Решение № 7940 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2309/2015 г.

Решение № 7940 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2309/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Христо Делчев Кавгазов срещу решение № 6591 от 04.11.2014 г., постановено по адм. дело № 5354 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно е отхвърлено оспорването му срещу наложената му принудителна административна мярка (ПАМ). Излага, че задължението за сключване на валидна застраховка "Гражданска отговорност" е на собственика на моторното превозно средство (МПС), въпреки, че всеки водач има задължение по закон да управлява автомобила, само ако за него има сключен валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност". Не споделя направените от съда изводи, че не е собственик на автомобила. Прави искане решението да бъде отменено и съдът да постанови решение, по съществото на спора, с което да отмени заповедта за прилагане на ПАМ. Ответникът - ВНД Заместник-началник на отдел "Пътна полиция" към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), до приключване на устните състезания, не е изразил становище по касационната жалба. Представената по делото писмена защита е депозирана на 03.06.2015 г. - след даване ход на делото по същество и не може да бъде взета предвид от съда при постановяване на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Христо Делчев Кавгазов срещу заповед № 11610 от 28.03.2012 г. на ВНД заместник-началник на отдел "Пътна полиция" при СДВР за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "е" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника направените по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че на 29.02.2012 г. против Христо Делчев Кавгазов е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), затова, че управлява лек автомобил БМВ в гр. София, без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за 2012 г. и знак за гражданска отговорност - валиден стикер на предното стъкло - документи по чл. 261, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ). Със заповед № 11610 от 28.03.2012 г. на ВНД заместник-началник на отдел "Пътна полиция" при СДВР, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "е" от ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на МПС № 280431661, до представяне на сключена валидна застраховка гражданска отговорност. При така установеното съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма и при спазване на процесуалните правила. Приел е, че са налице и материалните предпоставки за налагане на ПАМ, а именно - управляване на МПС при неизпълнение на задължението за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", поради което е направил извод, че са изпълнени фактическите и правните основания на хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП. Изложил е, че в закона не е поставено изискване МПС да е лично на жалбоподателя, но в АУАН, подписан от него без възражение е посочено, че автомобила е собственост на Кавгазов. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Целта на принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство" по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП е преустановяване на закононарушение, което е започнало, но не е приключило към момента на постановяване на мярката. Основанието за прилагане на ПАМ е закононарушението "управление на МПС без застраховка Гражданска отговорност". По делото не се спори, че на 29.02.2012 г. Кавгазов е управлявал моторно превозно средство - БМВ, с ДК № Х 7577 ВР, за което няма сключен действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Липсват данни такава да е била сключена и към датата на прилагане на ПАМ - 28.03.2012 г. Посочените обстоятелства съставляват основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водача. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилност на решението, предвид факта, че Кавгазов не е собственик на управляваното от него МПС. От представения към касационната жалба договор за покупко-продажба на МПС е видно, че процесното МПС е прехвърлено от Кавгазов на друго лице на 29.06.2012 г. - т. е. - след датата на прилагане на ПАМ. Посоченото обаче е ирелевантно за спора, тъй като обстоятелството дали Кавгазов е собственик или не на управляваното от него на 29.02.2012 г. МПС е без значение за законосъобразността на приложената ПАМ. С нормата на чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е вменено задължение на всички водачи на МПС, независимо от това дали са собственици или само ползватели, да носят документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по чл. 257, ал. 1 и ал. 2 и КЗ за моторното превозно средство, което управляват. Именно за обезпечаване изпълнението на това задължение е предвидена приложената спрямо жалбоподателя ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП. Фактическият състав на административната принуда включва неизпълнение на законово задължение от страна на водача на моторното превозно средство, без да има значение дали е собственик на управляваното МПС или го ползва на законно основание по смисъла на чл. 257, ал. 2 от КЗ. Свидетелството за правоуправление е отнето до отпадане на основанието, т. е. до представяне на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност" за управляваното моторно превозно средство и е без значение дали задължителната застраховка ще бъде изплатена от собственика или от ползващото го лице. Предвид посоченото настоящият състав приема, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел заповедта, предмет на оспорване, за законосъобразен административен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,