Решение № 14283 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 122/2014 г.

Решение № 14283 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 122/2014 г., VIII о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от "Хеброс бус" ООД, с ЕИК 115008465 и от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП") - гр. Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), срещу Решение № 2399 от 05.11.2013 г., постановено по адм. дело № 1236/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив (АСП), 6 състав и по частна жалба срещу Определение № 3180 от 03.12.2013 г., постановено по същото дело. С обжалваното съдебно решение е отменен Ревизионен акт № 16251200316 от 04.01.2013 г. (РА), издаден от орган по приходите в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - Пловдив, потвърден с Решение № 294 от 25.03.2013 г., издадено от заместник-директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив ЦУ на НАП, действащ по заместване на директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив, за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 123041,28 лв., с прилежащите лихви в размер на 18729,39 лв. за данъчни периоди м. 06, м. 07, м. 08, м. 09 и м. 10.2011 г., в частта за отказан данъчен кредит в размер на 120286,96 лв., ведно с прилежащите лихви, за данъчен период м. 06.2011 г., по фактури издадени от "Карагент транс" ЕООД, жалбата на "Хеброс бус" ООД срещу посочения РА е отхвърлена, в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2754,32 лв., ведно с прилежащите лихви, за данъчни периоди м. 06, м. 07, м. 08, м. 09 и м. 10.2011 г., по фактури, издадени от "Алби ден" ЕООД и "Хеброс бус" ООД е осъдено да заплати на Д "ОДОП" - гр. Пловдив сума в размер на 3285,41 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С обжалваното определение е отхвърлено искането за изменение на Решение № 2399 от 05.11.2013 г., в частта за разноските. Касационната жалба, подадена от "Хеброс бус" ООД, е насочена срещу посоченото решение, в частта, с която жалбата на това дружество срещу спорния РА е отхвърлена, в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2754,32 лв., ведно с прилежащите лихви, за данъчни периоди м. 06, м. 07, м. 08, м. 09 и м. 10.2011 г., по фактури издадени от "Алби ден" ЕООД. Поддържа се постановяването му, в тази част, в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, а предвид изложеното в жалбата - и необоснованост на изводите на съда. Неправилно съставът на АСП е приел, че спорните 32 фактури не обективират реални доставки, доколкото са представени достатъчно писмени и гласни доказателства, чийто съвкупен анализ води на обратни изводи. Иска се отмяна на решението, в тази част. В частната жалба, подадена от "Хеброс бус" ООД, се твърди, че неправилно съставът на АСП е приел недопустимост на искането, предвид това, че касае спор по съществото на спора. В приложени по делото писмени бележки се поддържа, че в хода на съдебното производство не са представени нови доказателства, непредставени на ревизията, с изключение на счетоводни такива, които също са били на разположение на ревизиращите органи и са проверени от тях. Наред с това, представените одиторски доклади, счетоводни разпечатки и вътрешно-счетоводни документи не са причина РА да бъде отменен, респективно да се приложи разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. В съдебното заседание пред настоящия съд този касатор и частен жалбоподател се представлява от редовно упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбите и моли да бъдат уважени. Оспорва касационната жалба, подадена от директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив. Представя доказателства за разноски и списък на разноските. Претендира направени разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 6931,00 лв. Ответникът по тази касационна жалба и по частната жалба - директор на Д "ОДОП" - гр. Пловдив, не представя писмен отговор и възражения и не изразява становище по жалбите. Касационната жалба, подадена от директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив, е насочена срещу съдебното решение, предмет на контрол, в частта, с която е отменен спорния РА, в частта за отказан данъчен кредит в размер на 120286,96 лв., ведно с прилежащите лихви, за данъчен период м. 06.2011 г., по фактури издадени от "Карагент транс" ЕООД. Твърди се постановяването му, в тази част, в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилна е преценката на съда за реалност на спорните доставки, направена въз основа на транспортните документи и данните от заключението на съдебно - счетоводната експертиза (ССЕ), доколкото този доставчик не е разполагал с кадрова, материална и техническа обезпеченост за осъществяването им, и липсата на доказателства за произход и разплащане на стоката. Моли се отмяната на решението в обжалваната част и отхвърляне на подадената от "Хеброс бус" ООД жалба срещу спорния РА, в тази част. Иска се заплащането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд този касатор не се явява и не се представлява. Ответникът по тази касационна жалба "Хеброс бус" ООД представя писмено становище, в което оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и частната жалба, подадени от "Хеброс бус" ООД и за основателност на касационната жалба, подадена от директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби и частната жалба са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срок. Разгледани по същество касационната и частната жалби на "Хеброс бус" ООД са основателни, а тази на директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив е неоснователна. Производството пред АСП е образувано по жалба на "Хеброс бус" ООД срещу посочения по-горе РА, в потвърдената с Решение № 294 от 25.03.2013 г., издадено от директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив част, с който са установени задължения за ДДС поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 123041,28 лв. за данъчни периоди м. 06., м. 07., м. 08, м. 09, и м. 10.2011 г., ведно с прилежащите лихви в размер на 18729,39 лв. по фактури, издадени от "Карагент транс" ЕООД и "Алби ден" ЕООД. За да постанови решението си, първоинстанционният съд подробно и обстоятелствено е описал извършените от ревизиращите органи в хода на ревизионното производство процесуални действия и възприетото в РА, обясненията на управителя на "Хеброс бус" ООД, обсъдил е събраните и представените по време на ревизията и към възражението срещу ревизионния доклад (РД) документи, приети като доказателства по делото, приобщените такива в хода на съдебното производство, показанията на разпитаните по делото свидетели, както и заключението на изслушаната и приета без оспорване ССЕ, въз основа на които, след отделяне на спорното от безспорното, е направил възприетите от него фактически установявания и правни изводи. Изложил е съображения, че неоткриването на пряк или предходен доставчик, неизвършване на плащането между контрагентите по сделката и недоказване произхода на стоката не са основания за отказ на правото на данъчен кредит при наличието на други доказателства, от които се установява реалното изпълнение на доставката. Относно доставките от "Карагент транс" ЕООД: Съдът е приел за доказано прехвърлянето на собствеността на гумите въз основа на представените транспортни документи и данните от ССЕ относно изписването им по счетоводни данни от страна на прекия доставчик. Съобразил е, че са налице изходящи от прекия доставчик данни за възможността да бъде прехвърлена стоката по процесните фактури; представените пътни листи и товарителници, в които стоките са описани с индивидуализиращи признаци - брой гуми, наименование, конфигурация; установеното частично разплащане по фактурите, което потвърждава, а не отрича извършването на сделките; надлежното осчетоводяване по дебит сметка 302/7 Материали с аналитична подсметка 7 автомобилни гуми. Отчел е констатациите от заключението на ССЕ, от които се установява, че издадените от "Карагент транс" ЕООД фактури са отразени в ДП и СД на ЗДДС за съответния данъчен период и наличието на счетоводно отразяване на реализацията и начисления ДДС по фактури № 7, 8 и 9 в счетоводството на това дружество - дебит сметка 411 Клиенти "Хеброс бус" ООД; кредит сметка 702 Приходи от продажба на стоки; кредит сметка 4532 Начислен ДДС на продажбите. Съгласно данните от представената по делото Главна книга за периода 01.06. - 30.06.2011 г., на доставчика е извършено счетоводно отразяване на изписаната стока във връзка с реализацията по фактури № 7, 8 и 9 чрез вземане на счетоводни статии дебит сметка 702 Приходи от продажба на стоки кредит сметка 304 Стоки. Съставът на АСП е приел за безспорно доказан транспорта на стоките. Двустранно подписаните товарителници, представени още в хода на ревизията, не са оспорени досежно тяхната автентичност от ответника в първоинстанционното производство по реда на чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и се ползват с придадената им от чл. 61 от Закона за автомобилните превози доказателствена сила относно получаването на товара от превозвача (който е и получател) от изпращача. Те съдържат данни за количество и вид на стоката, и са двустранно подписани; посочено е конкретно превозно средство и дата, които съответстват на пътните листи към тях. Съдът е съобразил, че липсва спор относно възможността на получателя да извърши транспорта със собствени превозни средства и водачи. Взел е предвид представените пътни листи, от които се установява автомобила, извършил превоза на стоките - Ифа РВ 9047 МН и водача на превозното средство, както и наличието на доказателства за извършените курсове за превоза им, включително информация за раздадено гориво за автомобила, извършил транспорта, както и на съответствие между наименованието и количеството на стоките във фактурите и товарителниците към пътните листи. Съдът е кредитирал и дадените от свидетеля Несторов показания, който макар и не в подробности е уточнил мястото в гр. София, където са приети гумите, посочил е името на представляващия доставчика, който е подписвал товарителниците, начина на натоварване, предвид което за потвърдени са счетени от съда документално оформените действия по предаване и приемане с транспортиране на стоката. Съдът е съобразил и данните за движението на стоките след получаването им чрез използване и влагане на гумите в пряката дейност на "Хеброс бус" ООД, за която този вид стока е присъщо необходима. Позовал се е на заповед на ръководството за подготовка на автобусите, исканията за отпускане на материални ценности и справката за монтирани гуми. Приел е, че липсата на данни за конкретния административен адрес на обекта в гр. София не може да отрече доказателствената стойност на останалите представени документи при съвкупната им преценка. Извършен е превоз на конкретно наименовани стоки, в количество по спорните фактури, от конкретно транспортно средство, с посочен водач, на конкретно вписани дати. По тези съображения е отменил РА, в частта за отказано право на данъчен кредит по доставките от "Карагент транс" ЕООД. Относно доставките от "Алби ден" ЕООД: Съдът е приел за законосъобразен отказа на данъчен кредит, тъй като в хода на ревизията и в съдебното производство не са представени доказателства, според които процесните фактури за доставка на материали от този доставчик да са изпълнени фактически. Счел е за релевантно неустановяване наличността на стоките при доставчика, въпреки че са налице данни относно обекта, от който са закупувани резервните части и наличния транспорт при получателя за осъществяване на доставките. Приел е, че не е проявена процесуална активност с оглед назначаване на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), която да даде отговор, дали при експлоатацията на автомобилите и автобусите е възможно разходването на резервни части и материали от вида на процесните. Не е установено извършването на разходи за гориво във връзка с транспортирането на частите в процесните данъчни периоди. Липсата на данни за наличност на стоката при доставчика с информация за изписване, както и за приемо-предаване на вещите, изключват според съда, възможността да се приеме, че частите са доставени именно от лицето, посочено във фактурите за доставчик. Фактът, че основната дейност на "Хеброс бус" ООД е автомобилен транспорт е приет за недостатъчен, за да обоснове безспорен извод, че именно придобитите по процесните фактури материали и резервни части са вложени в ремонт на транспортните средства на дружеството. Съобразил е констатациите на вещото лице по ССЕ, съгласно които спорните фактури са отразени в ДП и СД по ЗДДС за съответния данъчен период, но поради липсата на представени по делото счетоводни журнали неизяснен е останал въпросът относно счетоводното отразяване на фактурите и изписване на стоките. По касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив: Неоснователно този касатор поддържа необоснованост на изводите на съда относно възприетия от него за установен и доказан факт на прехвърляне на собствеността на гумите въз основа на представените транспортни документи и данните от ССЕ за изписването им по счетоводни данни от страна на прекия доставчик. Относно доставките от "Карагент транс" ЕООД органът по приходите, издал РА, е направил извод за липса на реално прехвърляне на собствеността върху процесните стоки по причина липсата на обект, където доставчикът е съхранявал стоките, липсата на стоки, предвид неустановяване откъде са придобити те и на разплащане между контрагентите. Направил е извод, че издадените от "Карагент транс" ЕООД фактури не документират извършени реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС. Отказът е основан на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 6 ЗДДС, предвид което е отказал правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 120286,96 лв. за данъчен период м. 06.2011 г. Реалността на доставките е първата и водеща предпоставка за признаване правото на данъчен кредит. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/ (фактическото предаване на стоката), а при доставката на услуги - към момента на извършването им (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). Съгласно ЗДДС, приложим към спорните доставки и константната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко на наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От приетото по т. 33 от Решение от 6 декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че доставките на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките и използван ли е техния предмет в извършваната от лицето дейност) се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело 285/11). Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност съгласно правилата за доказване по чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с § 2 ДР ДОПК. Изискванията за възникване право на приспадане се отнасят само до спорната доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката доставка следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно упражняване на това право. Установяването на произход на стоката от доставчика не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен такъв не обуславя на самостоятелно основание извод за липса на реална доставка при положение, че доставчикът е издал данъчен документ. В спорната хипотеза правилно първоинстанционният съд е намерил за доказана реалността на спорните доставки. Изводите му се базират на удостовереното с преки доказателства предаване и приемане на процесната стока между страните по пряката доставка - двустранно подписани товарителници, придружени от пътни листи, чийто номер е вписан в първите. Тези документи, както се посочи, не са били оспорени от ответника в производството пред АСП по реда на чл. 193 ГПК и правилно са ценени от съда като годно доказателство, от което се установява приемането и предаването на спорните стоки от доставчика на превозвача, който е и получател по доставките. С тях, предвид установеното съответствие досежно вида на гумите и техните количества, вписани във фактурите и товарителниците, практически е извършено и индивидуализирането на стоката съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Мястото на натоварване е установено в достатъчна степен от разпитания по делото свидетел, изпълняващ длъжността шофьор в "Хеброс бус" ООД, който е извършил превоза на стоките, удостоверено и с представените пътни листи. Това е осъществено с индивидуализирано по делото превозно средство, собственост на "Хеброс бус" ООД, за което е доказано и изписването на необходимото гориво в процесните периоди. В хода на ревизията не е било спорно, че фактурите отговарят на изискванията на чл. 114 ЗДДС. Съгласно констатациите в процесния РД, те са издадени от дружеството - доставчик на "Хеброс бус" ООД и са осчетоводени в счетоводството на дружеството. Отразени са в ДП и СД по ЗДДС на доставчика за съответния данъчен период. Видно от заключението на ССЕ закупените гуми са заприходени в склада на "Хеброс бус" ООД, осчетоводени са по сметка 302/7 Материали със съответната аналитична подсметка Автомобилни гуми и впоследствие според журнала на сметка 601 Разходи за материали за изписани във връзка с представени искания за отпускане на материални ценности, като са предавани на шофьорите на съответните автобуси за монтиране, извършено в собствено гумомонтажно отделение. Неоснователно касаторът твърди, че съдът не е отчел липсата на кадрова, материална и техническа обезпеченост за осъществяване на спорните доставки на гуми, в това число липсата на склад с оглед съхранението им, факта на недоказване произхода на гумите и неизвършено разплащане по сделките. На въпроса относно липсата на индивидуализация в документите относно обекта, в който е извършено предаването на стоката, повдигнат още в хода на ревизионното производство, съдът е дал обоснован отговор, като е съобразил в съвкупност всички останали документи, чиято доказателствена стойност не е разколебана, както и свидетелските показания на св. Несторов, които потвърждават действията по предаване и приемане с транспортиране на стоката. Свидетелските показания на Несторов са преценени от съда в светлината на чл. 172 ГПК и правилно е отчетено, че не противоречат на събраните в хода на ревизията данни, а спомагат за изясняване на спорни факти. В този смисъл обектът, от който стоките са натоварени е индивидуализиран в достатъчна степен. Установено е, че стоките са предадени от управителя на дружеството - доставчик. Обстоятелството, че не е доказан кадровия ресурс на доставчика (лицата, извършили натоварването) не може да обоснове краен извод за липса на извършени доставки, предвид обсъдените по-горе доказателства за безспорно предадени и получени стоки. Само на това основание - непредставяне на доказателства за кадровата обезпеченост, получателят не може да бъде лишен от право на данъчен кредит. В процесния РА не са направени констатации за участие на получателя по фактурите в сделка, свързана с измама с ДДС. Такива не се твърдят и установяват, вкл. по-късно, предвид даденото с разпореждането за насрочване от 29.04.2013 г. указание до директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив да установи обективни факти, от които да се направи извод, че съответното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата доставки. Предвид това отказът на органа по приходите да признае право да приспадне данъчен кредит поради това, че издателят на фактурата не е доказал кадрова обезпеченост противоречи на тълкуването на приложимите разпоредби от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, давано от Съда на ЕС. В този смисъл без основание директорът на Д "ОДОП" - гр. Пловдив поддържа, че съдът неправилно не е отчел недоказаната кадрова обезпеченост на доставчика. Това е обстоятелство, доказването, на което не следва да се вменява в тежест на ревизираното лице, предвид липсата на твърдения и доводи от органите по приходите за участието му в данъчна измама. По делото са представени фактурите, с които прекият доставчик е придобил процесната стока, за които правилно от съда е констатирано, че предхождат по дати издадените към "Хеброс бус" ООД от "Карагент транс" ЕООД. Констатациите от РД, че доставчикът на прекия доставчик - "Технопродукт инженеринг" ЕООД не е бил регистрирано по ЗДДС лице към датите на издаването им и е издал фактури със същите номера на "Главбулгарстрой" АД за СМР, не са доказани по делото. Такива не се съдържат и в Протокола за извършена насрещна проверка на "Карагент транс" ЕООД, а проверка на този предходен доставчик няма данни да е извършвана. Наред с това, не следва да се възлага в тежест на "Хeброс бус" ООД, след като реалността на доставките на гуми по спорните фактури се явява доказана при съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, да отговаря за действията на предходен доставчик, от които не е обвързан и не може да бъде отговорен за тях. Фактът, че спорните доставки са частично разплатени само по себе си не може да бъде основание за отказ на право на данъчен кредит. Не може да обоснове извод за липса на доставка и непредставянето на документ за гаранция или такъв за съответствие. Във връзка с възражението на касатора относно възприемане констатациите на вещото лице, направени в ССЕ, следва да се има предвид, че документите, въз основа на които е работило вещото лице са събрани в хода на насрещната проверка и не са оспорени от директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив. Неотносими са възраженията, изложени от касатора във връзка с направени от ревизиращите органи констатации при извършена на този доставчик ревизия за други данъчни периоди, съгласно които не е доказана реална дейност и по отношение на продажбите е приложен чл. 85 ЗДДС, а по отношение на покупките не е признат данъчен кредит поради липса на реалност. Съдът е отговорил на това възражение в т. 3.3. от съдебното решение като правилно е преценил липсата на идентичност относно ревизираните периоди. Освен това, визираният от този касатор РА (цитиран в представения РД, въз основа на който е издаден на "Хеброс бус" ООД РА за задължения по ДДС за периода 01.04.2011 г. - 31.05.2011 г.) е издаден на "Карагент" ЕООД, с Булстат 175060293, а не на "Карагент транс" ЕООД, с Булстат 200443663 - различни субекти предвид това, че въпреки сходството, се установява разлика в техните наименования и Булстат номера. Ревизионен акт и РД, които да са издадени на процесния доставчик "Карагент транс" ЕООД по делото не са представени. Предвид така изложеното следва да се приеме, че първоинстанционният съд е направил обосновани на доказателствата фактически изводи, въз основа на които е достигнал до законосъобразния правен извод за материална незаконосъобразност на спорния РА, в частта относно доставките от "Карагент транс" ЕООД - стоките са доставени и са използвани за облагаемата дейност на ревизираното лице. Предвид това решението в тази част, като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "Хеброс бус" ООД: Основателно този касатор поддържа, че съдът е направил необоснован на събраните по делото писмени и гласни доказателства извод, че процесните 32 фактури, издадени от този доставчик, не обективират реално осъществени доставки на резервни части. Относно доставките от "Алби ден" ЕООД органът по приходите, издал РА, е счел за недостатъчно отразяването от доставчика на процесните фактури в СД по ЗДДС и ДП, за да се приеме правомерното начисляване на данъка. Намерил е за релевантна липсата на представени документи от доставчика, на когото искането за извършване на насрещна проверка е връчено по реда на чл. 32 ДОПК, които доказват фактическото извършване на спорните доставки - договори, анекси, актове, предавателни протоколи, изискуеми разрешителни. Направил е извод, че издадените от "Алби ден" ЕООД фактури не документират извършени реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС. Отказът е основан на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 6 ЗДДС, предвид което е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 2754,32 лв. за данъчни периоди м. 06, 07, 08, 09 и 10.2011 г. Директорът на Д "ОУИ", сега Д "ОДОП" - гр. Пловдив е приел за правилен отказа, основан на липсата на представени счетоводни документи и регистри, от които да е видно наличието на стоките и отразяването на продажбите им към жалбоподателя. Предмет на спорните фактури, издадени от "Алби ден" ЕООД са резервни части и консумативи за транспортни средства. Видно от Протокола за извършена насрещна проверка на "Алби ден" ЕООД, съставен преди връщане на обратната разписка, се установява, че спорните фактури са издадени от това дружество и са включени в ДП за съответния данъчен период. Съгласно РД, тези фактури са отразени в СД по ЗДДС и ДП на доставчика. По делото няма спор, че издадените от този доставчик фактури отговарят на изискванията на чл. 114 ЗДДС и са придружени от фискален бон за извършеното плащане, в които като обект, от който са извършени продажбите, е посочен такъв в гр. София, бул. "Христо Ботев" № 146. Съгласно дадено от управителя и главния счетоводител на "Хеброс бус" ООД обяснение в хода на ревизията, шофьорите на дружеството, които пътуват по направление Пловдив - София се налага да закупуват авточасти за ремонт на автобусите от посочения магазин, находящ се в близост до паркинга, където изчакват разписанието си, като плащането се извършва в брой на касата на магазина. Така заявените обстоятелства са потвърдени от разпитания в хода на първоинстанционното производство свидетел Таню Георгиев, на длъжност шофьор в "Хеброс бус" ЕООД за спорните периоди, който установява, че при извършване на курсове до гр. София и обратно до гр. Пловдив се налага закупуването на различни резервни части от магазин на "Алби ден", находящ се на бул. "Христо Ботев", намиращ се в близост до автогарата. Частите били изпращани по автобуса обратно за ремонтиране, заедно с фактурата. Индиция за съществуването на такъв обект се съдържа и в представения по делото РД, издаден на "Хеброс бус" ООД, във връзка с извършвана ревизия за предходен данъчен период 01.04.2011 г. - 31.05.2011 г. От него се установява, че след изпращане на искане за представяне на документи и писмени обяснения до "Алби ден" ЕООД и връщане на обратната разписка, от това дружество са представени исканите документи. Съгласно отбелязването на стр. 6 от този РД при проверка в информационните масиви на НАП е установено, че "Алби ден" ЕООД има регистриран обект - магазин в гр. София, бул. "Христо Ботев" № 146 и за относимия към тази ревизия период има назначени работници. Предмет на спорните доставки са резервни части и консумативи: по фактура № 593 - 8 броя тампони, индивидуализирани по вид, количество и единична цена; по фактура № 594 - 4 броя дръжка багажник (погрешно посочен в РА като дръжка капак); по фактура № 618 - 2 броя четка за миене (посочен в РА като материали); по фактура № 619 - 1 брой стоп неоплан; по фактура № 620 - 4 броя планка за огледало; по фактура № 648 - 1 брой перо чистачка; по фактура № 650 - 1 брой перо за чистачка; по фактура № 669 - описани в 14 позиции резервни части по вид, мярка, количество и единична цена с приложена складова разписка за заскладяване (посочен предметът в РА като "материали авточасти"); по фактура № 671 - 2 броя стъкло огледало; по фактура № 673 - 2 броя мотор 72235003 (посочен в РА като вентилатор); по фактура № 674 - 2 броя нагревател за огледало; по фактура № 702 - 2 броя филтър 1026; по фактура № 605 - пет броя мрежа за седалка (погрешно посочен в РА като "серв. услуга"); фактура № 719 - 1 брой щанга кормилна 081 и 4 броя тампон 7843 (посочен РА като щанги); по фактура № 732 - 4 броя накрайник кормилна щанга 0082 и 6550; по фактура № 737 - 1 брой лагер висящ и 3 броя дръжка заден капак (посочен в РА като лагер); по фактура № 754 - 2 броя маслен филтър; по фактура № 774 - 4 броя четка за миене и 1 брой дръжка за четка (посочен в РА като "материали"); по фактура № 804 - 2 броя накрайник и 2 броя мотор 5001 С (посочен в РА като накрайник); по фактура № 809 - 2 броя чистачки 100 см.; по фактура № 821- 2 броя накрайник за кормилна щанга и 1 брой семеринг за диференциал (посочен в РА като накрайник); по фактура № 871 - 1 брой дръжка за багажник (погрешно посочен в РА като "серв. услуга"); по фактура № 931 - 1 брой рем. к-т помпа съединител; по фактура № 977 - 2 броя семеринг 16х100,5; по фактура № 1029 - описани в 6 позиции резервни части по вид, мярка, количество и единична цена (посочен предметът в РА като "резервни части"); по фактура № 1065 - 3 броя накладки 1137 и 3 броя семеринг 16х105 (посочен в РА като накладки); по фактура № 1074 - 5 броя семеринг 16х105; по фактура № 1121 - 8 броя тампон 1002; по фактура № 1129 - 3 броя дръжка за багажник (погрешно посочен в РА като дръжка капак); по фактура № 1180 - описани в 24 позиции резервни части по вид, мярка, количество и единична цена с приложена складова разписка за заскладяване (посочен предметът в РА като "материали авточасти"); по фактура № 1187 - 1 брой маркуч за гориво и по фактура № 1191 - 2 броя амортисьор 6757603, 2 броя накладки 1137 и 8 броя пера за чистачки (посочен в РА като амортисьор). Предвид така посочения предмет на спорните доставки не може да се приеме за релевантна липсата на представени доказателства за установяване фактическото извършване на спорните доставки като договори, анекси, актове, предавателни протоколи, изискуеми разрешителни, както без основание е приел органа по приходите и директора на Д "ОДОП"- гр. Пловдив. Разпитаният по делото свидетел е установил механизма на закупуването на спорните резервни части и консумативи, и тяхното транспортиране, което е достатъчно. Неправилно съдът е направил паралел между доставките от "Алби ден" ЕООД и "Карагент транс" ЕООД във връзка с установяване разхода за гориво за транспортиране на стоките - предмет на доставките. Доставките от "Карагент транс" ЕООД касаят големи количества стоки - гуми, чието превозване се доказа, че е осъществено с нарочен транспорт и курсове на посочения по-горе автомобил. Относно доставките от "Алби ден" ЕООД такова транспортиране е ненужно, а и не се твърди. Касае се за закупуването на резервни части и консумативи в оперативен порядък, за които не се оспорва, че са необходими за поддръжката и използването на автобусите предвид присъщата на "Хеброс бус" ООД транспортна дейност. Освен това, видно е от заключението на приетата без оспорване ССЕ, че посочените по-горе резервни части, с изключение на тези по фактури с № 605, 619, 774, 871 и 1187, са заприходени в склад на "Хеброс бус" ООД - осчетоводени са по сметка 302 Материали и различна аналитична подсметка. Останалите части и консумативи по фактури с № 605, 619, 774, 871 и 1187 са осчетоводени по сметка 601 Разходи за материали и сметка 602 Разходи за външни услуги и са отразени директно на разход: по фактура № 605 - пет броя мрежа за седалка - сметка 602; по фактура № 619 - 1 брой стоп неоплан - сметка 602; по фактура № 774 - 4 броя четка за миене - сметка 601; по фактура № 871 - 1 брой дръжка за багажник - сметка 602 и по фактура № 1187 - 1 брой маркуч за гориво - сметка 602. Дадено е обяснение, че някои от тях са влагани директно в транспортните средства с оглед отстраняване на възникнали технически проблеми като шофьорите на място сами са извършвали подмяната на повредените части. Органът по приходите и ответника не са оспорили, че при експлоатацията на автомобилите и автобусите на "Хеброс бус" ООД е възможно разходването на резервни части и консумативи от вида на процесните, предвид което ненужно е било ангажирането на САТЕ, както е приел първоинстанционния съд, с оглед установяване на това обстоятелство. Това са дребни резервни части и консумативи, за които по делото има данни, че са купувани и извозвани при извършването на транспорта от автобусите на "Хеброс бус" ЕООД от София до Пловдив, след което осчетоводявани и заприхождавани в счетоводството на дружеството. Като съобрази всичко изложено, настоящият състав намира, че незаконосъобразно със спорния РА е отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 2754,32 лв. по всички посочени по-горе доставки от "Алби ден" ЕООД за данъчни периоди м. 06, м. 07, м. 08, м. 09 и м. 10.2011 г. на основание липсата на представени счетоводни документи и регистри, от които да е видно наличието на стоките и отразяването на продажбите им към жалбоподателя. Като е отхвърлил жалбата в тази част, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и предвид това, че спорът е изяснен от фактическа страна, следва да бъде постановено решение по същество, с което спорният РА и в тази част да бъде отменен. По частната жалба на "Хеброс бус" ООД: Частната жалба е основателна. За да възложи на частния жалбоподател заплащането на юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, първоинстанционният съд е приел, че не са били налице обективни пречки приобщените в хода на съдебното производство доказателства, да бъдат представени от "Хеброс бус" ООД още в ревизионното производство. Изложил е съображения, че от тези доказателства се потвърждава тезата на това дружество за ползване на гумите в пряката му дейност, за която този вид стока е необходимо присъща. Действително, в хода на съдебното производство са представени писмени доказателства, свързани с използване на предмета на спорните доставки на гуми в дейността на ревизираното лице. Такива обаче, са приобщени още в хода на ревизионното производство - примерно справка за монтираните автомобилни гуми (описана във възражението срещу РД), но тъй като същата била разширена (отразявала монтаж на гуми в по-голям период от време) на експертизата (и по делото в хода на съдебното производство) е представена справка за по-кратък период. Още в хода на ревизионното производство управителят на "Хеброс бус" ООД е дал обяснение, че гумите са закупени с оглед предстоящата зимна подготовка на автобусите, която задължително включва автомобилните гуми, с приложена справка за автобусите на "Хеброс бус" ООД. Не се установява от дружеството да са изискани допълнителни доказателства в тази насока преди издаването на РД. Предвид това, че в последния са направени констатации в тази връзка, към възражението срещу РД е приложена Справка за монтираните автомобилни гуми. В резултат, видно от изложените "мотиви за издаване" на спорния РА, няма констатации и основания за отказ във връзка с недоказване извършването на монтажа на гумите. Едва в потвърдителното РА решение на директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив отново се навеждат такива съображения. В този смисъл без последицата по чл. 161, ал. 3 ДОПК е представянето на допълнителни доказателства с оглед установяване на обстоятелствата във връзка с монтажа на гумите в хода на съдебното производство. Останалите представени документи са счетоводни такива, които при поискване е било възможно да бъдат проверени в хода на ревизията. Освен това, решаващите доказателства, дали основание на първоинстанционния съд да отмени РА, в частта относно доставките от "Карагент транс" ЕООД, са събрани още в хода на ревизията. Предвид това не е налице хипотезата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. По изложените причини съдът неправилно е приложил тази разпоредба и е отхвърлил искането за изменение на решението в частта за разноските. Решението, в частта за разноските, е неправилно и следва да бъде отменено. Неправилно е и обжалваното определение, поради което и то следва да бъде отменено. Предвид взетото становище по касационните и частната жалби, и изхода на спора досежно законосъобразността на спорния РА, направеното искане за присъждане на разноски по представения списък на разноските е основателно и следва да бъде уважено, като Д "ОДОП" - гр. Пловдив бъде осъдена да заплати на "Хеброс бус" ООД претендираните разноски в общ размер на 6931,00 лв. - за касационното производство и сторените пред АСП. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,