Решение № 2500 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10745/2017 г.

Решение № 2500 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10745/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Групова практика за първична медицинска помощ - Вигор" ООД, подадена срещу решение № 3001 от 02.05.2017 г. по адм. дело № 8414/2016 г. на Административен съд София - град, с което касаторът е осъден да предостави на Б. М. достъп до отнасящите се до него лични данни, поискани със заявление по чл. 28 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) с изх. № 17 от 07.07.2016 г.: 1) потвърждение за това дали отнасящи се до М. лични данни се обработват, информация за целите на това обработване, за категориите данни и за получателите или категориите получатели, на които данните се разкриват; 2) съобщение в разбираема форма, съдържащо личните данни на лицето, които се обработват, както и всяка налична информация за техния източник и 3) информация за логиката на всяко автоматизирано обработване на лични данни, отнасящи се до него, в 14-дневен срок от влизане на решението в сила. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Монев оспорва жалбата и моли да се потвърди решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и по същество е основателна. Съдът на практика е отменил мълчалив отказ по подадено заявление за достъп до информация, касаеща личните данни на заявителя, като е осъдил "Групова практика за първична медицинска помощ - Вигор" ООД да предостави на Б. М. отнасящите се за него лични данни, поискани със заявлението. Видно от твърденията в жалбата същият предполага, че те са получени във връзка с трудовоправни отношения, като с изненада установил, че са разпространени в интернет, където са общодостъпни. В случая е установено, че процесното заявление е редовно и съдържа искане до администратора на лични данни по чл. 28, ал. 1 от ЗЗЛД. В законовия срок по чл. 32, ал. 3 от ЗЗЛД липсва произнасяне от задължения субект. Липсата на уведомление следва да се приеме за отказ, съобразно чл. 33 от закона. От тълкуването на въведената в тази разпоредба фикция не следва обаче извода, че мълчаливият отказ е недопустим във всички случаи и ЗЗКИ допуска единствено изричното произнасяне с позитивно решение или с писмен, мотивиран отказ. И мълчаливият отказ, на който е равнозначна липсата на уведомление, подлежи на преценка за законосъобразност, нещо, което първоинстанционният съд не е извършил. Приел е, че е налице мълчалив отказ, който като недопустим подлежи на отмяна. В случая обаче жалбоподателят въпреки указанията не е ангажирал пред АССГ каквито и да било доказателства, че в резултат на трудовоправни отношения между страните ответникът по жалбата съхранява негови лични данни, съответно неправомерно обработва същите, което е в доказателствена тежест на оспорващия Монев съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК. На практика е възможна хипотезата сезираният субект - администратор на лични данни да не отговори на заявлението с уведомление по причина, че въобще не разполага с каквито и да е лични данни на лицето. Видно е от становището на касатора (ответник пред АССГ) на л. 25 от делото, че същият отрича наличие на трудовоправни отношения с Монев, както и обстоятелството да е разпространявал негови лични данни. Въпреки извършеното от съда разпределение на доказателствената тежест с определение от 12.09.2016 г., твърденията на лицето в жалбата са останали недоказани, което съдът не е обсъдил в решението си. Възприетата съдебна практика, че мълчалив отказ поради липса на уведомление винаги е недопустим, се явява погрешна и следва да бъде изоставена. Не това е логиката на цитираните от АССГ правни разпоредби, включително и на чл. 33, ал. 3 от ЗЗКИ. Предвид изложеното решението подлежи на отмяна и тъй като липсва произнасяне по същество относно законосъобразността на процесния отказ делото следва да се върне за ново разглеждане съобразно мотивите. Разноски не се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,