Решение № 2210 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11253/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена на 04.11.2024 г. от Министъра на земеделието и храните чрез процесуален представител, срещу Решение 1298 от 16.10.2024 г., постановено по административно дело 48/2023 г. от Административен съд /АС/ - Габрово, в частта му, с която е отменена негова Заповед РД 09-94 от 31.01.2023 г. в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане /ПДП/ за кампания 2022 г. са останали парцели с идентификатори: 66977-291-2-1, 66977-291-3-1, 66977-341-1-1, 66977-342-1-3, всички в землището на [населено място], общ. Дряново, обл. Габрово. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата по отношение на посочените парцели. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Налице е и подадена на 30.10.2024 г. касационна жалба от Министъра на земеделието и храните, предхождаща горната и чрез друг процесуален представител. Последната е нередовна, тъй като не е представено надлежно пълномощно за юрисконсулта, подписал жалбата, като наличното по делото е за процесуално представителство пред всички съдилища и административни органи на територията на област Габрово, но не и пред ВАС. Предвид предходното, както и обстоятелството, че двете жалби са идентични и с тях се обжалва една и съща част от първоинстанционното решение, както и че се цели един и същи правен резултат, то настоящият съдебен състав следва да разгледа единствено касационна жалба от 04.11.2024 г. Ответникът по касационната жалба Ю. Г. Д., чрез процесуален представител в писмен отговор и съдебно заседание оспорва същата, като неоснователна, респективно иска да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема че касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при нарушение на материалния закон в отменената му част. За да отмени оспорената пред него заповед в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2022 са останали парцели с идентификатори: 66977-291-2-1, 66977-291-3-1, 66977-341-1-1, 66977-342-1-3, всички в землището на [населено място], общ. Дряново, обл. Габрово. АС Габрово е приел, че не са налице материалноправните предпоставки, обуславящи извода на административния орган за недопустимост на площите. За да достигне до него и с оглед изясняване на спорните по делото въпроси административният съд е назначил 2 броя експертизи съдебно техническа експертиза /СТЕ/, изготвена от вещо лице инженер специалист по геодезия, фотограметрия и картография и СТЕ, изготвена от инженер агроном. След анализ на двете решаващият съд е достигнал до извода, че за конкретните 4 броя парцели не са установени отрицателните предпоставки, предвидени в Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ /Наредба 2, Наредбата/, поради което тези площи са допустими за подпомагане, респективно е отменил оспорената пред него заповед в тази ѝ част и е върнал преписката за ново произнасяне от административния орган. Така постановеното решение в обжалваната му част е частично неправилно. Според чл. 33а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, Министерство на земеделието и храните създава системата за идентификация на земеделските парцели Специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40 /Наредба 2/26.03.2018 г./, като чл. 33, ал. 4 от ЗПЗП предвижда, че за отразяване на реалното състояние и ползване на площите, данните в Системата за идентификация на земеделските парцели ежегодно се актуализират чрез: 1. дешифриране (компютърно подпомогнато разчитане) на актуалната цифрова ортофото карта, и/или 2. отразяване на резултатите от специализираните теренни проверки на референтни парцели, които се извършват след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 6, и/или 3. отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37; 4. други източници на ортогонални изображения и цифрови данни за съответната година, до които Министерството на земеделието и храните има достъп и може да използва при липса на информация по т. 1 - 3. Без съмнение в настоящата хипотеза спорният въпрос по делото е дали са били налице предпоставките, станали причина за изключване на процесните парцели от ПДП за 2022 г. В конкретния случай, след дешифрация на цифровата ортофото карта /ЦОФК/ за съответната година административният орган е посочил като основание за изключването на парцелите обстоятелството, че последните не отговарят на изискванията на чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба 2 - площи, върху които няма култура/трайно насаждение, без земеделска дейност, наличие на нежелана храстовидна растителност. В тази връзка правилно АС Габрово е допуснал и приел по делото изготвените две експертизи, които макар и изготвени две години след края на периода за който се кандидатства, а именно 2022 г. да отговорят на въпроса налице ли е било нарушение на посочените две разпоредби, налагащо изключването на съответните парцели от слоя ПДП за 2022 г. Настоящият съдебен състав не счита за необходимо да преповтаря в пълнота анализа на двете съдебни експертизи, освен основните точки от тях, които са от значение за правилното решаване на спора, а именно налице ли са били трайни насаждения, както и нежелана храстовидна растителност в парцели с идентификатори: 66977-291-2-1, 66977-291-3-1, 66977-341-1-1, 66977-342-1-3, всички в землището на [населено място], общ. Дряново, обл. Габрово. По отношение на парцел с идентификатор 66977-291-2-1 при проверката на място, извършена от вещите лице е установено, че процентното съдържание на лешник в него е едва 21.82% - значително по-малко от минимално изискуемите 70% по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Констатирано е още, че височината на тревостоя /0.7м/ също надвишава определената максимална такава от 0,5 м съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2, б. а от Наредбата за трайни насаждения, каквито са процесните. От така установеното и предвид факта, че административният орган обективира изводите си за недопустимост на база разчитане на ЦОФК /надлежен метод за отразяване на реалното състояние и ползване на площите, уреден в чл. 33, ал. 4 от ЗПЗП/, както и изготвен снимков материал през Януари 2023 г. - дата близка до периода за кандитатстване, не може да се наложи извод за допустимост на конкретния парцел, нито пък да се предполага за евентуално настъпили фактори, които са унищожили насажденията от лешник. По отношение на парцели с идентификатори 66977-341-1-1, 66977-342-1-3 настоящият съдебен състав отново счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд. По подобие на описания по-горе парцел, за тези парцели отново е установено наличие на недостатъчно процентно съдържание на лешници /64.64% в парцел 66977-341-1-1 и 38.89% в парцел 66977-342-1-3/. Освен това в двата парцела отново се наблюдава над допустимата за такъв тип насаждения височина на тревостоя, а именно 0.7 м. при допустима 0.5 м. Нещо повече както в парцел 66977-291-2-1 така и в парцели 66977-341-1-1, 66977-342-1-3 е установено наличието на храстовидна растителност на възраст 3-4 години, която макар и извън нежеланата такава по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредбата, свидетелства за неподдържане на съответните площи в състояние годно за подпомагане. По отношение на парцел с идентификатор 66977-291-3-1, настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд. При посещението му е констатирано процентно съдържание на лешници в размер на 100 %, което само по себе си е достатъчно да обективира изводите на административния орган за неправилни, респ. и издадената от него заповед в тази ѝ част за такава. С оглед горните съображения обжалваната част от оспореното решение следва да се остави в сила в частта, в която е отменена Заповед РД 09-94/31.01.2023 г. на Министъра на земеделието, в частта ѝ, в която извън одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2022 г. е останал парцел с идентификатор: 66977-291-3-1, находящ се в землището на [населено място], общ. Дряново, обл. Габрово. В останалата му част, с която е отменена посочената по-горе заповед в частта ѝ, в която извън одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2022 г. са останали парцели с идентификатори 66977-291-2-1, 66977-341-1-1 и 66977-342-1-3, вместо което бъде постановено ново, по същество на спора, с което жалбата на Д. в тази Ѝ част бъде отхвърлена, кто неоснователна и недоказана. Предвид изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна. Размерът на последното с правно основание чл. 78, ал. 8, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид правната и фактическа сложност на делото, както и съразмерно уважената част на касационната жалба следва да се бъде определен в размер на 150 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Пето отделение