Решение № 9862 от 3.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), подадена чрез пълномощника гл. юрк. Нейков, против решение 416/29.12.2021 г., постановено по адм. дело 626/2021 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменено решение РС-284-21-072 от 29.09.2021 г. на КПКОНПИ в обжалваните му части, с които е: 1. установен конфликт на интереси по отношение на оспорващият М. Ганев, който като кмет на община Златарица на 10.12.2020 г. е издал заповед РД-12-570/10.12.2020 г. в подкрепа на свързано с него лице; 2. наложена глоба в размер от 5000 /пет хиляди/ лева на М. Ганев на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ за осъществен конфликт на интереси поради нарушаване на разпоредбата на чл. 58, изречение първо, предложение второ от ЗПКОНПИ и 3. отнета в полза на Община Златарица от М. Ганев сумата от 90,28 /деветдесет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща нетното възнаграждение за 10.12.2020 г., получено от деянието, породило конфликта на интереси, и е осъдена Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на М. Ганев разноски по делото в размер от 3010 лв. В касационната жалба са изложени подробни аргументи относно допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, които са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да бъде оставен в сила обжалваният административен акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът - М. Ганев, чрез пълномощника адв. Георгиев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Въпреки, че изразява несъгласие с част от изводите на съда, счита, че като краен резултат оспореното съдебно решение е правилно, поради което иска същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение РС-284-21-072 от 29.09.2021 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, в частта му с която: 1. е установен конфликт на интереси по отношение на М. Ганев, кмет на Община Златарица и в това му качество, лице заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ, за това, че на 10.12.2020 г. е издал заповед РД-12-570/10.12.2020 г., на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 37в, ал. 10 от ЗСПЗЗ във връзка с молба с вх. СА-СО-02-6663/26.10.2020 г. от П. Ганев, с която нарежда да се предоставят на свързаното с него лице, по смисъла на § 1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗПКОНПИ - П. Ганев за ползване под наем за стопанската 2020/2021 г. земи от общинския поземлен фонд (поземлени имоти 30962.28.160, 30962.20.30, 30962.17.45 и 30962.6.42) в землището на гр. Златарица, в нарушение на чл. 58, изречение първо, предложение четвърто от ЗПКОНПИ; 2. наложена е глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лв. на М. Ганев на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 58, изречение първо, предложение четвърто от ЗПКОНПИ на 10.12.2020 г. в качеството му на кмет на Община Златарица и лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ и 3. отнета е в полза на Община Златарица от М. Ганев сума в размер на 90.28 лв. (деветдесет лева и двадесет и осем стотинки), представляваща нетното дневно възнаграждение за 10.12.2020 г., получено от деянието, породило конфликт на интереси, на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ. За да уважи подадената от Ганев жалба и да отмени акта на КПКОНПИ в оспорените му части Административен съд Велико Търново е приел следното: Атакуваният административен акт е валиден и отговарящ на условията по чл. 74, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2 от ЗПКОНПИ вр. с чл. 9, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и на нейната администрация. Спазени са съществените административнопроизводствени правила, обуславящи проявлението на принципа на истинност по чл. 7 от АПК, респ. даващи правна възможност на настоящият оспорващ да се запознае с материалите по преписката, да бъде изслушан, да направи предвиденото възражение, да сочи доказателства и да ползва адвокатска защита - аргумент от разпоредбите на чл. 72 от ЗПКОНПИ. Не се спори, че е било налице валидно сезиране на Комисията, при което са били налице и предпоставките за образуването на производство по установяване на конфликта на интереси съгласно чл. 71, ал. 1, 2 и 3 от закона. Съдът е приел и че актът е мотивиран. В решението обаче са изложени мотиви за неправилност на извода за наличие на частен интерес, повлиял на безпристрастното и обективно изпълнение от страна на правомощията на Ганев, след като с посочената заповед е набавил облага по чл. 54 от закона в полза на свързано с него лице, която има нематериален характер и е под формата на подкрепа, респ. за наличие на хипотезата на чл. 52 от ЗПКОНПИ. Съдът е преценил, че този извод противоречи на констатираните от него факти и обстоятелства, а анализът на доказателствата води до извод, че в случая не става въпрос за упражнено от страна на жалбоподателя Ганев правомощие в частен интерес на свързано с него лице. Сочи се, че КПКОНПИ е анализирала повърхностно представените доказателства, като не ги е анализирала в съвкупност и подчинявайки ги на правилата на логиката, което е довело и до неправилният извод за наличие на конфликт на интереси. За да достигне до тези изводи съдът е посочил, че Комисията е приела, че заповед РД-12-570 от 10.12.2020 г. е издадена от Ганев, в качеството му на кмет на град Златарица. Съдът е преценил, че този фактически извод е необоснован, тъй като не е подкрепен с внимателен и обективен анализ на съдържанието на представените по преписката доказателства. Въпреки, че в края на разпоредителното изявление на тази заповед е посочено, че подписът принадлежи на кмета на община Златарица, то внимателният поглед на това писмено доказателство сочи, че преди изявлението "Кмет на община Златарица" е налице запетая, положена в горния ляв ъгъл, непосредствено под името на оспорващия. Тази практика за полагане на подпис от друго лице, което не е това, което е вписано като издател на съответния документ, не е изолирана, като се потвърждава и от събраното по преписката разрешение 3 от 28.04.2020 г. за разкопаване на общински терен, в края на което отново е посочено, че се издава от оспорващия, но което също съдържа в горният ъгъл преди изявлението "Кмет на община Златарица" подпис, навеждащ на обоснования извод, че подписът не принадлежи на лицето, което се сочи като негов автор. Впрочем достатъчно е от една страна да се сравнят съвсем повърхностно общите признаци на положения под заповед РД-12-570 от 10.12.2020 г. подпис на издателя с подписа за "упълномощител", положен например в пълномощното, с което оспорващият е упълномощил адвокатите Т. Георгиев и Р. Назарян да го представляват пред Комисията или с подписа, положен от оспорващия в качеството му на кмет под заповед РД-12-155 от 11.02.2020 г., с която са определени цени на имоти, представляващи полски пътища, за да се стигне до логическия извод, че тези подписи не са на едно и също лице. Посоченото дотук означава, че не оспорващият е положил подписа под заповед РД-12-570 от 10.12.2020 г., респ. не той в качеството си на лице по чл. 6, ал. 1 от ЗПКОНПИ е упражнил властническото правомощие по чл. 37в, ал. 10 от ЗСПЗЗ, като за пълнота следва да се посочи, че е без правно значение какви са правните параметри на този акт. Обратно, сравнявайки някои общи признаци на положения под заповедта подпис с общите признаци /транскрипция, степен на обработеност, размер и наклон/ на положените подписи от заместник кмета на община Златарица под договора за наем на земеделски земи от ОПФ с дата 15.12.2020 г., или под договора за наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд от 05.03.2021 г., или например под заповед РД-12-149 от 04.2.2020 г. за предоставяне на свързаното с оспорващия лице на земеделски имот /по реда на същата разпоредба от ЗСПЗЗ/, може да се направи обоснован извод, че става въпрос за идентични подписи. Както се маркира, те обаче принадлежат на заместник кмета на община Златарица, а не на оспорващия. Всъщност извън тези съждения, ако самата Комисия по-прецизно бе анализирала представените доказателства чрез съпоставката им, а и с оглед правилата на логиката и опитните правила, то тя би стигнала до логичното заключение, че едва ли - след като е налице административна практика за предходната година чрез заповедта по чл. 37в, ал. 10 от ЗСПЗЗ /заповед РД-12-149 от 04.2.2020 г./ земеделските земи да се предоставят не от кмета, а от заместника му, като завършващият фактическият състав договор отново се подписва от заместник кмета - през 2021 г. наложилата се административна практика ще се промени, като се издаде подписана от настоящият оспорващ заповед, като незнайно по какви причини договорът за наем по чл. 37в, ал. 10, изречение второ от ЗСПЗЗ със свързаното лице отново се подпише от заместника му. Тази предходна административна практика, избягваща именно потенциалната опасност от възникването на конфликт на интереси, се потвърждава и от обстоятелството, че когато на свързаното с кмета на община Златарица лице са предоставени посочени в решение 48 от 31.01.2020 г. на Общински съвет Златарица полски пътища, то договорът за наем отново е подписан от заместник кмета на общината. Най - сетне тезата на съда, основана на логиката и опитните правила за административната практика по определянето на общинските земи по чл. 37в, ал. 10 и сключването на договори за тях, се потвърждава и от наличните по преписката заповед РД-12-549/30.11.2020 г., подписана отново от заместник кмета на общината, и последващия договор за наем на земи от ОПФ от 15.12.2020 г., също подписан от заместника на жалбоподателя в това му качество.. Въпреки, че в мотивите е посочено, че е налице облага, предвид приетото от съда за доказано обстоятелство, че заповед РД-12-549/30.11.2020 г. не е подписана от М. Ганев, първата инстанция е достигнала до краен извод, че не може да се приеме, че е налице съставът на чл. 58, изречение първо, предложение четвърто от ЗПКОНПИ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до неговата необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. второ и предл. трето от АПК. Съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Обстоятелствата по делото се установяват по надлежния ред, посредством допускане и събиране на доказателства. По делото е установено обстоятелството, че заповед РД-12-570 от 10.12.2020 г. /лист 270 от адм. д. 626/2021 г. на Административен съд - Велико Търново/ е подписана със запетая. В същата обаче се констатира липса на означение, както в титулната част, така в заключителната част - в частта на подписите, на имената и длъжността на лицето, което е подписало заповедта вместо кмета на община. Писмени доказателства относно делегирането на правомощия или заместване не са изискани и не са обсъдени от съда. Действително, по административната преписка са приложени копия от заповеди за заместване и за оправомощаване /лист 211-214 от адм. д. 626/2021 г. на Административен съд - Велико Търново/ на заместник-кмет на община Златарица, но съдът не е извършил проверка дали и кои от тях са действащи към релевантния момент, нито е обсъдил същите. Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че за разлика от заповед РД-12-570, в другите използвани от съда при сравнението документи изрично е посочено, че същите са подписани от заместник-кмет с посочени имена, длъжност и акт за заместване. Ако бъде доказано, че актът е подписан от друго лице, както е приел съдът, административният орган, в тази хипотеза не е изпълнил точно задължението си, произтичащо от чл. 59, ал. 2, т. 1 и т. 8 от АПК да означи наименованието на органа, както и имената и длъжността на лицето, което подписва акта, както и основанието за издаването му от друго лице, различно от титуляра - делегиране или заместване. Съдът е следвало да изясни тези обстоятелства, както и дали подписът, който е положен под заповедта, е на М. Ганев. Не е от компетентността на съда да сравнява подписи и да прави изводи от кое лице са били поставени, без да назначи експертиза, изготвена от вещо лице-графолог, тъй като съдът няма специални познания, съгласно чл. 195, ал. 1 от ГПК. Не е изяснен въпросът кое лице е подписало процесната заповед, който факт е от съществено значение за спора по делото, в каквато връзка касаторът релевира основателни оплаквания. В нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 171, ал. 2, изр. 2 от АПК съдът не е назначил служебно експертиза. Още повече, че в абзацът, предхождащ цитираната част от мотивите на съдебното решение, първостепенният съд е приел, че в процесния случай по принцип е налице облага. В настоящия случай изясняването на посоченото обстоятелство не е извършено по надлежния ред, с оглед което е налице нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК. Това е и пречка за касационната инстанция да извърши контрол за материална законосъобразност на проверяваното решение. Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство (чл. 220 от АПК), настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Велико Търново. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде съответни указания на страните и да събере допустимите доказателства и доказателствени средства, включително да назначи съдебно-графологична експертиза за установяване на обстоятелството кое лице е подписало процесната заповед и в частност дали същата е подписана от М. Ганев, съгласно тезата на касатора. При липса на процесуална активност от страната и с оглед задължението на съда да се произнесе по законосъобразността на обжалвания акт, следва служебно да се допусне съдебно-графологична експертиза, досежно посоченото обстоятелство. При този изход на спора, по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение