Решение № 14134 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 408/2012 г.

Решение № 14134 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 408/2012 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тихомир Николов Здравков от град Монтана, представляващ ЕТ "Тихомир Здравков" срещу Решение № 442/18.11.2011 г. по адм. д. 516/2011 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 071002998/31.01.2011 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Велико Търново, в частта, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 211/05.05.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите. Обжалва се и решението в частта с характер на определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на Тихомир Здравков срещу частта от РА № 071002998/31.01.2011 г., с която на жалбоподателя е начислен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за отчетната 2009 г. в размер на 1358,76 лева и лихви върху него в размер на 106,03 лева. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по възраженията в жалбата, касаещи определянето на ДДС за периода 15.08.2006 г. - 31.05.2007 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и РА. Излага съображения в подкрепа на становището си за незаконосъобразност на РА в касационната жалба и претендира разноски. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител. В писмен отговор е изразил становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за недопустимост на жалбата в частта срещу решението с характер на определение, като подадена извън законоустановения седмодневен срок и за неоснователност на касационната жалба в останалата й част. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Тихомир Николов Здравков против (РА) № 071002998/31.01.2011 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Велико Търново, в частта, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 211/05.05.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който е установен размерът на задълженията по видове, приходи и лихви за просрочие към тях, за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 2164,01 лв. главница и лихви в размер на 1383,54 лв., за 2006 г. за данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ 2193,96 лева главница и 1117,18 лв. лихва, за 2007 г. по чл. 48 ЗДДФЛ сумата от 3891,65 лева главница и 1330,64 лева лихва. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и заключенията на изготвената експертиза, допусната в съдебното производство, от които е приел за установено, че неоснователно ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК по отношение на физическото лице Тихомир Здравков. Неправилен е изводът на ревизиращия орган, че са налице данни за укрити доходи, тъй като приходите и разходите на този жалбоподател са били известни на ревизиращия екип. Въпреки тези констатации обаче изложеното в РА е правилно като краен резултат и изводите в него, както и начислените задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ и чл. 48 от ЗДДФЛ са основателни. По отношение на жалбата, касаеща установените на жалбоподателя задължения за внасяне по закона за ДДС в размер на 9018,56 лева главница и 4 712,12 лева лихва, с определение от 28.06.2011 г. постановено в открито съдебно заседание в присъствието на жалбоподателя съдът е оставил без разглеждане жалбата в тази и част и е прекратил производството по делото, тъй като е констатирал, че в тази част РА не е бил оспорен от жалбоподателя по административен ред. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. С решението съдът е оставил без разглеждане като недопустима и жалбата срещу РА в частта, с която на жалбоподателя е начислен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за отчетната 2009 г. В тази част РА не е обжалван по административен ред и съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК жалбата се явява недопустима. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подробна, но на практика в нея се излагат отново фактическите и правни доводи на Тихомир Николов Здравков в жалбата против ревизионния акт, на които решаващият съд много обстойно и задълбочено е дал отговор. Всички твърдения са разгледани от административният съд и въз основа на събраните по делото доказателства са направени обосновани изводи за законосъобразност на РА. По отношение на жалбата срещу решението в частта му с характер на определение следва да се приеме, че същата е подадена в законоустановения срок, доколкото в решението в тази му част не е указан друг срок, различен за обжалване от 14-дневния. Разгледана по същество, жалбата в тази й част е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК РА не могат да бъдат обжалвани по съдебен ред РА в частта, в която не са обжалвани по административен ред. Редовното оспорване на РА по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК следователно се явява абсолютна процесуална предпоставка за последващото му обжалване по съдебен ред. От съдържанието на жалба с вх. № 2997/28.02.2011 г. на ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово е видно, че РА е обжалван от жалбоподателя единствено по отношение на определените му задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2005 и 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. По тези възражения се е произнесъл и административният орган. При това положение заявената за първи път пред съда претенция на жалбоподателя, касаеща неоспорена по административен ред част от РА се явява недопустима в съдебното производство. Правилно първоинстанционният съд е оставил жалбата в тази й част без разглеждане като недопустима и е прекратил производството. Неоснователни са и направените възражения по отношение непроизнасяне на съда в частта на жалбата, касаеща установените на жалбоподателя задължения за внасяне по закона за ДДС в размер на 9018,56 лева главница и 4 712,12 лева лихва. С определение от 28.06.2011 г., постановено в открито съдебно заседание в присъствието на жалбоподателя, съдът е оставил без разглеждане жалбата в тази и част и е прекратил производството по делото, тъй като е констатирал, че в тази част РА не е бил оспорен от жалбоподателя по административен ред. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Неоснователна е и жалбата в останалата част. Правилно Административен съд Велико Търново е обосновал извод, че по отношение на определените на жалбоподателя задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 2164,01 лв. главница и лихви в размер на 1383,54 лв., за 2006 г. за данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ 2193,96 лева главница и 1117,18 лв. лихва, за 2007 г. по чл. 48 ЗДДФЛ сумата от 3891,65 лева главница и 1330,64 лева лихва неоснователно ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК. Към момента на ревизионното производство не са били налице данни за укрити доходи. Ето защо съдът не е приел за приложима разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Изложил е мотиви защо не смята констатациите в РА за верни до доказване на противното. С оглед тези констатации е извършил собствена преценка на доказателствата и е обосновал изводи за материалната законосъобразност на РА по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ във връзка с начислените задължения за 2005 г. и 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., които мотиви се споделят и от настоящата инстанция. Правилно административният съд е приел за неоснователни претенциите на касатора, че за 2005 г. е декларирал доход от 14000 лева от продажба на земя, доколкото нотариалните актове за тези продажби са от 2007 г. След като нотариалният акт е издаден през 2007 г. то тогава е осъществена и претендираната от жалбоподателя продажба. Поради това не може да се приеме, че доходите, получени от нея, следва да оправдаят несъответствието между приходите и разходите за 2005 г. Неоснователни са и претенциите на касатора за получена от него сума от 12 000 лева, предоставена от дъщеря му. Приетата по делото декларация от Камелия Александрова е частен свидетелстващ документ и като такъв, доколкото релевира изгодни правни последици за лицето, от което изхожда се ползва само с формална доказателствена сила. Липсват каквито и да било други доказателства за осъществяване на този факт. Правилно съдът е приел, че не може да се приеме за доказан факта, че тази сума е предоставена безвъзмездно на жалбоподателя. По същия начин стои въпроса и относно претендираните доходи от подпомагане с пари и в натура от родителите и племенника на жалбоподателя. Не са налице никакви доказателства за настъпването на твърдяните обстоятелства. Правилно приходът от 2000 лева не е приет за доказан. Законосъобразни са и изводите и по отношение на реализираната печалба като ЕТ. За тази печалба е платен патентен данък от жалбоподателя и тя представлява годишен резултат от дейността на търговеца, който не формира реален паричен поток за физическото лице. За отчетната 2006 г. към облагаемия доход е включен и дохода от дейността му като ЕТ. Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗОДФЛ /отм./, когато лицето отговаря на условията по ал. 1, но оборотът му за текущата година превишава 50 000 лева, това лице прилага за текущата данъчна година общия ред за облагане, с изключение на доходите от дейности по чл. 32, ал. 2. С влязлата в сила част от РА по ЗДДС са установени неотчетени приходи в размер на 29940,06 лв., изчислени на базата отчетната стойност на стоките, предмет на фактурите от 11 доставчика, неотразени в счетоводството на ЕТ и средна надценка в размер на 18 %. Така за 2006 г. е установена обща сума на реализираните приходи от дейността като ЕТ в размер на 69 575,06 лева. Ето защо касаторът е подлежал на облагане по общия ред и за сумата, реализирана като доход от дейността му като ЕТ. Правилни са и изводите на административния съд относно реализираната печалба като ЕТ. Същата представлява годишен резултат от дейността на търговеца, който не формира паричен приход за физическото лице. Неоснователни са възраженията на касатора по отношение на сумата от 12000 лева, за която твърди, че са получени от дъщеря му от Италия по съображения, изложени за отчетната 2005 г. Същото се отнася и за претендираните от жалбоподателя т. нар. "други", за които липсват доказателства за настъпване на твърдяните обстоятелства. Не може да се приеме за основателно и възражението на касатора по отношение на сумата от 30 826,00 лв. от ПИБ. Вътрешният превод на тази сума от една сметка в друга, не означава, че той е изтеглил тази сума и тя е влязла в паричния му поток. При определяне на размера на данъчната основа за 2007 г. от страна на съда са обсъдени относимите към конкретния случай обстоятелства, при което също не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение. Всички останали доводи в касационната жалба относно начина на формиране на данъчната основа са насочени като оплаквания против ревизионния доклад и ревизионния акт, поради което са взети предвид при постановяване на обжалваното пред настоящия съдебен състав съдебно решение. При формиране на фактическите и правните си изводи административният съд не е допуснал нарушения на материалния закон или необоснованост, поради което касационната инстанция не следва да възпроизвежда правилните констатации и мотиви от първоинстанционното съдебно решение. Правилно от страна на съда не е кредитирано заключението на изготвената ССЕ. Констатациите на вещото лице се основават на предполагаеми данни относно имуществото на жалбоподателя и задачите са под условие, ако бъдат признати определени доходи за процесните периоди. При положение, че съдът не е признал въпросните доходи за действително получени от жалбоподателя, то правилно не е кредитирано и заключението в тази му част. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, осмо отделение намира, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. При този изход на спора разноски на касатора не се дължат. Не се дължат разноски и на ответника по касационната жалба, тъй като същият не се е представлявал пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение