Решение № 10866 от 29.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Р. Йорданова от гр. Търговище, чрез процесуалните й представители адв. Досева и адв. Жерков, срещу решение 53 от 21.04.2022г., постановено по адм. дело 11/2022г. на Административен съд гр. Търговище, с което е отхвърлена жалбата й срещу изричен отказ на Главния архитект на община Търговище, обективиран в писмо изх. Рег. РД 02 9404 от 30.12.2021г., за издаване на разрешение за промяна на предназначението на ателие в жилище по отношение на обект ателие 2, находящо се в жилищна сграда с административен адрес гр. Търговище, [адрес]. С решението жалбоподателката е осъдена да заплати и разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателката твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда съображения за допуснати съществени нарушения, изразяващи се в неотстраняване на вещото лице, при направено искане за отвод, поради това, че е била в трудовоправни отношение с община Търговище до два три месеца преди издаването на акта, поради това, че не е уважил искането за допускане на нова СТЕ при оспорване на приетата по делото, както и поради това, че не е оценил всички събрани в хода на делото доказателства, включително официалните документи. Навежда съображения, че изводите на съда за законосъобразност на отказа са необосновани и в противоречие със събраните доказателства, тъй като от нотариалния акт за ателието, който е съставен въз основа на одобрените проекти за сградата, е видно, че в ателието има кухненски кът и не е налице необходимост от извършване на СМР по свързване с водопроводна и канализационна мрежа. Посочва в тази връзка, че констатациите на вещото лице, на които се е позовал съда, са били не само оспорени в съдебно заседание, но и оборени с официални документи, които съдът необосновано не е зачел. Навежда съображения и за материална незаконосъобразност на отказа, тъй като посочва, че не е налице правното основание за него, посочено в акта, а именно пречката по чл. 107 от Наредба 7 от 22.12.2003г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии. По тази причина твърди неправилност на извода на съда в оспореното решение за законосъобразност на оспорения отказ. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Главният архитект на община Търговище, чрез процесуалния си представител адв. Игнатова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС гр. Търговище е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма, без допуснати при издаването му нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на закона. Приел е, че от събраните в хода на производството доказателства, включително приетата по делото съдебно техническа експертиза, е установено, че в ателието, предмет на отказа няма кухня или кухненски бокс, като за изграждането на такъв е необходимо да бъде извършено свързване с водопроводна и канализационната инсталация в сградата чрез извършване на строително монтажни работи и преустройство. Приел е, че съгласно чл. 40 ЗУТ всяко жилище трябва да има кухня или кухненски бокс. Достигнал е до извод, че при установената липса на такава в ателието не е налице едно от минималните условия, на които следва да отговаря по чл. 40 ЗУТ едно жилище. Поради това е приел, че неспазването на изискването на чл. 40 ЗУТ и необходимостта от извършване на СМР, за да се обособи кухня или кухненски бокс в обекта, водят до липса на всички изискващи се по чл. 147а ал. 1 ЗУТ материално правни предпоставки, като е приел, че това е достатъчно основание да се приеме оспореният отказ за законосъобразен. По тези съображения е отхвърлил оспорването. Оспореното решение на АС гр. Търговище е неправилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорения отказ са неправилни. На първо място съдът е допълнил правните основания на оспорения акт, като е приел, че е отказано разрешаване на промяна предназначението на ателието в жилище поради неизпълнение на изискванията на чл. 40 и чл. 147а ал. 1 ЗУТ, а не е преценил посоченото в самия отказ единствено посочено правно основание, а именно несъответствие с изискванията по чл. 107 ал. 1 от Наредба 7/2003г. При осъществяването на контрола за законосъобразност на оспорен административен акт съдът е ограничен в рамките на преценката на посочените в оспорения акт правни и фактически основания за издаването му и е недопустимо въвеждането на нови такива от съда, както е сторено в оспореното съдебно решение. Това представлява нарушение на правомощията на съда, съответно на правилността на оспореното съдебно решение. Неправилен е извода на съда за законосъобразност на оспорения отказ. Същия е издаден, както беше посочено по горе само и единствено на основание несъответствие с изискванията на чл. 107 ал. 1 от Наредба 7/2003г., според която в относимата към издаване на акта редакция от ДВ бр. 3/2004г. В жилищните сгради с 5 и повече етажа и за сгради, в които се проектират жилища за хора с увреждания, асансьорите са задължителни . Посочената разпоредба е неотносима в производството по искане за разрешаване на промяна на предназначението на обект ателие в жилище. Посочената разпоредба се отнася и въвежда изисквания за проектиране на жилищните сгради и то на етапа на проектиране на цели сгради, а не до промяна на предназначението на отделни обекти. Това е така първо видно от самото съдържание на разпоредбата, както и от това, че се намира в глава 26 ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ЖИЛИЩНИ СГРАДИ И ЖИЛИЩА на наредбата, но в раздел II Жилищни сгради , а не в раздел III Жилища , в който раздел са разписани изискванията относно тях. Т.е. не е налице посоченото в оспорения отказ правно основание за недопускане на промяната на предназначението, поради и което същият е незаконосъобразен. Дори да се приеме относимост на посочената разпоредба на чл. 107 ал. 1 от Наредба 7/2003г. /а тя е неотносима в случая/, то пак не са налице основанията за отказ по нея, тъй като от представените по делото доказателства е видно, включително представеното удостоверение за въвеждане в експлоатация, че сградата, в която се намира ателието е 4 етажна и с промяната на предназначението не е предвидено надстрояване, което да се отрази или да доведе до завишаване на етажността на същата. За пълнота следва да се посочи, че е необоснован извода на съда за неспазване на изискванията на чл. 40 ЗУТ, както и на чл. 147а ал. 1 ЗУТ, поради липса в ателието на кухня или кухненски бокс и поради необходимостта от извършване на допълнителни СМР. Това е така, тъй като констатациите в тази връзка на приетата, но оспорена СТЕ, са в противоречие с другите доказателства по делото, а именно представения титул за собственост, в който е описано, че ателието е с дневна с кухненски бокс, както и от представеното конструктивно становище, в което също е описан кухненски кът. При тези несъответствие съдът е следвало да назначи повторна експертиза, което той не е сторил, като е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид това обаче, че в оспореният акт не е посочено като правно основание за отказа неспазване на изискванията на чл. 40 ал. 1 и чл. 147а ал. 1 ЗУТ, а отказът е постановен на съвсем друго основание, то тези разпоредби са неотносими към спора. Поради това настоящият състав намира, че делото не следва да бъде връщано за ново разглеждане от друг състав на съда, за изясняване на обстоятелства, които са неотносими към спора. Делото следва да бъде решено по същество. Предвид изложеното настоящият състав счита, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено в противоречие със закона, поради което следва да бъде отменено и следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което се отменя оспореният отказ като постановен в противоречие със закона, поради липса на посоченото основание за отказ в него. Административната преписка следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в това решение. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции, като същите следва да бъдат уважени в размер на 1070 лв. за настоящата инстанция и в размер на 1210 лв. за първата инстанция, за които са представени и доказателства, че са сторени. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски предвид изхода на спора е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,