Решение № 15658 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11723/2018 г.

Решение № 15658 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11723/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Националната агенция за приходите (НАП), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 1227 от 21.06.2018 г., постановено по адм. д. № 565 по описа за 2018 г. на Административен съд - Бургас. С него НАП е осъдена да заплати на Ж. К., в качеството му на едноличен търговец (ЕТ) "Ж. Калъчев" сума в размер на 400, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно Наказателно постановление № 2693 F082569 от 28.07.2016 г., издадено от заместник – директора на Териториална дирекция (ТД) на НАП – Бургас, отменено с Решение № 742 от 03.05.2017 г., постановено по нахд № 760 по описа на Районен съд – Бургас за 2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 27.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се постановяване на обжалваното съдебно решение в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че АС - Бургас неправилно е определил размера на присъденото обезщетение. Неправилно била приета от съда неприложимост на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като не е отчетено от съда недобросъвестното поведение на жалбоподателя и констатираното от страна на НАП административно нарушение. Първоинстанционният съд е следвало да намали размера на обезщетението, тъй като видно от мотивите на съдебния акт, наказателното постановление е било отменено на процесуално основание, а не поради липса на извършено административно нарушение. Наред с това, поддържат се и доводи, че в случая не е налице фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като се излагат подробни съображения в тази насока, свързани с незадължителния характер на адвокатската защита и характеристиката на наказателните постановления, издадени в резултат на санкционираща управленска дейност. По подробно изложените в тази насока съображения в касационната жалба се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли предявения иск. Ответникът – в съдебно заседание не се представлява. В приложено по делото писмено становище, поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба по отношение на уважения от съда размер на присъденото обезщетение. Счита, че съдът не е съобразил Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения за изготвяне на жалба срещу НП. Видно от приложеното дело по отмяната на наказателното постановление, ангажирания адвокат е изготвил само жалба без да осъществи други процесуални действия и затова е основателно възражението на касатора за прекомерност на възнаграждението. Следва да се редуцира същото до размер на 150 лева съобразно чл. 7, ал. 2 от наредбата за адвокатските възнаграждения. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административния съд - Бургас е разгледал предявения от настоящия ответник по касация иск срещу НАП гр. София, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер на 400, 00 лв. за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на нахд № 760 по описа на Районен съд – Бургас за 2017 г., изразяващи се в размера на заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по това дело, образувано по искане за отмяна на издаденото срещу едноличния търговец отменено като незаконосъобразно наказателно постановление. Обезщетението е претендирано ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в АС – Бургас – 27.02.2018 г. Претендирани са и разноските по воденето на делото пред административния съд. Установеното по делото от фактическа страна, не се оспорва от страните. Първоинстанционният съд е приел, че ЕТ "Ж. Калъчев" е претърпял имуществени вреди като е заплатил възнаграждение на адвоката, осъществил защитата му в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. Приел, че е налице изискуемата от закона причинна връзка, тъй като доказаните разноски в размер на 400, 00 лв., които едноличният търговец е заплатил на адвоката не биха били заплатени в случай, че незаконосъобразното наказателно постановление не е било издадено. По тези съображения съдът приел, че искът е основателен и следва да се уважи, като сумата на обезщетението се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Предвид изхода на спора, осъдил НАП да заплати на едноличния търговец сума в размер на 350, 00 лв. за сторените по делото разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред АС – Бургас иск от ЕТ "Ж. Калъчев" за обезщетяване на претърпени имуществени вреди е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Безпорно е установено от първоинстанционния съд наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт – наказателно постановление, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение за обезщетяване на претърпените имуществени вреди в съответствие с материалния закон. Обосновани на приобщените по делото доказателства - договор за правна помощ и пълномощно приложени по дело № 760/2017 г. на РС-Бургас, са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната сума в размер на 400, 00 лв. за ползваната адвокатска помощ. Няма спор, че сумата е заплатена в брой при подписването на договора. Претендираните вреди са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, предвид приетото с цитираното по-горе тълкувателно решение и правилно възприетите от първоинстанционния съд факти по делото. При установеното по делото, правилно и обосновано съставът на АС – Бургас е направил извод, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди се явява основателен и доказан до размер на 400. 00 лева. Определения, размер на обезщетението от първоинстанционния съд е съобразен с доказателствата по делото. Обосновано е прието от съда, че установената имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване е в размер на 400 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение. От приложеното дело № 760/2017 г. на БРС е видно, че ангажирания адв. Николова е изготвила жалбата срещу НП. От протокола на л. 38 по АНД № 760/2017 г. по описа на РС-Бургас е видно, че на проведеното на 06.04.2017 г. съдебно заседание, надлежно упълномощеният процесуален представител на ЕТ "Ж. Калъчев" не е участвал в проведеното съдебно заседание, респ. не е осъществил процесуално представителство, но същата е изготвила и представила подробна писмена защита на л. 27 от делото т. е осъществила е договорения обем дейност по договора за правна помощ. При това положение с оглед на изложеното искът правилно е бил уважен, ведно с лихвата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 27.02.2018 г., както е поискана. Неоснователни са доводите, въведени с касационната жалба във връзка с приложението на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ към спорната хипотеза. Съобразно посочената разпоредба, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Според настоящия състав на Върховния административен съд обаче, в случая не може да се приеме, че ответникът по касация е допринесъл виновно за увреждането посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното като вреда адвокатско възнаграждение. Наред с това, противно на поддържаното в касационната жалба становище, без значение за основателността на иска за присъждане на обезщетение на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е основанието, на което е било отменено наказателното постановление. За реализиране на отговорността на държавата в случая е необходимо наличието на незаконосъобразен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение. Недопустимо е в настоящото производство съдът да извършва косвен контрол за материалната законосъобразност на наказателното постановление, отменено поради констатирани нарушения при издаването му. Неоснователни са и доводите, че НП не са административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК, а актове с които се реализира административнонаказателна отговорност. Постоянната съдебна практика е непротиворечива и е в смисъл, че НП са актове издадени в резултат на административна дейност. В този смисъл е цитираното по-горе ТР № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС, където е прието, че за квалифицирането на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, определяща не е правната природа на отменения акт, а основния характер на дейността на органа, негов издател. Това е така, тъй като издаването на наказателното постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компететност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание е изпъление на административна дейност. Предвид изхода на спора в касационното производство и направеното искане, НАП следва да бъде осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 300, 00 лв. за сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представения Договор за правна услуга от 24.08.2018 г. (л. 9 от делото). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение