Решение № 3368 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6934/2014 г.

Решение № 3368 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6934/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Любомир Любенов Бранков, действащ като ЕТ "Любомир Бранков", от гр. Самоков, чрез адв. Пламен Иванов, срещу решение № 1922 от 25.03.2014 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. № 10663/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 1104404 от 6.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, мълчаливо потвърден по реда на чл. 156, ал. 4 ДОПК. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на закона - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че са налице основания за прогласяване нищожността на оспорения РА поради липса на материална компетентност, тъй като ревизионният доклад (РД) и РА били съгласувани от М. Хаджийска, която не била посочена в заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) и в заповедта за определяне на компетентен орган (ЗОКО). По този начин била опорочена волята на органа, издал РА. Претендира отмяна на съдебното решение и прогласяване нищожността на РА. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София оспорва касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Административният съд е бил сезиран с искане за прогласяване нищожността на РА № 1104404 от 6.10.2011 г. по същите съображения, изложени в касационната жалба - наличие на данни за съгласуване на РД и РА от лице, което не е посочено в ЗВР и ЗОКО. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите предвид възлагането на ревизията от компетентен по чл. 112 ДОПК орган. Съдът е приел за неоснователен довода на оспорващия за нищожност на акта поради съгласуването му от М. Хаджийска. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил изключително подробно не само наведените от жалбоподателя основания за нищожност, но и всички изведени в правната теория и в съдебната практика основания за нищожност. Правилно е приел, че ревизията е възложена от компетентен орган по приходите съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, определен със заповед № РД-01-6 от 4.01.2010 г. на директора на ТД на НАП гр. София. РА е издаден от органа, определен със ЗОКО № К-1104404/8.08.2011 г., издадена от органа, възложил ревизията. Наличие на отбелязване "съгласуван" с подпис, име и дата върху РД и РА по никакъв начин не опорочав тяхната валидност. Както правилно е посочил решаващият съд, РА съдържа задължителните реквизити по чл. 120, ал. 1 ДОПК, включително разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията. Няма данни извършеното съгласуване по вътрешни правила за работа да е повлияло на волята на органа по приходите при определяне на задълженията на лицето, както неправилно се поддържа в касационната жалба. Оспореният РА е издаден при спазване на процедурните правила по ДОПК. Липсата на уредена в ДОПК съгласувателна процедура не препятства възможността съответният ръководен орган да създаде вътрешни правила за организация на работата, които са задължителни за държавните служители, намиращи се в йерархическа връзка на подчиненост съгласно чл. 18 и чл. 24 от Закона за държавния служител. В случая, изпълнението на вътрешната процедура за съгласуване не е повлияла, както на формирането на волята на органа, компетентен да издаде РА, така и на формата на акта. Решаващият съд подробно е обсъдил всички основания за нищожност на РА. Правните изводи се споделят от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Като е стигнал до извод за липса на основание за прогласяване на нищожността на РА, административният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. Не са допуснати твърдяните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция "ОДОП" гр. София претендира юрисконсултско възнаграждение, но такова не се дължи с оглед присъждането му в цялост от първоинстанционния съд съобразно обжалваемия интерес. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,