Решение № 3539 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15722/2013 г.

Решение № 3539 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15722/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 534 от 11.10.2013 г. по административно дело № 762/2013 г., Административен съд - Велико Търново е: 1) отменил като незаконосъобразна заповед № П-1569/07.08.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Павликени, с която на Юлия Белева Трифонова от гр. Павликени е отказано отпускане на еднократна парична помощ на основание чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД); 2) разпоредил връщане на административната преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Павликени за ново произнасяне по молбата на Юлия Трифонова при съобразяване с указанията за приложението на закона, дадени в мотивната част на съдебното решение; 3) осъдил Дирекция "Социално подпомагане" - Павликени да заплати на Юлия Белева Трифонова сумата 200 лв., представляваща направените по делото разноски. Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Павликени. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон (обоснована е теза за неправилно прилагане и тълкуване на материалноправните норми на чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца във връзка с чл. 67 от Закона за висшето образование), касаторът моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, а отменената с него заповед да се потвърди. Ответницата по касация - Юлия Белева Трифонова от гр. Павликени чрез повереника си адв. Стефанов излага съображения за правилност на решението на Великотърновския административен съд, поради което моли то да бъде оставено в сила и да й се присъдят разноските по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Велико Търново е заповед № П-1569/07.08.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Павликени, с която на Юлия Белева Трифонова от гр. Павликени е отказано отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД. Отказът е мотивиран с това, че Трифонова е записана в редовна форма на обучение, но към момента на подаване на декларацията не е учаща. За да уважи сезиралата го жалба срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, че тя е материално незаконосъобразна. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение, с което оспорената пред Административен съд - Велико Търново заповед е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указания, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Решението на Великотърновския административен съд, противно на твърдяното от касатора, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 8в от Закона за семейни помощи за деца във връзка с чл. 16а, ал. 3, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца и с чл. 67 от Закона за висшето образование. Изложените от съда доводи са основани на доказателствата и намират опора в закона, поради което настоящата инстанция изцяло ги споделя и не следва дословно да ги преповтаря. Решаващият съдебен състав законосъобразно е приел, че материалният закон не съдържа ограничението, което въвежда административният орган и е отменил оспорената заповед. Правилно е прието в мотивите на проверяваното решение, че са налице предпоставките по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД във връзка с чл. 16а, ал. 3, т. 3 от ППЗСПД за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете до 1 г. При липса на легална дефиниция на понятието "учащ" в ЗСПД следва да се приложи нормата на чл. 67 от ЗВО, съгласно която статут на студент се придобива при записване във висше училище. Юлия Белева Трифонова е записана за студент първи курс редовна форма на обучение съгласно представеното уверение от ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" № 81/31.07.2013 г. и същата има статут на студент от момента на записването й във висшето учебно заведение, съгласно чл. 67 от ЗВО. Към датата на подаване на молба-декларацията същата е имала качество на студент в редовна форма на обучение по смисъла на чл. 8в от ЗСПД. Спазено е било условието за отпускане на еднократната помощ, съгласно чл. 16а, ал. 3, т. 3 от ППЗСПД - представяне на уверение от висшето училище за лицата по чл. 8в, ал. 1 и чл. 4 от ЗСПД, че са записани като редовни студенти към датата на подаване на молбата-декларация. За упражняване на това право законодателят е поставил като изискване удостоверяването на факта на записване на майката като студент в редовна форма на обучение във висшето учебно заведение към този момент, но не и участие в учебния процес във висшето училище. В случая са налице фактическите основания по чл. 8в от ЗСПД и правилно съдът е отменил отказа за отпускане на еднократната социална помощ като незаконосъобразен, поради неправилно тълкуване и прилагане на относимите правни норми от издалия заповедта административен орган. Безспорно са установени правнорелевантните факти за отпускане на търсената социална помощ: детето на Трифонова не е навършило една година, не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца, майката е записана като студентка, учаща в редовна форма на обучение и не е отстранена от висшето училище. По отношение на Трифонова са изпълнени всички законови предпоставки за отпускане на исканата еднократна помощ за отглеждане на дете до една година. Касаторът материално незаконосъобразно прави разграничение на понятията "учащ" и "записан" като редовен студент, въз основа на което е формулирал ненамираща опора в приложимата нормативна уредба теза, че правото на отпускане на исканата помощ е обвързана с участие в учебния процес и удостоверяване на факта, че студентът ходи на лекции, упражнения и изпит. Тази теза не само е в противоречие с приложимия материален закон, но буквалното й възприемане би довело до абсурдни ситуации, в които като предпоставка за отпускане на процесната помощ към датата на подаване на молба-декларацията висшето училище не следва да е във ваканция или да не е "окупирано", защото през това време учебен процес фактически няма. Това разграничение на понятията от административния орган е и в несъответствие с целта на закона, като по същността си представлява недопустимо стеснително тълкуване на Закона за семейни помощи за деца, тъй като от една страна въвежда ограничение, каквото законодателят не е предвидил, а от друга страна е в пряко противоречие с правилника за прилагане на ЗСПД. Правото на процесната еднократна помощ възниква със записването на майката на дете до едногодишна възраст като редовна студентка във висше учебно заведение, което е необходимо и достатъчно условие за изплащането й. За възникването на това право не се изисква установяване и доказване на реално участие в учебен процес (посещение на учебни занятия, упражнение и т. н.). Изложеното обуславя извод, че отричайки на Трифонова правото на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8в от ЗСПД, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Велико Търново е издал заповед в противоречие с приложимите за случая материалноправни разпоредби. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразния административен акт и връщайки преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона (дадени в мотивите) първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответницата по касация за присъждане на сторените съдебни разноски за производството пред настоящата инстанция, които са в размер на 450 лв. (заплатени от нея на упълномощения да я представлява пред ВАС адвокат, видно от номерирания като листи 11 и 12 от настоящото дело договор за правна защита и съдействие от 05.11.2013 г.), платими й от касатора. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като в случая е налице приложното поле на чл. 143 във връзка с чл. 228 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,