Решение № 7971 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10931/2012 г.

Решение № 7971 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10931/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против Решение № 39 от 5.07.2012 г. по адм. дело № 68/2012 г. на Административния съд Силистра. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е отчел факта, че определянето на допустимите площи за подпомагане за всяка кампания от 2009 г. насам се извършва съгласно залегналите ангажименти в Консолидиран план за действие приет съгласно Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) и за предотвратяване на последващи финансови санкции за България във връзка с провежданите одитни мисии от Европейската комисия. Твърди се че е необоснован извода на съда относно наличието на хипотезата на чл. 73, ал. 4 от Регламент № 796/2004 г. и за неспазване на целта на закона. Излага подробни доводи по същество на спора. Иска се отмяна на решението, постановяване на друго такова и присъждане на разноски. Ответната страна - Мюмюн Адил Хабил, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че неправилно са конституирани страните по делото и излага подробни съображения. Върховният административен съд, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С решение № 6521 от 9.05.2012 г., постановено по адм. д. № 15/2012 г. по описа на Върховния административен съд, делото е върнато за ново разглеждане поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК. С определение № 399 от 15.05.2012 г. Силистренският административен съд е конституирал правилно страните, като е вписал като ответник издателя на административния акт, предмет на съдебния контрол, а именно - зам.- изпълнителния директор на ДФЗ, и е развил повторно производството с правилно конституирани страни. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът, по жалба на Хабил е отменил АУПДВ № 01-6500/22642 от 12.04.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо получена от жалбоподателя по подадено от него заявление за единно подпомагане за площ за 2009 г. сума в размер на 5 873.36 лв. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентния административен орган, като е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал. 4, от ЗПЗП; и чл. 166 от ДОПК. Приел е още, че е нарушено изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в акта липсват фактическите и правни основания за издаването му, което прави невъзможно изследването му за несъответствие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Фактическите и правните основания в акта очертават предмета на доказване, свързан с материалната законосъобразност на акта и тежестта за което е на административния орган, тъй като не е допустимо да се преценява законосъобразността на акта на база други фактически и правни основания. Счел е, че те не се съдържат и в съпътстващите акта документи. Съдът е приел също така, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. сумата не подлежи на възстановяване. Подробно е мотивирано допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 26 И чл. 34 АПК, като съдът е изложил мотиви и за несъответствие с целта на закона. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително посочване на фактическите и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", не се съдържат, както правилно е приел решаващият съд. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в Интегрирана система за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели (ИСАК), с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е "длъжна да се съобрази". Първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна по спора, приложимите правни норми, обсъдил ги е, както и възраженията на жалбоподателя, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/22642/12.04.2011 г. на зам.- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Освен липсата на мотиви, следва да се приеме, че АУПДВ е издаден в нарушение на материалния закон - чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. от 21.04.2004 г. на Комисията, която разпоредба предвижда, че задължението за възстановяване на недължимо платени суми не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от в ЗС. Липсват данни земеделския производител да е декларирал неверни данни относно вида и размера на площите. Видно от приложената от Разплащателната Агенция справка - Окончателни изчисления в лева за СЕПП на л. 39 от делото е отразено, че не е констатирано умишлено наддеклариране. При извършената кръстосана проверка от м. 12.2009 г. не са установени от административния орган разминавания между посочената в заявлението информация и действителните данни от теренни проверки и проверка в ИСАК, няма констатирано неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да води до получаване на субсидии от Разплащателната агенция /РА/, които не му се дължат. Видно писмо № 02-0409/3846 от 24.11.2009 г. на МЗХ, недопустимостта на част от заявените за подпомагане през 2009 г. площи е установена при допълнителни анализи, и извършени кръстосани проверки, а не изхожда от неправомерно поведение или грешка, допусната от лицето, заявило площите за субсидиране. Именно поради това решаващият съд обосновано намерил, че макар и да е получил плащания по СЕПП, за кампания 2009 г. за площи недопустими за подпомагане, земеделския производител е нямало как да установи по разумен път тази недопустимост, а допуснатата грешка се дължи изцяло в пасивността при поддържане в актуално и коректно състояние на данните в ИСАК. От друга страна правилно съдът се е позовал на нарушенията на чл. 34 и 26 от АПК, защото административният орган не е уведомил ответника по касационната жалба за започнатото административно производство и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение също е съществено, защото ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. С оглед на изложеното следва да се приеме, че липсват пороци на обжалваното решение, то е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,