Решение № 8927 от 18.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5621/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Максима България" ЕООД, подадена чрез пълномощника адвокат Н. Вълков, срещу Решение 1226 от 26.02.2024 г., постановено по адм. дело 9953/2023 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед 839 от 25.08.2023 г. на председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява се несъгласие с приетото от първоинстанционния съд, че са налице всички елементи от фактическия състав на сочената нелоялна търговска практика. Твърди се, че в случая е била допусната грешка при маркирането на стоката в насипно състояние, като вместо един вид бонбони са били маркирани други, от което произтича и разликата в отбелязаната цена. Счита се, че съдът неправилно е определил предмета на спора и дори да е налице единично допусната грешка, от представените доказателства за извършени продажби на стоката от този вид е било установено, че в други случаи тя е била маркирана правилно. Поради това се прави извод, че маркирането на каса на един продукт като друг със съответната разлика в цената, не представлява нелоялна търговска практика, когато това е единичен случай. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение и решаване на делото по същество с отмяна на атакуваната заповед. В съдебно заседание касаторът претендира разноски по представен списък. Ответникът по касация - председател на КЗП, не изразява становище по жалбата и не прави искания. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата, АССГ е установил от фактическа страна, че на 21.04.2023 г. в КЗП постъпил сигнал от потребител, че в магазин Т- маркет, находящ се в гр. Козлодуй е закупил бонбони Коко шоко на Roshen и леща Fiorre, които на касата били маркирани на по-висока от обявената върху етикетите цена. При извършената проверка във връзка със сигнала, за която е съставен констативен протокол К-2742320/04.05.2023 г., служителите на КЗП установили, че търговският обект се стопанисва от Максима България" ЕООД. Констатирали, че бонбони Roshen Jelly в насипно състояние са с обявена цена по етикет от 11,99 лева за килограм и цена от 10,49 лева за килограм в периода на акция от 27.04.2023 г. до 17.05.2023 г. за притежателите на карта Благодаря. При закупуване от проверяващия екип на контролно количество 0,238 кг. от бонбони Roshen Jelly на касата били маркирани бонбони Roshen Crazy Bee с цена на 12,99 лева за килограм или 3,09 лева. Бонбони от тази марка и вид - Roshen Crazy Bee не са били налични в обекта към момента на проверката и за тях не е имало поставен етикет и информация. По повод констатациите от проверката председателят на КЗП издал заповед 839 от 25.08.2023 г., с която на основание чл. 68д, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), е забранено на Максима България" ЕООД да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, като предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената на гореописаните стоки. В мотивите към акта органът описал подробно всички установени факти, включително по направените при проверката снимки, като изрично посочил, че предоставената от търговеца информация за цените на единица мярка за гореописанта стока е невярна и въвежда или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на тази практика. От правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. При постановяването й са спазени административнопроизводствените правила, правилно за приложени материалният закон и неговата цел. След подробно описание на приложимата правна уредба е изложено, че Максима България" ЕООД при осъществяването на търговската практика, е предоставило невярна информация за обявената цена на бонбоните Roshen Jelly, съпоставена с тази на която е осъществена продажбата им. Това е създало грешно впечатление в потребителите относно условията на предложението за продажба. Прието е, че са налице първите две предпоставки по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП. По отношение на третата предпоставка съдът е установил, че тя също е налице, тъй като въвеждайки потребителя в заблуждение относно цената на стоката, чрез посочване на по-ниски стойности на етикета, търговецът е повлиял върху търговското му решение да закупи именно тази стока и то конкретно от него. Не е споделено възражението на жалбоподателя, че маркирането на стоката на по-ниска от обявената цена се дължи на допусната случайна грешка от касиера и не е системна практика, доколкото увреждането на интересите само на един потребител е достатъчно, за да се приеме, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика. За да направи този извод АССГ се е позовал на решение на СЕС (Съда на Европейския съюз) по дело С-388/2013. По отношение представените четири фискални бона за продажба на бонбони Roshen Jelly в обекта на цена 11,99 лева за килограм, съдът е установил, че нито една от тези продажби не е направена на 04.05.2023 г. - деня на проверката при която е установена нелоялната търговска практика, а данните съдържащи се в представените таблици не опровергават фактическите констатации на органа. В подкрепа на извода за неотносимост на твърдението, че нарушението се дължи на грешка на касиера, а не на умислено поведение е посочено, че това са обстоятелства които не са приети от законодателя като изключващи отговорността по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП. При тези мотиви първоинстанционният съд е постановил атакуваното решение с което е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Нормата на чл. 68в ЗЗП изрично забранява нелоялните търговски практики, а според чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите, и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика - чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1) да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3) тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В конкретния случай безспорно е наличието на търговска практика, свързана с предлагането на стоки, съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП. Установено е, че в деня на проверката бонбоните Roshen Jelly са били с обявена цена от 11,99 лева за килограм и цена от 10,49 лева за килограм в периода на акция от 27.04.2023 г. до 17.05.2023 г. за притежателите на карта Благодаря. При закупуване на конкретно количество от тези бонбони от контролните органи, на касата били маркирани като бонбони Roshen Crazy Bee с цена на 12,99 лева. Предоставянето на невярна информация за цената на стоката е свързано с вземането на конкретно търговско решение, предвид факта на обявената цена, включително като промоционална и представлява съществен фактор върху вземането на търговско решение от страна на средния потребител. При действието на нормативната забрана за нелоялни търговски практики и при данните за предоставяне на невярна и следователно подвеждаща информация, председателят на КЗП правилно е счел, че посредством установеното пазарно поведение търговецът е упражнил заблуждаваща търговска практика по смисъла на цитираната законова разпоредба. В случая се установяват и трите кумулативни елемента на процесната търговска практика. С оглед това обстоятелство изводът на първоинстанционния съд, че е налице осъществена от дружеството нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, е обоснован и съответстващ на закона. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че маркирането на каса на един продукт като друг, със съответната разлика в цената и то в тежест на потребителя, не представлява нелоялна търговска практика, когато това е единичен случай. Изрично в решение по дело С-388/2013 на СЕС е посочено, че Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители, трябва да се тълкува в смисъл, че съобщаване от търговец на потребител на погрешна информация се квалифицира като заблуждаваща търговска, макар да е засегнало един-единствен потребител. Следва да се има предвид, че нелоялната заблуждаваща търговска практика в случая е установена от контролните органи по сигнал на потребител, като проверката им е потвърдила основателността на сигнала за съществуването на такава практика. Не може да бъде възприета защитната теза на Максима България" ЕООД, че маркирането на бонбоните Roshen Jelly като Roshen Crazy Bee се дължи на допусната грешка от касиера, тъй като бонбони от втория тип не са били въобще налични в обекта към момента на проверката. Следва да бъде отчетено също, както е намерил и АССГ, че Максима България" ЕООД не е установило процесната стока да е била маркирана правилно при други продажби в деня на проверката. В контекста на изложеното настоящият касационен състав намери, че не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото, право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение