Решение № 12772 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1798/2011 г.

Решение № 12772 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1798/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 1505/28.12.2010 г., постановено по административно дело № 1312/2010 г., Административен съд - Бургас е отменил решение № 68 от 22.06.2010 г., издадено от директора на РУ "СО" гр. Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 680/10.05.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ "СО" гр. Бургас. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас. По съображения за неправилност, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК (нарушение на материалния закон), касаторът моли за отмяна на съдебното решение и за решаване след това на делото по същество, като се остави подадената жалба срещу решение № 68/22.06.2010 г. на директора на РУ "СО" - Бургас без уважение, а последното бъде потвърдено. Ответниците по касация Вяра Петрова Енчева, Кристина Серопян Кизирян, Лиляна Христова Мартинова и Владислава Стамова Генова, четирите от гр. Бургас, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Бургас, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяния от касатора порок, представляващ касационно отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Пред Бургаския административен съд е било обжалвано от членове на ТЕЛК решение на директора на РУ "СО" - Бургас, с което е отхвърлена жалбата им против разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ "СО" - Бургас, издадено за събиране на сумите по ревизионен акт за начет от 21.04.2010 г. В случая с постановеното от ТЕЛК за белодробни заболявания гр. Бургас (в състав, включващ ответниците по касация) Експертно решение (ЕР) № 2010 от 30.10.2006 г., на Мария Георгиева Георгиева е била определена 72 % трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 24.02.2006 г. и пожизнен срок на инвалидността. Същото е отменено с ЕР на НЕЛК № 0132 от 21.04.2009 г. и е разпоредено ново освидетелстване на лицето, което е извършено с ЕР на ТЕЛК № 0069/13.01.2010 г., определило 58 % ТНР с дата на инвалидизиране 24.02.2006 г. и пожизнен срок на инвалидността. С разпореждане от 27.07.2009 г. на Георгиева е отпусната лична пенсия за инвалидност в размера по чл. 98, ал. 7 от КСО. Нанесените щети на ДОО произхождат от изплатените суми на Мария Георгиева Георгиева за периода 13.11.2006 г. - 31.12.2009 г. за социални пенсии за инвалидност. Решението на Административен съд - Бургас, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно прилагане на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (в приложимата за казуса редакция преди изменението в ДВ, бр. 59/2010 г., в сила от 31.07.2010 г.), съгласно която контролните органи на Националния осигурителен институт съставят ревизионни актове за начет за причинените от физическите лица или юридическите лица щети на държавното обществено осигуряване от отменени актове на медицинската експертиза. Обосновано е прието от съда, че не са налице основанията на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за търсене на имуществена отговорност за причинени щети на ДОО от лекарите издатели на отмененото ЕР на ТЕЛК. За реализирането на отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО не е достатъчна само отмяната на ЕР на ТЕЛК, а следва да е налице причинна връзка между поведението на издалите го лекари и настъпилия вредоносен резултат за ДОО. Инвалидизирането като правнорелевантен факт възниква не по силата на прякото действие на закона, а се установява и удостоверява с експертно решение от компетентния орган, извършващ експертизата на работоспособността. В мотивите на проверяваното съдебно решение правно обосновано е разтълкувана нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (в редакцията преди изменението в ДВ, бр. 59/2010 г., в сила от 31.07.2010 г.), че за наличието на щета е необходимо виновно действие или бездействие на физически лица, както и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилия вредоносен резултат. Лекарите, участващи в състава на ТЕЛК, са носители на задължение за възстановяване на причинените щети на ДОО, произхождащи от неправомерно изплатени суми на основание на издадени от тях експертни решения, които впоследствие са били отменени от НЕЛК. Отговорността по чл. 110, ал. 1 от КСО обаче се поражда от наличието на причинна връзка между виновно поведение от страна на дееца и настъпилия вредоносен резултат, като тази причинна връзка не се предполага, а се доказва във всеки конкретен случай. В настоящия такъв не е налице причинна връзка между отмяната на експертното решение № 2010/30.10.2006 г. на ТЕЛК и понесените от ДОО щети, представляващи изплатени без правно основание пенсии за инвалидност и лихви върху тях. С отменителното решение на НЕЛК не е определен нов процент на инвалидност, а преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване, в резултат на което едва с новото ЕР на ТЕЛК, постановено след отпускането на пенсията за инвалидност, е намален процента на трайна неработоспособност с 14%. Освидетелстваното лице е получавало процесните пенсии по силата на чл. 98, ал. 7 от КСО, обн. в ДВ бр. 41/2009 г., в сила от 01.07.2009 г. С цитираната норма е установена по същество предварителна изпълняемост на един неокончателен административен акт (в случая на невлязлото в сила решение на ТЕЛК), въз основа на което пенсионния орган е разпоредил изплащане на пенсията за инвалидност. В този смисъл не е налице причинна връзка между поведението на лекарите, постановили отмененото впоследствие в частта за процента ТНР експертно решение № 2010/30.10.2006 г. на ТЕЛК, и понесените от ДОО щети, а липсата й изключва отговорността на органите на медицинската експертиза на трайната неработоспособност за обезщетяване на понесените от Държавното обществено осигуряване щети, произхождащи от отпуснатите на пенсии за инвалидност. Горното обуславя правилността на формулирания в мотивите на проверяваното съдебно решение извод, че административните органи са постановили актовете си при неправилно приложение на материалния закон (чл. 146, т. 4 от АПК). По изложените съображения Върховният административен съд счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Административен съд - Бургас, което като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,