Решение № 13919 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8945/2011 г.

Решение № 13919 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8945/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Политическа партия "Ред, законност и справедливост", против Решение № 6534 от 11.05.2011 г., постановено по адм. дело № 2653/2011 г. по описа на Върховен административен съд - четвърто отделение, с твърдения за неправилност на същото като постановено при нарушение на административно-производствените правила, противоречие на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните твърдения са, че по същество тричленният състав не е обсъдил и не се е произнесъл по възраженията срещу оспореният административен акт. Иска отмяна на съдебното решение и на атакуваната заповед в частта на т. 3, б. "г", т. 6.1., т. 6.2., т. 6.3. и т. 6.4. и т. 8 в частта "както и в случаите на спор, възникнал във връзка с изпълнение на коалиционно споразумение или във връзка с промяна на членския състав на парламентарните групи на политическите партии или коалициите". Алтернативно иска връщане на делото поради процесуални нарушения на друг състав на ВАС. Претендира присъждане на направените разноски. Ответната страна по така подадената касационна жалба - Министърът на финансите, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна, като поддържа възраженията, представени пред първата инстанция. Участващият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на настоящия касатор против заповед № ЗМФ-108 от 1.02.2011 г., издадена от заместник-министър председателя и министър на финансите, в частите й по т. 3, б. "г"; т. 6.1; т. 6.2; т. 6.3; т. 6.4 и т. 8. Доводите са били за нищожност на оспорените части от заповедта, както и за незаконосъобразност поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. С решението - предмет на настоящото производство тричленният състав е отхвърлил така подадената жалба. За да достигне до този резултат е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия. Счетени са за неоснователни доводите в жалбата за материалната незаконосъобразност на оспорените шест негови точки. Изложено е, че заповедта в тези си части определя начина на разпределение на средствата на базата на изрично уредените в разпоредбата на чл. 25, ал. 3, предложение второ от Закона за политическите партии правоотношения. Прието е още, че декларирането от страна на независими народни представители на принадлежност към политическа партия е предвидено като възможност точно в чл. 25, ал. 3, пр. 2 от ЗПП и е последица от забраната на чл. 16, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) за такъв народен представител да бъде приет за чл. на друга парламентарна група. За целите на документално установяване на такива независими депутати, доколкото за тях партията, към чиято парламентарна група те са декларирали своята принадлежност има законово предвидено право на субсидия е посочената декларация в т. 3, б. "г". Тази декларация има само доказателствен характер, а не се касае до задължение да се декларират обстоятелствата пред министъра на финансите. По отношение на възраженията, свързани с точки 6.1, 6.2, 6.3 и 6.4 от процесната заповед, съдът е приел, че същите не противоречат по никакъв начин на нормата на чл. 27, ал. 1 от закона. По отношение на т. 8, предвиждаща спиране на субсидирането на партията в случаите на спор относно промяната в членския състав на парламентарните групи, тричленният състав е приел, че същата има временен характер, и е наложена тъй като по същество самият спор представлява пречка да се определи точният размер на субсидията на спорещите политически партии. Така постановеното решение е правилно. Касационната жалба изцяло преповтаря възраженията, сочени в жалбата, с която е бил сезиран тричленният състав. Твърденията пред настоящата инстанция са, че тричленният състав не е обсъдил и не се е произнесъл по всички доводи на подателя. Допълнително е приложено ново доказателство, а именно извлечение от банковата сметка на ПП "РЗС" с възражения за начина на изчисляване на предоставената субсидия за първото тримесечие на 2011 г. Настоящият състав приема, че първоинстанционният съд е изследвал всички значими обстоятелства и правилно е анализирал и приложил законовите норми. Процесната заповед на министъра на финансите е издадена в кръга на неговите правомощия, предоставени му по силата на чл. 27, ал. 2 от ЗПП. Той е органът, компетентен да определи начина за предоставяне на средствата за субсидиране на партиите и коалициите съобразно разпоредбите и целта на закона. Правилни са изводите на съда по отношение на първото възражение, касаещо т. 3, б. "г" от заповедта. Съгласно същия текст към заявлението, с което се заявява получаването на субсидията, следва да се подаде декларация по образец за наличието или липсата на промяна на членския състав на парламентарните групи и коалициите, в това число за декларирана от независимите народни представители принадлежност към политическата партия. Неправилно е тълкуването от страна на касатора относно приложението на чл. 25, ал. 3 от ЗПП и от там и на волята на законодателя. Неоснователно е възражението, че с посочения текст се създава задължение на народните представители да декларират принадлежност към парламентарна група. Правилно и изчерпателно тричленният състав е разяснил понятието "независим народен представител" по смисъла на закона. От тук и напълно законосъобразно е предписан и начинът за разпределяне на субсидията, дължима изначално на народните представители, представляващи определена партия и коалиция, но впоследствие напуснали парламентарната група. Декларацията посочена в т. 3, б. "г" има единствено доказателствена функция и представлява база за законосъобразно разпределение на дължимата субсидия, още повече, че същата е регламентирана законово в чл. 25, ал. 3 от ЗПП: "... или на политическите партии, към които независимите народни представители декларират принадлежност.". Що се отнася до твърденията за незаконосъобразност на т. 6.1 от заповедта, същите са неоснователни. Посочения текст напълно преповтаря законовия, съдържащ се в чл. 25, ал. 3, изр. 2-ро, като единствено е уточнен начинът на деклариране на волята на независимите народни представители. Останалите възражения по отношение на т. 6.2, т. 6.3 и т. 6.4, както и оспорената част от т. 8, по същество касаят начина на определяне на субсидията, полагаща се на парламентарно представените партии и коалиции. Изложено е, че същите текстове противоречат на смисъла на закона, като определят зависимост на държавната субсидия от състава на парламентарните групи, а не от броя на получените действителни гласове, както повелява закона. Тези възражения са изчерпателно обсъдени от тричленния състав на ВАС, като правилно са приети за неоснователни. За яснота следва да се добави, че законодателят ясно разграничава понятията парламентарно представени партии и коалиции от партиите, които не са представени в Народното събрание, но са получили не по-малко от един процент от всички действителни гласове. Това ясно личи от систематичната подредба на текстовете в ЗПП и фактът, че същите са регламентирани в различни разпоредби. От тук и следва необходимостта от формиране на ясна методика за разпределяне на субсидиите между парламентарно представените партии и коалиции, чиято представителност в Народното събрание се определя точно от получените действителни гласове. Следва и обоснованият извод, че промяната в членския състав на парламентарните групи неминуемо се отразява и на дължимата субсидия, каквато е и правната уредба, съгласно чл. 25, ал. 3, изр. 2-ро от ЗПП. По тези причини и законодателят е овластил министъра на финансите да определи конкретно начинът на предоставяне на средствата за субсидии съобразно разпоредбите на ЗПП. По отношение на новопостъпилото доказателство, а именно извлечение от банковата сметка на ПП "РЗС" и направеното възражение за начина на изчисляване на предоставената субсидия за първото тримесечие, същото не следва да се обсъжда в настоящото производство, предмет на което е законосъобразността на заповедта на министъра на финансите. Предвид гореизложеното обжалваното решение не страда от сочените в жалбата пороци - касационни основания за отмяна, поради което като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,