Решение № 6325 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14314/2011 г.

Решение № 6325 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14314/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на зам.-директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП /надлежно оправомощен/, против решение № 1446/18.08.2011 г. на Административен съд гр. Пловдив /АС/, постановено по адм. д. № 1649 по описа за 2010 г., В частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 241000701/20.05.2010 г., издаден от Йовка Желязкова Терзиева - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора, потвърден с Решение № 545/22.07.2010 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Метал 2002 " ООД са определени задължения за данък добавена стойност за внасяне в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 49 318,80 лева, за данъчни периоди месец юли 2008 г. и месец ноември 2009 г., ведно със съответните лихви за забава. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като бъде отхвърлена жалбата на дружеството в тази част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Метал 2002" ООД чрез пълномощника си адв. Михов, оспорва жалбата и излага доводи за правилност на решението в обжалваната част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 241000701/20.05.2010 г., издаден от Йовка Желязкова Терзиева - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора, потвърден с Решение № 545 от 22.07.2010 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Метал 2002 " ООД са определени задължения за данък добавена стойност в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 160 063,66 лева за данъчни периоди месец май 2008 г., месец юли 2008 г. и месец ноември 2009 г., ведно с лихви за забава в размер общо на 15 861,77 лева. Предмет на обжалване в настоящото касационно производство е решението в частта, с която на "Метал 2002 " ООД са определени задължения за данък добавена стойност за внасяне в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 49 318,80 лева, за данъчни периоди месец юли 2008 г. и месец ноември 2009г, ведно със съответните лихви за забава. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството решението е влязло в законна сила, поради липса на касационна жалба и не е предмет на настоящото производство. За да постанови решението в обжалваната част, съдът е приел, че в хода на ревизията е отказаното право на данъчен кредит по фактура № 435 от 31.07.2008 г. издадена от "Строител ВД " ООД. с предмет на доставката-транспортни услуги услуга, тъй като е установено, че същите са осъществени през месец март 2008 г., през който данъчен период е възникнало данъчното събитие по същата, а е упражнено след изтичане на преклузивния срок по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС /в приложимата редакция/ По фактура № 818 от 30.11.2009 г., издадена от "Строител ВД " ООД, с предмет "услуга с механизация съгласно Договор от 02.01.2008 г.", е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 48 456,50 лева на основание чл. 72, ал. 1 от ЗДДС /в приложимата редакция/, като е прието, че в случая не се касае за доставки с периодично изпълнение, поради което и данъчното събитие по всяка една от тях възниква по общите правила на закона, доколкото за всеки един от месеците са налични работни карти и всеки месец тази работа е родово определена по вид, количество, единична цена и стойност, като в края на всеки един месец има информация за получената услуга. Фактури не са издавани помесечно, а е издадена една обща такава - спорната фактура № 818 от 30.11.2008 г. Относно клаузите на договора от органа по приходите е прието, че в нарушение на изискванията на ЗДДС е уговорено да се фактурират извършените услуги еднократно на 30.11.2008 г. Прието е, че съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие по предоставената услуга "механизация" е настъпвало помесечно, съобразно данните от изготвените работни карти, поради което и срокът по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС /в приложимата редакция/ за упражняване на правото на данъчен кредит по фактурираните услуги, осъществени през м. 01, 02, 03, 04, 05, 06 и 07.2008 г., е изтекъл за първия период - през м. 04.2008 г. и съответно до края на всеки един от следващите месеци, до последния месец октомври 2008 г. За да отмени РА в тази му част, съдът е приел, че спорът между страните е правен и е свързан с тълкуване на договора от 2.01.2008 г., с цел изясняване характера на процесните доставки на услуги, т. е. дали се касае за доставка в общия случай на закона или за такива с периодично изпълнение, при което ЗДДС определя специфични правила за датата на възникване на данъчното събитие. За да приеме, че е налице доставка с периодично изпълнение съдът е обсъдил клаузите на сключения договор от 2.01.2008 г. и от 2.01.2009 г. между "Метал 2002" ООД, в качеството му на "възложител" и "Строител ВД " ООД, в качеството му на "изпълнител". За установено съдът е приел, че предмет на договора е периодичност на услуги с механизация и автотранспорт, съгласно заявките на възложителя, като се отчитат по сметка на възложителя и се фактурират в зависимост от формираните стойности еднократно или на части през текущата година Съгласно чл. 5 от договорите възложителят е длъжен да заплати цената на извършените услуги и фактурирани към съответната дата до 15 дни след издаване на фактурите. Предоставянето на транспортните услуги предполага периодичност на доставките, което се установява от събраните доказателства по делото /пътни листове, заявки и работни карти/. Доставки с периодично изпълнение са такива, при които има задължения с повтарящо се изпълнение и при тях длъжникът трябва в течение на определено време да извършва няколко на брой еднакви престации, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време, какъвто характер имат уговорените между страните по договора от 02.01.2008 г. престации за периодично предоставяне на транспортни услуги и услуги с механизация. При така установеното съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 4 ЗДДС, съгласно който при доставка с периодично изпълнение, поетапно или непрекъснато изпълнение всеки период или етап, за който е установено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо, поради което данъчното събитие по тях е настъпило през съответния месец, в който е издадена фактурата - месец юли 2008 г. за транспортни услуги осъществени през месец март 2008г, съответно месец ноември 2009 г. за услуги с механизация, осъществени в периода от м. 01. до м. 07.2009 г. /вкл./. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основният спор между страните, както в хода на първоинстанционното, така и в настоящото касационно производство е правен и е свързан с характера на процесните доставки, а именно притежават ли характеристиките на доставка с периодично изпълнение. Съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС при доставка на услуги с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата на която плащането е станало дължимо. В случая на доставки по договор от 2.01.2008 г. и 2.01.2009 г. между "Метал 2002" ООД, в качеството му на "възложител" и "Строител ВД" ООД, в качеството му на "изпълнител", законосъобразно съдът е приел, че предвид предмета на договорите и по-конкретно чл. 3 и чл. 5 от същите се налага изводът, че доставките са с повтарящо се (периодично) изпълнение, при които изпълнителят трябва в течение на определено време да извърши редица сходни престации, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време. В аспекта на ЗДДС всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Съгласно чл. 3 от договора от 2008 г. "изпълнителят извършва периодични услуги с механизация и автотранспорт, съгласно заявките на възложителя, като ги отчита по сметка на възложителя и ги фактурира в зависимост от формираните стойности еднократно или на части през текущата година", съответно от договора за 2009 г., изпълнителят фактурира доставките два пъти годишно - на 30.11.2009 г. еднократно за всички предходни месеци и на 30.12.2009 г. за услугите през месец декември. С оглед на изложеното е неоснователен касационния довод за неправилно приложение на материалния закон. Дори да се приеме, че доставките са ежемесечни, определени по своя предмет и стойност, то настоящият състав споделя останалите доводи на съда и практиката на ВАС в тази насока, че срокът по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС е изключен и не се прилага съгласно чл. 73а от ЗДДС по отношение на доставките, по които данъкът е изискуем от получателя, вкл. и правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът не е издал документ, отговарящ на изискванията на чл. 114, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. От изложеното следва, че в противоречие на принципа на равностойността, коментиран в т. 46 от решение на СЕО от 8 май 2008 г. по съединени дела С-95/07 г. и С-96/07 г., по отношение на доставките, при които данъкът е изискуем от доставчика и по отношение на доставките, при които данъкът е изискуем от получателя, в закона се предвижда различен преклузивен срок за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Предвид на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в обжалваната част, паради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,