Решение № 2616 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10377/2016 г.

Решение № 2616 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10377/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на главния архитект на О. Б. против решение № 1174 от 02.08.2016 г. по адм. дело № 360/2016 г. по описа на Административен съд - Б.. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът "Бендида" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Б., чрез адв. З., ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на "Бендида" ООД отказа, обективиран в писмо изх. № З-03-83/27.05.2016 г. на главния архитект на О. Б. за презаверка на Разрешение за строеж № 104/03.04.2013 г., поради допуснато нарушение на изискването по чл. 153, ал. 2 ЗУТ. Прието е, че е налице годен за съдебно оспорване административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като оспореното писмо на главния архитект на О. Б. съдържа изричен отказ, който обаче не е мотивиран и обоснован с липса на предпоставките за презаверка. Прието е, че това съставлява съществено нарушение на административно производствените правила, водещо до незаконосъобразност само на това основание, още повече, че искането за презаверка е депозирано в срока по ал. 2, чл. 153 ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Безспорно е по делото, че процесният отказ е издаден по заявление с вх. № З-03-83/28.04.2016 г., подадено от "Бендида" ООД за презаверка на влязлото в сила на 29.04.2013 г. Разрешение за строеж № 104/03.04.2013 г., като описаните подобекти в него не са изградени в тригодишния срок по чл. 153, ал. 2 ЗУТ по независещи от титуляра на разрешението причини. С процесното писмо изх. № З-03-83/27.05.2016 г., сезираният административен орган е уведомил заявителя, че "искането не може да бъде удовлетворено", тъй като със заявлението не са представени доказателства за приключена процедура и оценка на правото на прокарване през имот 000450 - полски път на О. Б.. Така визираното съдържание на писмото сочи на неоснователност на единствения касационен довод, а именно, че липсва надлежно формиран изричен отказ, подлежащ на съдебно оспорване. Касае се за категорично изразена воля от административният орган, сочеща на възприемане на заявеното искане на презаверка на Разрешение за строеж № 104/03.04.2013 г. като неоснователно. В тази връзка се явява несъстоятелно и твърдението, че писмото е част от кореспонденцията по преписката, тъй като такава не е водена, видно от документацията по приложената адм. преписка. Липсват данни и доказателства и за обследване на предпоставките по чл. 153, ал. 2 ЗУТ, което съставлява нарушение по чл. 59 АПК, както правилно е прието от административния съд. С оглед на горното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК., а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изрично и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 400 лв-адв. възнаграждение по представения Договор за правна защита и съдействие от 10.12.2016 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,