Решение № 6945 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2008/2016 г.

Решение № 6945 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2008/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на БЕРЛИН-ХЕМИ АГ, дружество, установено и регистрирано в Германия с ДДС № DE137202433, представлявано от адв. Ю. М., в качеството й на пълномощник против Решение № 8012 от 17.12.2015 г. постановено по адм. д. № 4397/2015 г. по описа на Административен съд С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане и възстановяване № П-2200-1437448-004-01/11.12.2014 г., в потвърдената с решение № 307/27.02.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С., с който не е признато право на приспадане на ДДС общо в размер на 18 309,56 лв., по фактури за доставка на рекламни материали на лекарствени продукти, описани в оспорвания АПВ по позиции № № 16, 17, 30, 31,32, 33, 34, 35, 38, 39, 51,52,53,68,88,89,91,92,97,122, 136, 139, 142, 146, 147, 148, 154, 157, 159, 165, 168, 169, 170, 176, 188, 189, 190, 191, 192, 196, 197, 198, 204 и 210. В касационната жалба се излагат подробно мотивирани доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП", чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, иска оставяне в сила на оспорения съдебен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, същата е процесуално допустима, разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С Решение № 8012 от 17.12.2015 г. постановено по адм. д. № 4397/2015 г. по описа на Административен съд С. град, е отхвърлена жалбата на БЕРЛИН-ХЕМИ АГ срещу акт за прихващане или възстановяване № П-2200-1437448-004-01/11.12.2014 г. издаден от М. Т. П. - главен инспектор по приходите към ТД на НАП - С., в частта, потвърдена с Решение № 307/27.02.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С., при ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата на дружеството, след като се е запознал с доказателствата по делото, решаващият съд е приел, че извършените спорни доставки са с предмет услуги и място на изпълнение на същите се определя по реда на чл. 21, ал. 2 ЗДДС или извън територията на страната, следователно ДДС по тези фактури е начислен неоснователно. Решението на първоинстанционният съд е правилно. Не са налице релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Безспорно установено е, че БЕРЛИН - ХЕМИ АГ ГЕРМАНИЯ е данъчнозадължено лице, регистрирано по ДДС, установено на територията на друга държава- членка, а именно Германия. Предмет на дейност на дружеството, съобразно посочения код 21.20, е производство на лекарствени продукти. Няма спор между страните, че за периодите, за които се иска възстановяване на данъка от БЕРЛИН-ХЕМИ АГ, а именно: 1.10.2013 г. - 31.12.2013 г. - дружеството е регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в държавата членка, в която е установено, а именно - Ф. Р. Г.. Относно фактурите отразени в оспорвания АПВ с позиции 35, 51-53; 68, 88-89, 136, 139, 146-147, 159, 165, 168, 176, 188-192, 196-198, 204, 210, с приложени към тях договори за: изработка на рекламни материали; изработване на книжка за пациенти; изработване на брошурни карти, листовки за пациенти, изработка на покани, изработка и монтаж на рекламни материали в аптеки и др., настоящият състав не споделя съображенията на касатора, който счита същите за доставка на стоки, доколкото видно от приложените договори, същите са с предмет "изработка и печат" или "изработка и монтаж", "печат на покани", "отпечатване на постери". Друга част от фактурите, за които касаторът неоснователно твърди, че не са обсъдени от първоинстанционния съд са посочените в позиции: 30-34, 38-39, 91-92, 97, 122, 142, 148, 154, 157 и 169-170, като в таблицата са описанието им е "организиране на научни семинари", а съгласно приложените към тях договори, формуляри и др. съпътстващи сделките документи -услугите представляват изхранване, хотелско настаняване, наем на зала, вечеря и др. За да е налице правото на възстановяване на начислен ДДС по реда на Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на Европейския съюз, дружеството не следва да има постоянен обект на територията на страната, от който се извършват облагаеми доставки. По отношение на фактурите, документиращи рекламни услуги е прието, че същите са свързани пряко с независимата икономическа дейност на дружеството, доставките са с място на изпълнение на територията на държавата, в която дружеството е установило независимата си икономическа дейност - чл. 21. ал. 2 изречение първо от ЗДДС, като мястото на изпълнение на тази доставка (рекламна услуга) ще е на територията на Ф. Р. Г., Поради липсата на легална дефиниция на понятието "реклама" в ЗДДС, настоящата съдебна инстанция следва да съобрази изводите си с мотивите, съдържащи се в решение на съда на Европейския съюз от 17 ноември 1993 г. по дело С-69/1992 г. Съгласно мотивите на посоченото решение, понятието "рекламни услуги" включва както продажбата от доставчика на получателя, така и безплатното разпространение на движими вещи на потребителите, организиране на коктейли, пресконференции, семинари или други подобни форми за информиране на обществеността за съществуването, качествата на даден продукт или услуга, с оглед увеличаване на продажбите на този продукт или услуга. Същото са отнася и до всяка дейност, която представлява неразделна част от рекламната кампания и по този начин допринася за разпространението на рекламното съобщение. Водени от горното, настоящата съдебна инстанция определя като законосъобразни изводите на органите по приходите и на административния съд, че извършените доставки по процесиите фактури във връзка с организирането на симпозиуми, срещи и конгреси на лекари и лица, квалифицирани да предписват или разпространяват лекарствени продукти и предоставяне на промоционални и информационни материали, включително и разноски по пътуването и престоя в града, където се провежда мероприятието, както и доставките по фактури, документиращи изработването на плакати, дипляни, табла, пациентски книжки, следва да бъдат определени като рекламни услуги, доколкото същите носят послание за популяризиране и промотиране на продукт и са насочени към повишаване на информираността за съществуването и качеството на продуктите. Несъстоятелно е оплакването на касатора, че неправилно административния съд е оставил жалбата без разглеждане в частта касаеща телефонни и интернет услуги поради допусната техническа грешка в протокола при уточнение от страна на процесуалните представители на дружеството в открито съдебно заседание на 23.09.2015 г., поради факта, че са имали възможността по чл. 151 ГПК, но не са поискали поправка на протокола. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни изводи, които са в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, предвид направеното искане и на основание 161, ал. 1 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника по касация се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 1079,29 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,