Решение № 344 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10882/2009 г.

Решение № 344 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10882/2009 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на МИТНИЦА София, сега Столична, против решение № 39/24.04.2009г по адм. дело № 5085/2008 г. на Административен съд - София град, с което е отменено решение № К-47-0346/30.04.2008 г. на началника на Митница София в частта, с която е законна лихва върху дължим допълнително ДДС от датата на възникване на задължението до датата на плащане на главницата като неправилно. Решението е мълчаливо потвърдено при обжалването по административен ред. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения са изложени в касационната жалба. Моли да бъде отхвърлена жалбата против решението на началника на Митница София. Ответникът по касационната жалба "Аурубис България" АД по съображения в писмен отговор и писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е отменил решение № К-47-0346/30.04.2008 г. на началника на Митница София в частта, с която е определена законна лихва върху дължим допълнително ДДС от датата на възникване на задължението до датата на плащане на главницата. В мотивите си съдът е приел, че по ЕАД № 07BG005003Н000142/11.04.2007 г. е оформен митнически режим внос с допускане до свободно обращение и крайно потребление на меден концентрат от Македония с изчислени митни сборове по провизорна фактура № 934.07.1.08/02.04.2007 г. Била е извършена проверка по реда на последващия контрол по чл. 78 от Регламент № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/, завършила с протокол за заключително обсъждане и докладна записка № 98/13/19.12.2007 г., с констатации, че по ЕАД са определени митните сборове по провизорна фактура, поради което посочената в ЕАД митническа стойност не е реално платената или подлежащата на плащане цена по чл. 35 ЗМ и чл. 29, ал. 1 от МК. В докладната записка е прието, че митническата стойност е следвало да се определи по финалната фактура, получени след оформяне на ЕАД. Определена е митническа стойност на медния концентрат по ЕАД предвид цената във финалната фактура и задължение за внасяне на ДДС 10 805 лв. ведно със законната лихва от датата на възникване на задължението до датата на изплащане на главницата. За така определените вземания е изпратено съобщение на вносителя от 14.02.2008 г. по чл. 206, ал. 1 ЗМ, че следва да заплати задължение по процесното ЕАД в 7-дневен срок от съобщението на основание чл. 199, ал. 1, т. 7, чл. 202, ал. 1, т. 4 и чл. 203, ал. 1 ЗМ. На 30.04.2008 г. е издадено процесното решение на началника на Митница - София, с което са определени като дължими за вземане под отчет 10 805 лв. ДДС върху митническа стойност на медния концентрат по ЕАД предвид цената във финалната фактура и законна лихва от датата на възникване на задължението до датата на изплащане на главницата. Решението е съобщено на вносителя на 13.05.2008 г. Правилно съдът е приел, че оспореното пред него решение на началника на Митница София е издадено от компетентен орган, който представлява митнически орган по § 1, т. 9 ЗМ. По чл. 220 МК е извършено последващо вземане под отчет на митните сборове. Законосъобразен е изводът на съда, че по чл. 221 § 1 МК длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. Вземането е взето под отчет на 18.05.2008 г. Неправилно съдът е приел, че уведомлението по чл. 206, ал. 1 ЗМ с писмо № 4416-0033/08.02.2008 г. има характер на митническо решение, тъй като определя размера на митническата стойност и митните сборове, и поради това процесното решение на началника на Митница София е недопустимо по чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК, поради наличие на висящо административно производство със същия предмет. Поради допуснато процесуално нарушение съдът е отменил оспореното пред него решение в обжалваната част относно лихвите. Крайният извод на съда е правилен, макар и по други съображения. Уведомлението по чл. 206, ал. 1 ЗМ не представлява индивидуален административен акт, а покана за доброволно плащане, която в случая е направена преди да бъде взето под отчет вземането. По чл. 232 § 1 б. "б" МК, когато митните сборове не бъдат платени в определения срок се събират с лихва за забава. начислена върху размера на сборовете. По чл. 232 § 2 б. "в" МК митническите органи могат да не събират лихва, когато сборовете са изплатени до пет дни след изтичане на срока, предвиден за плащане. Този текст позволява срокът за плащане да бъде нарушен с пет дни по преценка на митническите органи, но изисква срокът да е определен. Неоснователен е доводът на касатора, че срокът за плащане е определен в закона и МК, и това е датата на подаване на митническата декларация. От възникването на митническото задължение по чл. 201 § 1 и 2 МК на датата, когато е подадена митническата декларация, то не става дължимо преди да бъде взето под отчет. По чл. 222 § 1 МК са определени сроковете, в които следва да бъдат платени митните сборове, за които е извършено уведомяване по чл. 221 § 1 МК, като по чл. 222 § 1 б. "а" МК плащането трябва да се извърши в дадения срок, който не може да е по-дълъг от 10 дни. Текстът изрично изисква определяне на срок за плащане след взимането под отчет от митническите органи. Уведомлението от 8.02.2008 г. съдържа срок за плащане, който не е срокът по чл. 222 § 1 МК след вземане под отчет на митните сборове, който е релевантен по чл. 232 § 1 б. "б" МК за определяне от кой момент текат лихвите за забава. Административният орган незаконосъобразно е приел, че срокът за плащане е датата на подаване на митническата декларация. В случая страните не спорят, че дължимият ДДС е платен на 21.05.2008 г. - 3 дни след вземане под отчет на задължението на 18.05.2008 г. С решението не е даден срок за доброволно плащане, нито след взимането под отчет на вземането на 18.05.2008 г., поради което в нарушение на чл. 232 § 1 б. "б" МК в акта са определени лихви от възникване на задължението с подаване на ЕАД. В този смисъл е решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/09 на СЕС, в което изрично се изисква да е определен и неспазен срок за плащане на задължението след вземането под отчет, за да се определят лихви за забава на длъжника по чл. 232 МК. Съдът като е отменил определените като дължими лихви от възникване на митническото задължение на 11.04.2007 г., когато е подадена митническата декларация, до плащане на сумата на 21.05.2008 г. е постановил правилно решение като краен резултат. Решението не следва да се отменя само в частта на мотивите. Решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба има право на разноски за тази инстанция в размер 136,91 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,