Решение № 14256 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12227/2015 г.

Решение № 14256 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12227/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на О. В., подадена чрез пълномощник, против решение № 63/7.08.2015 г., постановено по адм. д. № 121/2014 г. по описа на Административния съд - Ш., в частта, в която оспореният ревизионен акт № МД-РА-011/1.10.2013 г. на началника на отдел "КРДПС" и главен инспектор "КРД" в Дирекция "Местни данъци" в общината, мълчаливо потвърден от кмета на О. В., е отменен по жалбата на "Черно море хотел мениджмънт" АД. Касаторът навежда общи съображения за неправилност на съдебния акт в оспорената част поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебния акт в обжалваната част и произнасяне по съществото на спора, при което жалбата на "Черно море хотел мениджмънт" АД бъде отхвърлена и в тази част. "Черно море хотел мениджмънт" АД със седалище в гр. В., чрез пълномощник, е подало касационна жалба срещу ревизионен акт № МД-РА-011/1.10.2013 г. на началник-отдел "КРДПС" и главен инспектор "КРД" в Дирекция "Местни данъци" в общината, мълчаливо потвърден от кмета на О. В., в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. Касаторът твърди, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно развива касационните си доводи във връзка с твърденията си, поддържани по същество и пред първоинстанционния съд. Счита, че съдът неправилно е приел оспорения акт за валиден административен акт и отново развива съображения за неговата нищожност. Според касатора, съдът едностранчиво е ценил събраните по делото писмени и гласни доказателства, достигнал е до правните си изводи в противоречие с фактическите установявания по спора и е допуснал пертурбирана намеса във всички фази на съдебния процес. К. оспорва правните изводи на съда за начина на определяне на данъчната оценка и отчетната стойност на собствения му недвижим имот, находящ се в гр. В. и обозначен като хотел "Черно море", като поддържа доводите си, изложени по същество за незаконосъобразността на ревизионния акт. Счита, че при определяне на таксата за битови отпадъци съдът не е установил точни, конкретни и категорични данни за релевантния факт на престиране на услугите по отношение на спорния недвижим имот. Според касатора съдът необосновано и в противоречие със закона и доказателствата по делото не е съобразил заключенията на приетите оп делото съдебни комплексни експертизи. Твърди, че сдът е допуснал противоречие в мотивите и диспозитива досежно определения размер на задълженията. Иска отмяна на решението в обжалваната част и произнасяне по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт. Дружеството оспорва касационната жалба на кмета на О. В. по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото. Кметът на О. В. оспорва касационната жалба на "Черно море хотел мениджмънт" АД и моли в тази част решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е ревизионен акт № МД-РА-011/1.10.2013 г. на началник-отдел "Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране" и главен инспектор "Контролно-ревизионни дейности" в Дирекция "Местни данъци" на О. В., мълчаливо потвърден от кмета на О. В.. С този акт, издаден в производство по чл. 110 и сл. ДОПК, органът е установил общ размер на задълженията на "Черно море хотел мениджмънт" АД за ДНИ през периода 2011 г. - 2012 г. от 157 580, 52 лв. главница и 24831,00 лв. лихви; за ТБО - 851 лв. главница и 132, 40 лв. лихви за забава. Публичните задължения са определени за дължими за собствения на дружеството недвижим имот, находящ се в гр. В., бул. "С." ..№..., обозначен с ПИ 10135.1507.465, ведно с находящата се в имота сграда - хотел "Черно море". С обжалваното решение Административният съд - Ш. е отменил частично ревизионния акт: - досежно определения размер на ТБО за 2012 г. в частта над 386,12 лв. главница; - досежно ДНИ за 2011 г. за размера над 58532,10 лв. главница и над 12143,39 лв. лихви; - досежно ДНИ за 2012 г. в частта над 56391, 79 лв. главница и над 5794,98 лв. лихви за просрочие. В останалата част е отхвърлил жалбата на "Черно море хотел мениджмънт" АД. За да постанови съдебния акт, първонистанционният съд е изложил подробно релевантната за спора фактическа обстановка, която не следва да бъде излагана повторно. Проследил е етапите на извършената ревизия, приел е, че актът е издаден от компетентен орган и не са допуснати процесуални нарушения в хода на ревизионното производство. По същество е извършил цялостна проверка за законосъобразността на ревизионния акт на всички основания по чл. 59, ал. 2 АПК. Изложил е подробни правни съображения в съответствие с извършения анализ на събраните по делото доказателства. Обосновал е правните си изводи във връзка с всяко възражение на жалбоподателя. В ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване по чл. 107 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. Разпоредбите, свързани с облагането с данъци, не могат да бъдат тълкувани разширително. Процесуалният закон предвижда издаването