Решение № 5334 от 23.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13209/2008 г.

Решение № 5334 от 23.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13209/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 6 от ЗОСОИ е образувано по касационна жалба на Йордан Стоянов Иванов от гр. София срещу решение № 556/17.07.2008 г. по адм. д. № 1919/2008 г. на Административен съд - София-град, II-ро отд., 27-ми с-в с доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - заместник на областният управител на област София, не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът - Маргарита Димитрова Иванова, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата да неоснователна. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу решение за което има правен интерес от оспорване, но разгледана по същество е неоснователна. Касатора и ответника Маргарита Димитрова Иванова с молба вх. № 94 (ММ) 204/14.11.2007 г. до Областна администрация на Област-София са поискали да бъдат обезщетени с жилищни компенсаторни записи за имот - апартамент № 28 със застроена площ 94, 38 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, заедно със зимнично помещение от 4, 68 кв. м. и 2, 028% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, находящ се ул. "Гео Милев" № 44, бл. 35, ет. 8. с мотиви, че съгласно чл. 9, ал. 4 ЗОСОИ исканията за обезщетение по които има висящи дела по чл. 7 ЗВСОНИ или влезли в законова сила след 22.11.1998 г. се подават в двумесечен срок от влизане в сила на решението, а освен това претенцията им не попада в хипотезата на чл. 9, ал. 4 ЗОСОИ. Със заповед РД-22-021/05.03.2008 г. Заместник-областният управител на Област София на основание чл. 32, ал. 1 ЗА, чл. 5, ал. З във вр. с чл. 9, ал. З и ал. 4 ЗОСОИ, § 6 от ПЗР на ЗИД ЗОСОИ ДВ бр. 9/01.02.2000 г. е отказал да уважи искането на Маргарита Димитрова Иванова и Йордан Стоянов Иванов да бъдат обезщетени с жилищни компенсаторни записи за посочения имот като подадено след двумесечният преклузивен срок по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ. С тези правни съображения и първостепенният съд е отхвърлил жалбата им срещу оспорения административен акт. Съдебното решение е правилно. Срокът по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ за заявяване на претенция за обезщетяване по ЗОСОИ е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на правоимащите да претендират обезщетение. Първоинстанционният съд обосновано и задълбочено е установил правнорелевантните факти и приложимото право, въз основа на което е извел законосъобразните си изводи. Сроковете за подаване на заявление за обезщетяване по реституционните закони са преклузивни, а процесуалното бездействие при тези срокове е неотстранимо. Начините и редът за обезщетяване на правоимащите по чл. 5, ал. 3 от ЗОСОИ лица е уреден еднозначно както за лицата, чиито жилища са отнети по чл. 7, ал. 1 от ЗВСОНИ, така и за тези, чиито искове по чл. 7, ал. 1 от ЗВСОНИ са отхвърлени. Законодателят е дал достатъчно дълъг срок (два месеца), в който тези лица могат да предявят исканията си за обезщетяване. Молбата с направеното искане за обезщетение по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ е подадена от заявителите на 14.11.2007 г., видно от входящия номер и дата на областната администрация на област София. При тези установени обстоятелства следва да се съобрази приложението на чл. 9, ал. 5 от ЗОСОИ (създадена със ЗИД ЗОСОИ - ДВ, бр. 9/1.02.2000 г.), който регламентира възможността в тримесечен срок от влизане в сила на изменението на закона лицата, на които жилищата са възстановени на бившите собственици по чл. 7 от ЗВСОНИ, да поискат обезщетение. Хипотезата обхваща случаите, в които към момента на влизане в сила на изменението няма висящи съдебни производства, какъвто е конкретния случай с оглед датата на влизане в сила на решението на Софийския районен съд. Ако има висящи дела законодателят с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗОСОИ определя друг ред за разглеждане на вече направено искане за обезщетяване, както и друг момент, от който може да бъде упражнено правото за обезщетяване, ако решението на гражданския съд е влязло в сила след 22.11.1998 г. Тъй като към момента на влизане в сила на изменението (ДВ, бр. 24/21.03.2006 г.) исковото производство е било приключило, то следва да се приеме, че е приложима нормата на чл. 9, ал. 5 от ЗОСОИ. Въпреки, че административният орган е приложил нормата на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ, която установява и по-кратък срок за предявяване на искането за обезщетение, това не повлиява на крайния резултат в административния спор. Крайния срок за подаване на молбата е бил на 21.06.2006 г., а тя е подадена далеч след него - на 14.11.2007 г. Поради това молбата им е процесуално недопустима като подадена след законоустановените срокове, предвидени в ЗОСОИ и правилно е отказано уважаването й от административния орган. Следва да се съобрази неприложимостта на чл. 7, ал. 2 от ЗВСОНИ (нова - ДВ, бр. 53/30.06.2006 г.), визираща правата на лицата, чиито имоти са отнети с влязло в сила съдебно решение по специалния исков ред на ал. 1 за възстановяване на собственост върху недвижими имоти, в случаите, когато те са придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове, чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт, да получат обезщетение по чл. 5, ал. 3 ЗОСОИ. Това е така, тъй като релевантният момент към който се прилагат съответните норми на обезщетителните закони е моментът на влизане на установителното съдебно решение по чл. 7 от ЗВСОНИ. Освен това чл. 7, ал. 2 препраща към чл. 5, ал. 3, чл. 9, ал. 4 и 3 и чл. 6 ЗОСОИ, които определят преклузивния срокове за подаване на искания за обезщетяване от лицата по чл. 7 ЗВСОНИ с влезли в сила решения след 22.11.1998 г. Следва да се отбележи, че при предвидените в нормата предпоставки, могат да се възстановят пропуснати процесуални срокове за обжалване, но не и преклузивни срокове, визирани в закон за предявяване на материални права, тъй като процесуалното бездействие при тези срокове е неотстранимо. На практика наведените касационни основания и развити доводи във връзка с тях са били предмет на обсъждане и пред първата инстанция. Съдът се е произнесъл пунктуално по всяко едно от тях и изводите му относно предпоставките за обезщетяване и основанията то да бъде отказано изцяло се споделят от настоящата инстанция. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение,