Решение № 5106 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10268/2010 г.

Решение № 5106 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10268/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "АСЕС КОМ" ЕООД - град Пазарджик, представлявано от управителя Теохарис Панайоти Перперидис, против решение № 785 от 28.05.2010 г. по адм. дело № 2068 от 2009 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалба на дружеството срещу ревизионен акт № 900281 от 3.08.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с решение № 731 от 3.11.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, с което е начислен допълнително ДДС в размер на 13 711,59 лева. Касаторът поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал посочените нарушения на закона, приемайки, че доставчикът на касатора е дерегистрирано по ЗДДС лице, поради което за него е липсвало задължение да начисли ДДС при режим на ВОД по процесната фактура. Подробни съображения в този смисъл са изложени в касационната жалба. Моли решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - гр. Пловдив, при ЦУ на Националната агенция за приходите, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като поддържа, че обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд - състав на I отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на "АСЕС КОМ" ЕООД - гр. Пазарджик, срещу ревизионен акт № 900281 от 3.08.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с решение № 731 от 3.11.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - град Пловдив, с което на дружеството е начислен допълнително ДДС в размер на 13 711,59 лева. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспорваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. По единствения спорен по делото въпрос, а именно дали получателят (неправилно в мотивите навсякъде съдът го сочи като доставчик) по процесната вътреобщностна доставка "Т PERPERIDIS LTD" е бил дерегистриран по ДДС към датата на доставката, съдът е приел, че това е така, като е обосновал извода си с представените по делото разпечатки от системата VIES, от които е видно, че този търговец е бил служебно заличен на 2.02.2009 г., както и с писмо - отговор от Дирекция "Централно звено за връзка" - Гърция, до ЦУ на НАП - България, в което изрично се казва, че гръцката фирма с ограничена отговорност "THEOHARIS PERPERIDIS" е била служебно дерегистрирана по ДДС на 2.02.2009 г. поради факта, че не оперира на декларирания служебен адрес и с цел да й бъде невъзможно да извършва вътреобщностни транзакции. Същевременно съдът е обсъдил представените от жалбоподателя доказателства, подробно аргументирайки се защо не кредитира твърденията му за липса на дерегистрация на контрагента му "Т PERPERIDIS LTD". Така постановеното решение е правилно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и е направил изводи, които се споделят и от настоящата инстанция, тъй като са съобразени с материалния закон. Правилни са изводите на съда, че резултатът от проверката в системата VIES е годно доказателство за наличието или липсата на регистрация по ДДС на даден търговец от страна-членка на ЕС. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, с Регламент (ЕО) № 1798 от 2003 г. на Съвета от 7 октомври 2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност се определят условията, при които административните органи на държавите членки, отговорни за прилагането на законодателството, свързано с ДДС върху доставките на стоки и услуги, вътреобщностното придобиване на стоки и вноса на стоки, сътрудничат помежду си, като съгласно чл. 27 от регламента всяка държава членка поддържа електронна база данни, която съдържа регистър на лицата, на които са издадени идентификационни номера по ДДС в тази държава, а съобразно § 2 по всяко време компетентният орган на държава членка може да има директен достъп до данните или да му бъде изпратено потвърждение относно валидността на идентификационния номер по данъка върху добавената стойност, под който дадено лице е извършило или получило вътреобщностна доставка на стоки или услуги. Смисълът на създаването и поддържането на VIES системата е да се използва за целите на контрола на базата на обмяната на информацията от националните системи на страните членки, като държавите членки гарантират, че базите им данни са актуални, пълни и точни. Ето защо правилен е изводът на съда, че VIES системата е годен източник на информация и доколкото липсват доказателства за наличие на техническа грешка в електронната система, данните, съдържащи се в справките от VIES системата, следва да бъдат кредитирани. Неоснователно е възражението на касатора, че от доказателствата по делото не се установява дерегистрация по ДДС на гръцкия му контрагент към данъчния период, в който е извършена процесната ВОД, а именно м. 02.2009 г., съответно съдът бил формирал този погрешен извод, позовавайки се на приетия по делото формуляр "SCAC", който отразявал статута на търговеца към момента, но не и към датата 02.02.2009 г., която е единствено релевантна за спора. Действително, по делото е приет Формуляр "SCAC 2004" с референтен номер Е_BG EL_20090122_002045_00054R (R), от който е видно, че по повод молба за информация по чл. 5 от Регламент (ЕС) 1798/2003 от страна на Дирекция "Централно звено за връзка" - НАП - България, запитаната държава членка Гърция е отговорила, че получателят по сделката е "липсващ търговец". Като дата на изпращане на отговора е посочена датата 27.03.2009 г., което наистина не обосновава извод за дерегистриране по ЗДДС на търговеца към м. 02.2009 г. Изводът на съда обаче за датата на дерегистрирането на получателя е базиран не на този формуляр, а на посочените по-горе справки от системата VIES, в които изрично се сочи датата на дерегистрацията на търговеца, и тя е 2.02.2009 г. Неоснователно е и другото оплакване в касационната жалба, че съдът не е обсъдил представените от жалбоподателя доказателства, които според касатора доказват безспорно липсата на дерегистриране по ДДС на неговия гръцки съконтрагент. Първоинстанционният съд е обсъдил представените по делото доказателства, като правилно е приел, че те установяват единствено липсата на прекратяване на общата данъчна регистрация на дружеството получател, което е различно от дерегистрирането му по ДДС. Регистрацията по ДДС е специална по отношение на общата регистрация. Законодателството на Гърция не предвижда различни номера за обща регистрация и такава по ДДС, поради което и данъчният номер на лицето не е бил заличен, без това да означава, че лицето не е дерегистрирано по ДДС. Представените по делото три броя разпечатки на удостоверение за начало на дейност от нефизическо лице (юридически лица или обединения от лица) също не опровергават извода за липса на регистрация по ДДС на гръцкия търговец към м. 02.2009 г., тъй като с тях се установява единствено, че дружеството е с начало на дейност 19.01.2006 г. и че към 14.01.2010 г. няма промяна в статута му като търговец. Правилно в тази връзка съдът е приел, че в посочените разпечатки на удостоверение е посочено, че лицето задължително подлежи на регистрация по ДДС, но това не доказва обстоятелството, че лицето не е дерегистрирано по ДДС. С оглед изложеното законосъобразен е направеният от решаващия съд извод, че органът по приходите правилно е начислил на жалбоподателя "АСЕС КОМ" ЕООД данък за внасяне, приемайки, че процесната доставка не е ВОД, тъй като получателят "Т PERPERIDIS LTD" е дерегистрирано по ДДС лице към момента на доставката, поради което обжалваното решение на Пловдивския административен съд следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - I отделение,