на АУЗД при наличието на конкретни условия, липсата на тези условия води до незаконосъобразност на издадения акт. Единственият процесуален способ, предвиден в ДОПК, за определяне на задълженията за данък върху недвижимите имоти, е чрез извършване на ревизия. Именно в хода на ревизионното производство следва да бъдат съобразени всички факти и обстоятелства, свързани с облагането с данъци, които да бъдат окончателно определени по размер и основание. В хода на ревизионното производство лицето може да упражни правата си за освобождаване от облагане, за ползване на данъчно облекчение и др. въпроси, по които компетентен да се произнесе е орган по приходите. Както правилно и обосновано е приел първоинстанционният съд, оспореният акт е издаден от компетентен орган. Органът по приходите е именно органът, който законодателят изрично е оправомощил да установява задълженията на правните субекти в хипотезата на чл. 107, ал. 3 ДОПК. В този случай органът по приходите не се нуждае от нарочен акт за възлагане на дейностите по издаване на акта. Само възлагането на данъчна ревизия законът изисква да става с нарочен акт - чл. 112, ал. 1 ДОПК, който индивидуализира ревизиращите органи по приходите и ръководителят на ревизията. Неоснователно е поддържаното от "Черно море хотел мениджмънт" АД възражение за некомпетентност на длъжностните лица, извършили ревизията. Според този касатор длъжностните лица, на които е възложена ревизията, са назначени по трудов договор, а не изпълняват задълженията си по служебно правоотношение, поради което и РА е нищожен. За да бъде един административен акт нищожен е необходимо да страда от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе целените правни последици. Компетентността е властта, която законодателят е предоставил на органа да издаде един конкретен административен акт и чрез него да създаде или да признае права, съответно да създаде задължения. Компетентността на органа по приходите е установена в закон. Органът, издал акта, е надлежно определен от кмета на общината със заповед на основание чл. 4, ал. 4 и чл. 9б ЗМДТ. Следователно, както правилно приел и съдът, РА е издаден от компетентен орган. С нарочна заповед кметът на общината е определил органите по приходите в общинската администрация. Както правилно е приел първоинстанционният съд, обстоятелството, че М. К. и К. Б. са главни инспектори по трудово правоотношение (а не по по силата на възникнало служебно правоотношение) е ирелевантно за компетентността на лицата, предвид заеманата от тях длъжност по щатното разписание на общинската администрация и обема от правомощия по длъжностните им характеристики. Касационната проверка констатира липса на сочените в жалбите съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактическите установявания на приходния орган, възприети и от съда, кореспондират на данните по делото. Бланкетно заявеното оспорване на част от приложените по делото документи не представлява оспорване на конкретен документ по смисъла на чл. 193 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Съдът е ценил събраните в производството доказателства съобразно приложимите правила на ГПК с мотивиране на резултата след задълбочен анализ на доказателствата. Формирал е съответни на доказателствения материал изводи по релевираните от страните доводи, обсъдил е фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право, като е дал правно и логически обоснован отговор на спорните по казуса въпроси. Решението е постановено след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат. Не са налице процесуални пропуски при разглеждане на делото в първоинстанционното производство, поради което оплакванията на касатора са несъстоятелни. Съдът е проявил процесуална активност при изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства, разпитал е свидетели, назначил е комплексни съдебни експертизи, попълнил е делото с доказателства от административната преписка. Не е процесуално нарушение повторното назначаване на комплексна съдебна експертиза, към което съдът е пристъпил при условията на чл. 201 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Съдът е напътствал страните за изясняване факти и обстоятелства от значение за спорното право, допуснал е искани и от двете страни гласни доказателства. Обстоятелството, че не е ценил в правните си изводи част от заключенията на експертите не е нарушение на съдопроизводствените правила, а извършване на съвкупна преценка на доказателствата при условията на чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Възраженията на дружеството-касатор за пертурбирана намеса на съда в отношенията между страните в процеса е несъстоятелно. По делото няма никакви следи (видно и от протоколите от съдебните заседания), сочещи на причини или фактори за внезапни изменения или усложнения по делото, водещи на неочаквани неконтролируеми промени. Ако касаторът счита правните изводи на съда за пертурбация, то това е негов аргумент изразеното несъгласие с тях. Според чл. 160, ал. 1 и ал. 2 ДОПК при съдебното обжалване съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично, да измени в обжалваната част РА или да отхвърли оспорването. В ДОПК не се съдържат разпоредби, съгласно които, ако размерът на данъчното задължение е неправилно определен, да се отменя изцяло РА, след като е установено, че жалбоподателят дължи съответния данък. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти се определя съгласно приложение № 2, като размерът на ДНИ се определя в промили върху данъчната оценка на недвижимия имот със съответната наредба на общинския съвет - чл. 22 ЗМДТ. Видно от чл. 4 на Приложение 2 от ЗМДТ данъчната оценка на сгради или на части от сгради се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти и площ. Базисната данъчна стойност за един квадратен метър, посочена в чл. 5 от приложение № 2, се определя в зависимост от конструкцията на сградата и вида на обекта. Съгласно чл. 5, ал. 7 от Приложение 2 самостоятелните обекти в общите части на сградата се оценяват отделно, а според чл. 5, ал. 8 от Приложение 2 на ЗМДТ стойността на идеалните части на сградата е включена към данъчната базисна цена. Чл. 10, ал. 1 ЗМДТ разписва, че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради. Законът не съдържа легална дефиниция на понятието "сгради". Легална дефиниция няма в позитивното право. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 46 ЗНА съдържанието на понятието трябва да бъде установено по тълкувателен път, като тълкуването трябва да бъде в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото. В случая законодателят не е определил специален смисъл на думата "сграда", поради което следва, че тя е употребена в общоприетия смисъл. Общоприетото значение на думата сграда като постройка със стени и покрив е част от действащото право, възприето и след отмяната на чл. 164 от Закона за благоустройството на населените места, а именно - сграда е всеки строеж над или под земята, ограничен от страни със стени или колони, а отгоре - с покрив и предназначен за жилищни, домакински, стопански или други нужди. Поради това неоснователно е възражението на дружеството-касатор, че не следва да се имат предвид при определяне на данъчната оценка на имота подземните етажи на хотелския комплекс. Съгласно § 1, т. 17 ДР на ЗМДТ отчетна стойност е стойността, по която активът се води счетоводно в предприятието. Тя може да бъде историческа цена на придобиване при счетоводното завеждане на актива или преоценена негова стойност. Релевантният момент, към който се определя оценката на облагаемите имоти, е първи януари на годината, за която данъкът се дължи. С оглед на това и в съответствие със специалния закон, при промяна на отчетната стойност в двумесечен срок следва да се подаде декларация пред общинската администрация с променените обстоятелства от значение за облагането. Дружеството е декларирало с отделна декларация ДМА, които е включило в отчетната стойност на хотелския комплекс. З. целите на данъчното облагане това е достатъчно обстоятелство. Данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие. Тя е частен писмен документ, подписан от лицето, сочено като неин издател, и като такъв го обвързва както поради наказателната отговорност, която носи за декларирането на неверни факти и обстоятелства, така и поради декларирането на неизгодни за него факти и обстоятелства, които водят до възникване на данъчно задължение. С подаването на коригираща данъчна декларация задълженото лице се обвързва с това, което декларира с коригиращата декларация. Именно декларираното в нея става достоверно да данъчния орган. Неоснователни са възраженията на дружеството-касатор във връзка с начина на определяне на данъчната оценка на недвижимия имот. Според него неправилно са оценявани отделните обекти в хотелския комплекс, тъй като той представлява една сграда вцялост и е следвало да бъде оценена като такава. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни правни съображения, като правилно е възприел мотивите на ревизиращия орган, както и е обсъдил становищата на вещите лица в тази насока. Законосъобразно органът е оценявал отделно самостоятелните обекти в сградата, ведно с прилежащите им части. Находящият се в имота трафопост е отделен обект, идентифициран по скица като такъв и следва да бъде данъчно оценен. В рамките на отделните обекти в сградата тоалетните са оценени като части от самостоятелните обекти, те са част от сградата и са включени в РЗП. Т. н. емпоре (полуетаж) към някои от самостоятелните обекти в сградата е прилежаща площ към обекта и законосъобразно е включено в оценката като неразделна част от него. Обектът на собственост е различен от обособените обекти за нуждите на данъчното оценяване. По аргумент от § 5, т. 41 ДР на ЗУТ предназначението на обект според § 5, т. 39 е строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. То е функция от начина на ползване, закрепен в кодовете, представляващи основни кадастрални данни. Предназначението на сградите и самостоятелните обекти в тях са отразени в Приложение 2 към наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Това е соченото от административния съд "документално отразяване" на предназначението. Това е правно релевантното предназначение. Неслучайно предназначението на обекта на кадастъра е елемент от основните кадастрални данни и промяната на предназначението е правно регламентирана, а не фактическа дейност. Таксата за битови отпадъци безспорно не е данък. Това означава, че таксата не се дължи единствено поради факта на правна връзка между задължения субект и разположен на територията на съответната община имот. Таксата за битови отпадъци е публично задължение, което задължените субекти дължат, когато общината им престира услуга. Под общото наименование такса за битови отпадъци законодателят е обединил четири различни по вид услуги, свързани с битовите отпадъци - сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Всяка от тези четири услуги има свой собствен предмет и цел и именно поради това законодателят изрично е посочил в чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, че таксата се определя за всяка дейност, като е определил и необходимите за тази дейност разходи. Тъй като услугите са различни и няма законово изискване те да бъдат престирани едновременно, право на кмета на общината е да прецени кои услуги, кога и с каква честота ще бъдат предоставяни. Освен това, тъй като услугите са различни по предмет и удовлетворяват различни потребности, различни са условията, при които се счита, че не се престират. За да възникване задължение за такса за сметосъбиране и сметоизвозване, не е достатъчно общинският съвет да приеме решение за размера на таксата, а кметът на общината да издаде заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Това са необходимите нормативни предпоставки за предоставяне на услугата. Необходимо е общината и фактически да е предоставила услугата сметосъбиране и сметоизвозване на конкретния правен субект по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ. А това се доказва конкретно, като тежестта на доказване е на органа с оглед чл. 170, ал. 1 ЗМДТ. В случая е безспорно, че в представените от органа писмени доказателства за предоставяне на услугите не е посочен изрично имота на дружеството-касатор, но начина на отчитане на извършените дейности - по улици и сектори, дава възможност надлежно да се установи предоставянето на услугите сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци по отношение на конкретния имот, както и предоставянето на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на района, в който се намира имота на касатора. С оглед на това доводът на касатора за неправилно ценене от съда на събраните по делото доказателства е неоснователен. Количеството на битови отпадъци, събирани и извозвани от конкретния недвижим имот може да бъде определено по смисъла на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, само когато за тази цел имотът е снабден със съдове за събиране и съхраняване, предназначени единствено за създаваните в него отпадъци. Реалното количество на битовите отпадъци в този случай ще бъде равно на броя на съдовете, умножено с честотата на сметоизвозването. Когато в района, в който се намира имотът, е разположен съд за събиране и съхраняване на битови отпадъци от неопределен брой имоти, количеството на битови отпадъци от един имот не може да бъде определено и за всички имоти в района. ТБО се определя по правилата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. По делото няма никакви данни, а и касаторът не навежда такива твърдения, че е подавал декларации в общината за конкретен брой съдове, които ще ползва през ревизирания период, поради което и ТБО е определена по пропорционалния метод. Услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните сгради, изградени на територията й. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тези два вида услуги е обстоятелството дали имотът е бил ползван и дали генерира битови отпадъци. Неоснователни са изложените от дружеството-касатор доводи във връзка с приложимите Наредби, свързани с определяне на местните такси и цени на услугите на територията на О. В., тъй като същите са били валидни и приложими подзаконови нормативни актове за съответните периоди. В тази връзка цитираната съдебна практика е неотносима. Касационният съд не намира вътрешно противоречие между диспозитива и мотивите на обжалвания съдебен акт, доколкото в него са отразени подробно установяванията на административния орган, съобразените от съда доказателства във връзка с данъчната оценка на земята и приложимата правна уредба, като в диспозитива са отразени крайните суми на задълженията. За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон - чл. 175 ДОПК. Сроковете за заплащане на ДНИ и ТБО са регламентирани в закона, поради което при неплащане на ТБО в срок задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. В тази връзка съдът е изложил съответни на закона правни изводи за основанието и размера на дължимите суми като лихви за просрочие. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор разноските по делото остават в тежест на страните така, както са направени.