага с правомощието да намали претендираното адвокатско възнаграждение до неговия минимален размер по Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, но не и да увеличава уговорената и заплатена сума по договора за правна помощ и съдействие. Като е присъдил имуществени вреди в размер на 530 лв адвокатско възнаграждение в рамките на административно-наказателното производство пред РС-Перник при доказателства за уговорено и реално заплатено възнаграждение в тази съдебна инстанция от 440 лв, съдът е постановил неправилно решение в частта му над 440 лв до присъдените 530 лв- т. е. за сумата от 90 / деветдесет/ лв, в която част съдебното решение следва да бъде отменено като ненеправилно. В останалата му осъдителна част съдебното решение е правилно. Видно от НПК и ЗАНН, липсва изрична разпоредба, според която сумите, платени за адвокатска защита и държавни такси в рамките на административно-наказателните съдебни производства, да могат да бъдат присъдени като съдебни разноски. Правилно административният съд е квалифицирал заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуална защита в съдебното производство по обжалване на издаденото срещу него НП като имуществена вреда, причинена му пряко от отмененото наказателно постановление, доколкото платени суми за адвокатски възнаграждения могат да се претендират като съдебни разноски в производството, в което са направени, само и доколкото специалният процесуален закон предвижда възстановяването им. Обосновано съдът е заключил, че са осъществени всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган /обстоятелство, определящо издаването на НП при упражняване на изпълнителна, административна власт/, от отмененото като незаконосъобразно НП реално са претърпени имуществени вреди във вид на заплатени за съдебното производство по обжалването му разноски за един адвокат, платените суми за адвокатски хонорар са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Неоснователни и необосновани са доводите на касатора, относно това, че първостепенния съд е следвало да се произнесе поотделно за всяка една от предявените претенции. Видно от исковата молба е посочен размера на претендираните имуществените вреди, а именно 1290 лв. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил своите правни изводи. Неоснователни са и развитите от касационния жалбоподател доводи, че РИОСВ-Перник следва да бъде освободена изцяло от отговорността да заплаща каквито и да е било суми заплатени за адвокатско възнаграждение по оспорването на незаконосъобразното НП. Ответникът по касация в настоящото производство не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. В този смисъл е и приетото ТР № 1/15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по т. д. № 2/2016 г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. Неоснователни са развитите от настоящия касационен жалбоподател твърдения, че договорът за правна помощ и защита от 09.01.2018 г. "припокрива" този от 25.03.2014 г. и платеното за процесуално представителство пред касационната инстанция представлява "дублиране" като предмет/дейност заплатеното възнаграждение. Видно от чл. 2, ал. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, "Възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане". Във връзка с това, независимо, че в предмета на договора за правна защита и съдействие е заложено процесуално представителство до приключването пред всички инстанции, адвокатско възнаграждение се дължи за всяка една инстанция. Правилно и в съответствие с мотивите на цитираното по-горе ТР съдът е уважил и своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на исковата претенция и несъответствието й с фактическата и правна сложност на делото, характера и степента на ангажираност на съответния адвокат и законосъобразно се е ориентирал към минималния размер на адвокатския хонорар по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. (относимата редакция от ДВ бр. 43 от 8.06.2010 г. към датата на издаване на НП) за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който единствено би бил в пряка причинно-следствена връзка с отмененото НП (в този смисъл мотивите на Решение № 7709 от 19.06.2017 г. по адм. д. № 4087/2016 г. по описа на ВАС). Във връзка с така изложеното административният съд правилно е определил размера на дължимото обезщетение, като е приел, че заплатения адвокатски хонорар за касационната инстанция по атакуване на отмененото НП е прекомерен и несъобразен с фактическата и правна сложност на воденото дело и присъждането му в цялост ще доведе до неоснователно обогатяване. По изложените по-горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение