Решение № 6023 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3574/2017 г.

Решение № 6023 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3574/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. С. Т. с адрес в гр. П. срещу решение № 237 от 17.02.2017 г. на Административен съд П. по адм. дело № 2092/2016 г. в частта, с която се отхвърля жалбата му срещу АПВ № П-16001316101665-004-001/22.06.2016 г. на инспектор по приходите, потвърден с решение № 584 от 25.08.2016 г. на директор дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, с която е отказано да се извърши прихващане или възстановяване по искане вх. № 35392 от 5.11.2013 г. на ТД на НАП П. от Табаков на сумата от 255 лева, представляваща надвнесен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. Поддържа доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му в тази част. Ответникът, директорът на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитирания АПВ № П-16001316101665-004-001/22.06.2016 г. на инспектор по приходите, потвърден с решение № 584 от 25.08.2016 г. на директор дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП. С него се отказва, по искане на Т. от 25.08.2016 г. да бъдат възстановени или прихванати сумите от 255 лева, представляващи надвнесен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., ЗО в размер на 98 лева за 2007 г., ДЗПО в размер на 82 лева за 2007 г. и ДОО в размер на 292 лева. Мотивите в акта и решението на директора на дирекция ОДОП П. при ЦУ на НАП, с което се потвърждава АПВ № П-16001316101665-004-001/22.06.2016 г. са, че задължения за данъци и осигурителни вноски по реда на ДОПК се установяват по декларация чл. 105 ДОПК и с ревизия чл. 110, ал. 2 ДОПК. Съгласно чл. 108, ал. 2 ДОПК когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 е изтекъл, установените задължения са окончателно установени. В случая със съдебно решение е отменен изцяло ревизонен акт, с който допълнително са установени задължения за данък по ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2012 г. От това следва, че след като няма установяване на задължения с ревизионен акт, установени по реда на ДОПК остават задълженията за данък по чл. 48, декларирани от ЗЛ с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и декларации обр. 6 за задълженията по ДОО, ЗО и ДЗПО. УПФ. След като се твърди, че подадените декларации са грешни като е декларирано по голямо задължение от действително дължимите, то следва лицето да предприеме действия за извършване на необходимите корекции, съгласно чл. 6а, ал. 8-11 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието сроковете, начина и реда за подаване съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за задълженията си за ЗОВ и по чл. 104 ДОПК за задълженията за данък по ЗОДФЛ. Съдът е разгледал жалбата по същество която приел за частично основателна. Установено е, че съгласно подадената от самия Т. годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2007 г. в нея същият декларирал доходи, получени при упражняване на адвокатска професия за тази година, върху които изчислил и посочил дължим данък върху общата годишна данъчна основа в размер на 678.36 лева, които били внесени от него. Във връзка с извършена ревизия с обхват включително и задълженията му по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 1.01.2007 г. 31.12.2007 г. е констатирано, че лицето точно е декларирало доходите си, дължимия данък е точно посочен, а по отношение на вноските за ДОО е констатирано разминаване а именно, че на лицето се дължи възстановяване на сумата от 488.10 лева, докато в тези за ДЗПО и ЗО не били констатирани разлики. След отмяната на този акт от съда, Т. позовавайки се на заключенията на експертизи в това производство поискал недължимо внесените според него суми по различните задължения към бюджета, тъй като погрешно бил декларирал в годишната си данъчна декларация доход от 12000 лева, респективно от това бил и погрешно посочен и изчислен дължимия данък по ЗДДФЛ и следващите се осигурителни вноски, декларирани с деклараци обр. 6. Съдът е споделил изводите на административния орган досежно данъка по чл. 48 ЗДДФЛ. В тази част е приел, че след като лицето е декларирало определен доход с годишната си данъчна декларация, внесло е начислената от него сума, не е извършил корекциите в сроковете и начините указани от закона, а ревизионния акт за периода е бил отменен от съда, то е недопустимо в настоящето производство по реда на чл. 129 ДОПК ефективно да се промени титула на установения по основание е размер на публичния дълг по отношение задължението за данък върху доходите на физическото лице. В този смисъл правилно е позоваването на разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ДОПК, че установените така задължения са окончателни. В останалата част за възстановяване на сумите по ДОО, ЗО и ДЗПО актът е отменен и в тази част решението на съда не е предмет на касационната жалба. Така постановеното решение е правилно. Съдът при разглеждане на жалбата по същество е установил от доказателствата по делото фактите от съществено значение за правилното решаване на спора. В този смисъл доводите на касатора за необоснованост на решението са неоснователни. Възраженията са обсъдени и са изведени изводи от фактическа страна, които не се оспорват и спорът в обжалваната част на решението е правен. Съдът в тази част е приложил правилно материалния закон като е приел, че спорът вече е бил разрешен, включително и по съдебен ред, поради което установените по реда на ДОПК данъчни задължения няма как да бъдат променени в други производства като настоящето, в което следва да бъдат зачетени резултатите от влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила административни актове с предмет данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ. Съдът и административният орган еднозначно и правилно са приели, че установените вече данъчни задължения за спорния период не могат да бъдат променени по настоящето дело с определяне на други стойности, с които да се извърши възстановяване или прихващане. При тези констатации от фактическа и правна страна решението в обжалваната част е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото се дължат разноските на ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева на основание чл. 161 ДОПК и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение