Решение № 6954 от 11.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение 164 от 29.11.2021 г., постановено по административно дело 109/2021 г. по описа на Административен съд Габрово, е: 1) оставена без уважение жалба от И. Иванов от [населено място], обл. Габрово, [ЕГН], против решение 14 от 14.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Габрово, с което е отхвърлена жалба (подадена от Иванов) срещу разпореждане РВ-3-07-00883636/23.02.2021 г. на началник отдел КПК (Краткосрочни плащания и контрол) в ТП на НОИ - Габрово; 2) осъден И. Иванов да заплати на ТП на НОИ Габрово разноски по делото за първата съдебна инстанция в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от И. Иванов, действащ чрез пълномощника адвокат Панов. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли оспорения съдебен акт да се отмени и да се постанови друг, с който да се уважи жалбата му до първоинстанционния съд. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ Габрово, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Рачева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на Габровския административен съд. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а оспореният с нея съдебен акт да се потвърди, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на атакуваното с нея решение на Административен съд - Габрово, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С решението на директора на ТП на НОИ Габрово от 04.04.2021 г., предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството по чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 218 от КСО, проведено пред Административен съд Габрово, е отхвърлена като неоснователна жалбата на И. Иванов срещу процесното разпореждане от 23.02.2021 г. на началник отдел КПК в ТП на НОИ - Габрово, с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено на лицето да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване и за нетрудова злополука за периода от 13.05.2016 г. до 27.07.2019 г., в общ размер от 21 095.02 лв. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Габровският административен съд е извел решаващ извод, че решението и разпореждането са законосъобразни, като издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им, в предвидената от закона форма, без да е налице съществено нарушение на процедурата по издаването им и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Съдът е обосновал тезата, че през процесния период, в който е имал трудово правоотношение с Транс 90 ЕООД като заемащ длъжността търговски представител, И. Иванов не е осъществявал трудова дейност в полза на дружеството, поради което към датата на настъпване на осигурителния риск по издадените му 21 болнични листа не е имал статут на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР (допълнителните разпоредби) на КСО, и съответно получените обезщетения от фонд ДОО следва да ги върне, както законосъобразно са преценили административните органи. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и заключението на съдебно-почерковата експертиза (което с основание е кредитирано като компетентно изготвено) и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ Габрово и потвърденото с него разпореждане на началник на отдел КПК, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Изложените от касаторовия повереник твърдения не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, а от поисканото от него събиране на гласни доказателства се е отказал сам с нарочна писмена молба. В случая жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и поради това не може да се счита за осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. В чл. 10, ал. 1 от КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение, които би обусловило дължимост на осигурителни вноски, а оттам и правото на получаване на обезщетения при наличието на останалите предпоставки за целта. От събраните по делото доказателства в производството пред първата инстанция безспорно е установено, че И. Иванов въобще не е полагал труд като търговски представител в полза на Транс 90 ЕООД, а самото дружество също не е функционирало през процесния период, съответно осигурително правоотношение между Иванов и този работодател не е възникнало, защото дружеството не е извършвало реална търговска дейност в този период и Иванов не е работил по трудовото правоотношение между тях, възникнало съгласно сключения трудов договор. Поради това жалбоподателят не може да се счита за осигурено лице при осигурител Транс 90 ЕООД и данните, подадени за него по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО правилно са заличени служебно след извършена проверка, издадено в резултат на нея предписание по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО (влязло в сила) и липса на доброволното му изпълнение от страна на неговия адресат. Именно по тази причина административният орган е наредил на Иванов да възстанови в бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) получените суми като обезщетения за периода от 13.05.2016 г. до 27.07.2019 г., в общ размер 21 095.02 лв. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Настоящият съдебен състав също намира, че липсата на упражнявана от жалбоподателя трудова дейност в полза на дружеството през процесния период го дисквалифицира като осигурено лице по смисъла на чл. 10 ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО към релевантния момент (деня на настъпване на осигурителния риск), съответно за него не е възникнало право на обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО, като изплатените му такива са били недължими и са получени без основание, което е установено при извършен последващ контрол по разходите на ДОО на Транс 90 ЕООД и е предпоставка по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на получените суми като обезщетения. От обсъденото по-горе явства, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая началникът на отдел КПК правилно е приложил относимите норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ Габрово също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при установената липса на твърдяните от касатора негови пороци, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора съдебни разноски на касатора не се дължат, а претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение трябва да се удовлетвори. На основание чл. 143, ал. 4 във връзка чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, И. Иванов следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ Габрово разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция, в размер на 100 (сто) лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение