Решение № 1299 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7934/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник- директора на Дирекция Миграция Министерство на вътрешните работи, подадена чрез упълномощен представител гл. юрисконсулт Терзийска, срещу Решение 10273 от 28.06.2024г., постановено по административно дело 2906/ 2024г. по описа на Административен съд- София- град (АССГ), с което по жалбата на М. Б. Б., гражданин на Република Узбекистан, е отменен Отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване с рег. 5364р-4694/ 15.02.2024г. на заместник- директора на Дирекция Миграция- МВР. В касационната жалба са подробно развити съображения за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се, че необосновано първостепенният съд е приел, че за чуждестранния гражданин е налице възможност да получи разрешение за продължително пребиваване и работа тип Единно разрешение за пребиваване и работа по реда на чл. 24и от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Излагат се доводи за задължително съобразяване с изискването на чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). Иска отмяна на решението и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- М. Б. Б., гражданин на Република Узбекистан, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Аргументира своето заключение с това, че при постановяването на обжалваното съдебно решение са спазени съдопроизводствените правила и административният съд е приложил правилно материалния закон. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Б. М. Б., гражданин на Република Узбекистан, срещу Отказ рег. 5364р-4694/ 15.02.2024 г. на Зам. Директора на Дирекция "Миграция" МВР, с който на основание чл. 26, ал. 2, във връзка с чл. 24и ЗЧРБ е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип Единно разрешение за пребиваване и работа. Административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган при условията на делегирана компетентност в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, в съответствие с административнопроизводствените правила. Преценил същият за издаден в нарушение на материалния закон, поради което го отменил, като незаконосъобразен. За да стигне до този резултат, съдът посочил, че за издаването на разрешение за продължително пребиваване и работа тип Единно разрешение за пребиваване и работа следва да са налице предпоставките на чл. 24и ЗЧРБ, кандидата да отговаря на условията за получаване на достъп до пазара на труда, съгласно българското законодателство и да притежава виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ или разрешение за пребиваване. От решаващия съд е извършен задълбочен правен анализ на приложимата нормативна уредба. Изложени са аргументи за това, че към датата на постановяване на обжалвания административен акт, за кандидата са били налице предпоставките за получаване на разрешение и неоснователно административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 16, т. 3 във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗТМТМ. На следващо място посочил, че в производството по чл. 24и ЗЧРБ административният орган не е взел предвид изтеклото на 11.02.2024г. разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник на Б. М. Б., което обуславяло неприложимост на ограничението на чл. 16, т. 3 Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Предвид тези съображения, съдът приел, че новонастъпилото обстоятелство не било съобразено от административния орган, поради което отменил обжалвания административен акт и върнал преписката за ново произнасяне за наличие на материалноправните основания за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип Единно разрешение за пребиваване и работа по реда на чл. 24и от Закона за чужденците в Република България. Настоящият състав на ВАС, трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е неоснователна. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е необосновано, поради неправилна преценка на доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Решаващият съд е обосновал своите изводи след всеобхватен и подробен анализ на приложимата нормативна уредба. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и правилни изводи. Обоснован е извода на административния съд, че към датата на издаване на оспорения административен акт не е приложима разпоредбата на чл. 16, т. 3 ЗТМТМ, тъй като кандидата не е разполагал с валидно разрешение за продължително пребиваване със заетост като сезонен работник. Този факт, въпреки че е обсъден в мотивите на административния акт, не е взет предвид при постановяване на отказа. По делото е установено наличието на предоставено право на продължително пребиваване на основание чл. 24к, ал. 1 ЗЧРБ на лицето. Същият е сезонен работник с право на пребиваване валидно до 11.02.2024 г. Правилно съдът е приел, че в случая става дума за две различни разрешителни. Това по чл. 24к ЗЧРБ е за сезонен работник и в тази връзка е за по- кратък срок от максимум 9 месеца, а това по чл. 24и е до три години. Наличието на разрешително по чл. 24к от ЗЧРБ, изключва издаването на такова по чл. 24и ЗЧРБ, но съдът правилно е съобразил, че към момента на издаване на оспорения административен акт- 15.02.2024 г., срокът на разрешителното по чл. 24к ал. 1 от закона е изтекъл. Поради това в случая не е приложима хипотезата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗТМТМ. Това новонастъпило обстоятелство не е имало как да бъде взето предвид от административния орган при издаване на оспорения отказ. Същевременнотози факт следва да бъде съобразен при постановяване на съдебния акт чл.142, ал.2 АПК. Съдът правилно е посочил, че лицето отново може да иска да му се предостави право на продължително пребиваване, включително като сезонен работник по чл. 24к ЗЧРБ, но може и да подаде заявление по чл. 24и ЗЧРБ, доколкото вече пречката по чл. 16, т. 3 от ЗТМТМ не съществува. Допълнително следва да се посочи, че в случая в проведеното адм. производство са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган е дължал и спазване на разпоредбата на чл. 24и, ал. 11 ЗЧРБ, в която е предвидено, че заявленията и приложените документи се изпращат по електронен път и на Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС), която в срок до 14 дни изпраща писмено становище по чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗДАНС, когато лицето е на територията на страната. Видно от доказателствата по делото в административното производство е изпратено писмо от 05.01.2024г. с искане в тази насока, но липсват доказателства за представено становище от компетентния орган. Получаването на писмено становище от ДАНС по чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС е елемент от административното производство по издаване на разрешение за пребиваване на чужденци в Република България. Административният орган следва да се произнесе, след като са изяснени всички факти, които са от значение за издаването на поисканото разрешение за продължително пребиваване и работа тип Единно разрешение за пребиваване и работа. С оглед констатираните отменителни основания, съдът не може да извърши проверка, относно съответствието на акта с материалния закон. Предвид изложеното обосновано административният съд е приел, че към момента на издаване на административния акт за чуждия гражданин не е било налице ограничение по чл. 16, т. 3 ЗТМТМ да кандидатства по реда на чл. 24и ЗЧРБ за разрешаване на право на продължително пребиваване. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София- град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,