Решение № 15831 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10425/2011 г.

Решение № 15831 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10425/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна (неправилно наименована "въззивна") жалба на Панчо Колев Стойков срещу решение № 1187 от 18.05.2011 г. по адм. д. № 50/2010 г. на Административен съд - Варна с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Регионален център по здравеопазване (РЦЗ) гр. Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлен иска на Панчо Колев Стойков срещу Регионален център по здравеопазване (РЦЗ) гр. Варна за присъждане на обезщетение с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като неоснователен и недоказан. При разглеждането и решаването на спора са изпълнени задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменително решение № 14570 от 2.12.2009 г. по адм. д. № 1339/2009 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, и отменително определение № 1003 от 20.01.2011 г. по адм. д. № 16294/2010 г. на Върховния административен съд, Второ отделение. Във връзка с твърденията на ищеца в множеството молби и допълнителни становища, с определение от 2.08.2010 г. производството е разделено, като за разглеждане пред първоинстанционния административен съд е останало само в частта относно претендираното обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу РЦЗ гр. Варна, а в останалата му част е изпратено по компетентност на Варненския районен съд. По делото се претендира ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на администрацията, предвид продължило неразумно дълго производство по изготвяне на медицинска експертиза на работоспособността, като са визирани периоди на бездействие от 22.10.2002 г. до 19.08.2003 г. и от 2.02.2005 г. до 7.06.2006 г. За първия период, приложима относно срока на освидетелстване и преосвидетелстване е била разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба за експертиза на работоспособността (Приета с ПМС № 133 от 17.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 61 от 25.07.2000 г., отм., бр. 47 от 7.06.2005 г.), съгласно която териториалните експертни лекарски комисии освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 40-дневен срок от датата на постъпването на документите. По отношение на втория период на бездействие приложима е разпоредбата на § 1 от ЗР на Правилника за устройство и организация на работа на органите на медицинска експертиза на работоспособността (МЕР) и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (обн., ДВ, бр. 34/4.05.2010 г.), според която до 31 декември 2005 г. ТЕЛК и НЕЛК освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 4-месечен срок от постъпването на документите при тях. По делото няма спор, че ответникът РЦЗ гр. Варна е административен орган с компетентност по чл. 10, ал. 1, т. 5 (сега - т. 4) и чл. 110 (редакция, до ДВ. бр. 98/2010 г.) от Закона за здравето (ЗЗ) да осъществява контрол върху медицинската експертиза. Не е спорно, че посочените по-горе срокове са инструктивни и издаването на акта след изтичането им не го прави недопустим, поради липса на времева компетентност на органа. Не е спорно, че има издадени експертни решения от ТЕЛК и НЕЛК, извън инструктивните срокове. В същите е определена датата на инвалидността (22.10.2002 г.), от която, съобразно разпоредбата на чл. 71 и чл. 94, ал. 2 от КСО (в приложимите редакции) е придобито правото на пенсия за инвалидност. По делото липсват данни за сезиране на контролен административен орган по чл. 110 от ЗЗ / арг. от чл. 111, ал. 3 от ЗЗ в относимата редакция) за извършване на контрол за неспазване на реда и изискванията за издаване на решенията за временна неработоспособност, по което да няма произнасяне. Законът не урежда императивно нито сроковете за произнасяне на органите по експертиза на работоспособността, нито контролът по спазването им от страна на административните органи, натоварени с контролни функции. Защитата на правата, произтичащи от актове на ТЕЛК и НЕЛК е уредена в разпоредбата на чл. 112 от ЗЗ, съответно - чрез обжалване на разпорежданията по чл. 98 от КСО на компетентните длъжностни лица в НОИ. При така установеното от фактическа страна, правилно е прието, че не са налице кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Твърдяното незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица на РЦЗ гр. Варна не е установено. Не е налице и пряка причинна връзка с евентуално настъпила вреда от такова бездействие. Като е приел горното и на това основание е отхвърлил иска, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,