Решение № 177 от 27.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 14/2009 г.

Решение № 177 от 27.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 14/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. Е. К. от гр. С. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 175 от 13.10.2008 г. по гр. д. № 980/2008 г., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 14.02.2008 г., по гр. д. № 04063/2006 г. и е отхвърлен като неоснователен предявеният от същата срещу З. "Д", гр. С. иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените и в резултат на настъпило на 16.08.2006 г., по вина на застрахования със застраховка "Гражданска отговорност" в ответното ТД б. ж. на гр. П., неимуществени вреди за разликата над сумата 15 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. С определение № 361 от 30.06.2009 г. постановено по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, в неговата отхвърлителна част, като е прието, че даденото от въззивната инстанция разрешение на обусловилия крайния резултат по делото въпрос на материалното право - за приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение при неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя, основан на чл. 226, ал. 1 КЗ, аналогичен на 407 ТЗ (отм.) е в противоречие с практиката на ВКС по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението в частта му, предмет на подадената касационна жалба поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, поради което на основание чл. 281, т. 3 ГПК се иска отмяната му и решаване на спора в тази му част по същество от касационната инстанция. Развити са подробни съображения относно неправилното даденото от Софийски апелативен съд тълкуване както на нормата на чл. 52 ЗЗД, така и на приетото в т. 11 от ППВС № 4/68 г., което нарушение на материалния закон, според касатора е довело и до несъответствие на присъденото обезщетение с целения чрез него правен резултат - пълно обезщетяване на понесените от увредения морални вреди. Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените от страната доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 293 ГПК, намира: Касационната жалба е частично основателна. Прилагайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД въззивният съд не е отчел в достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищцата болки и страдания, нито е взел предвид преживяните от последната на една твърде млада възраст - 24 г., крайно негативни емоции, причинени и в резултат на процесното ПТП, поради което е изградил необоснован правен извод, че с присъденото обезщетение ще бъдат максимално репарирани последиците от същото, съобразно въведеният от законодателя критерий за справедливост, намиращ приложение и в хипотезата на чл. 226, ал. 1 КЗ. При определяне размера на същото, в нарушение на процесуалното правило на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) Софийски апелативен съд не е обсъдил в цялост събрания по делото доказателствен материал, макар и в съобразителната част на обжалвания съдебен акт бланкетно да е посочил, че за механизма на настъпилото ПТП и първоначалното състояние на ищцата към този момент е разпитан и св. Р., брат на последната и водач на автомобила, в който същата е пътувала, което от своя страна е довело до неоснователно игнориране на факта за настъпила загуба на съзнанието на увреденото лице. Следователно, доколкото справедливо обезщетяване по см. на чл. 52 ЗЗД, както това изрично е прието и в ППВС № 4/68 г., означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите, то като не ги е съобразил Софийски апелативен съд неправилно е приложил и материалния закон. Констатираните в настоящето производство пороци на обжалваното решение, в частта му, предмет на разглежданата касационна жалба, обуславят и основателността на неговата отмяна - арг. от чл. 281, т. 3 ГПК. В случая, както сочат данните от заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза, останала неоспорена в процеса и показанията на св. Р, брат на ищцата и водач на автомобила, в който същата е пътувала, последните преценени наред с останалите доказателства по делото, освен болките и страданията от двете счупвания- на лява ключица и 5- длан на кост, множеството охлузвания, контузии, вкл. на главата и загуба на съзнание, неудобството от 30 дневната и мобилизация, пострадалата ноторно е преживяла и силен емоционален стрес, предизвикан както от запалването на лекия автомобил, от който е била извадена с чужда помощ, така и от непосредствения и сблъсък в същия този момент с настъпилата смърт на виновния за ПТП водач на м.п.с - б. ж. на гр. П. Поради това, изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в което според последователната практика на ВКС, се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време, както и от разбирането, че критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава, настоящият съдебен състав намира, че общо дължимото на ищцата обезщетение следва да е в размер на сумата 25 000 лв. Следователно с настоящето решение на увреденото лице следва да бъде присъдена допълнително сумата от 10 000 лева. Касаторът не е претендирал деловодни разноски за настоящето производство на осн чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което същите следва да останат за страната, така както са направени. Водим от горното и на осн. чл. 293 ГПК, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия