Решение № 10011 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13626/2019 г.

Решение № 10011 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13626/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. Трендафилов с адрес в [населено място], община Земен, община Перник срещу решение № 382 от 10.10.2019 г. на Административен съд Перник по адм. дело № 491/2019 г. С него се отхвърля жалбата му против решение № 550512**** от 3.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ Перник с което е потвърдено разпореждане № 550512**** от 22.05.2019 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Перник. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извличат като касационни основания - необоснованост и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Перник не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна в съдебното производство за която решението е неблагоприятно и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение, потвърждаващо разпореждане за отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Възраженията са незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено от доказателствата по приложената преписка, че жалбоподателят е подал заявление от 23.01.2019 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При преглед на подадените документи длъжностното лице не установило нови доказателства различни от представените такива при предходни заявления за отпускане на пенсия. Прието е че не отговаря на условията по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО и по чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 КСО. Установен е осигурителен стаж превърнат по чл. 104 КСО към трета категория труд 11 г. 9 м. и 2 дни и възраст 63 г. 8 м. и 9 дни. Не са зачетени за осигурителен стаж периодите 9.08.1974 г. – 23.05.1975 г., 4.09.1979 г. – 5.12.1986 г., 11.03.1988 г. – 26.08.1991 г., 20.05.1994 г. – 19.06.2008 г., 23.03.2010 г. – 17.08.2012 г., 17.04.2013 г. – 30.12.2014 г. тъй като за тези периоди е изтърпявано наказание лишаване от свобода, което не е признато по съответния ред за неоснователно наложено в съответствие с разпоредбите на чл. 9, ал. 3, т. 3 КСО. Не е зачетен и периодът 22.01.2013 г. до 17.10.2013 г. в който лицето е било в самоотлъчка /неплатени отпуски/. Прието е че няма и навършена възраст за 2019 г. 64 г. и два месеца и изискуемия стаж от 38 г. и 8 м. При установената в административното производство фактическа обстановка, възприета и от съда е изведен правен извод за липсата на материалните предпоставки за упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради което жалбата му е отхвърлена. Решението е правилно. Правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст се реализира в зависимост от наличието на материални предпоставки регламентирани в КСО. Тези материални предпоставки са възраст и осигурителен стаж. Осигурителния стаж е регламентиран в чл. 9 КСО и се изчислява в часове дни месеци и години. Такъв стаж не е полагането на обществено полезен труд срещу заплащане при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода – чл. 41, ал. 1 НК. Полагането на труд има възпитателна цел, съпътстваща наказанието лишаване от свобода и няма нищо общо с полагане на труд при работодател и осигурител в хипотезите на чл. 9 КСО и в предвидените изключения. В случая не е налице и хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 3 КСО регламентираща случаи на зачитане ца осигурителен стаж при незаконно задържане или изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Предвид изложеното и при липса на нови доказателства за осигурителен стаж правилно съдът е приел че не са налице предпоставките за упражняване на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приложените писмени доказателства в касационното производство не са относими към касационните основания, поради което са не относими към спора и като такива не се ценят. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение