Решение № 10412 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 713/2012 г.

Решение № 10412 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 713/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от кмета на община Варна против решение № 2906/7.12.2011 г. по адм. дело № 3523/2011 г. на Административния съд - Варна, с което е отменен негов отказ, обективиран в писмо изх. № ЗАО-8798/30.08.2011 г. за издаване на Петър Маринов Петров от гр. Варна на скица за признаване право на собственост върху недвижим имот с пл. № 596 в местността "Сотира" за снабдяване с нотариален акт за собственост след извършване на обстоятелствена проверка по искане вх. № ЗАО-8798/10.03.2011 г., с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон -отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Ответникът - Петър Маринов Петров от гр. Варна не се явява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да постанови обжалваният съдебен акт, съдът е стигнал до извода, че оспореният пред него отказ на кмета на общината да издаде скица за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка е незаконосъобразен, тъй като той е бил длъжен да я издаде и да впише в нея обстоятелствата такива, каквито ги е установил при извършената от него проверка, а не да отказва това. Този извод на съда е правилен. Обжалваното съдебно решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и съдебната практика по подобни казуси. Касае се до искане за издаване скица на имот, свързано с издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Законосъобразни са изводите на съда, че е напълно допустимо провеждането на производство по реда на чл. 587 ГПК, тъй като специалният закон не изключва общия ред за придобиване право на собственост. В случая се касае до извършване на административна услуга - издаване на скица, която да послужи пред нотариуса за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Удостоверяването правото на собственост на заявителя, респ. наличието на конкурентни права е от компетентността на съответният нотариус в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК. Нотариусът в това производство а не кмета на общината, проверява дали представените писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на заявителя или не. Той съблюдава изискванията на специалните закони дали е допустимо придобиването право на собственост върху земи по реда на обстоятелствената проверка и с мотивирано постановление по чл. 587, ал. 3 от ГПК отказва или разпорежда издаването на констативен нотариален акт. С отказа за издаване на скица административният орган, комуто е вменено единствено задължението за извършване на административна услуга- издаването на скица, превратно е упражнил правата си, с което е осуетил възможността на тази страна да заяви претендираните от нея собственически права по реда на охранителното производство пред компетентния за това орган - нотариуса. Разрешаването на спорове за собственост е от компетентност на гражданския съд. Поради това, дори и при конкуренция на права върху имота, административният орган е длъжен да издаде искания документ. Противното би означавало предрешаване на гражданско правен спор и намеса в правоотношения на равнопоставени граждански субекти, каквито правомощия кметът на общината не притежава. В искания документ общината удостоверява всички правнозначими факти и обстоятелства, които ще се преценяват от нотариуса, но не и да откаже издаването му. С оглед изложеното Върховния административен съд счита, че обжалваното решение на Варненския административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,