Решение № 4416 от 14.4.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9400/2019 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Е. Иванова и на Е. Попвасилева против решение 1118/ 31.05.2019 г. по адм. дело 170/ 2019 г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на Е. Иванова против заповед ДК-10 ЮЗР-06/ 21.01.2019 г., издадена от началника на РДНСК- Югозападен район. Жалбоподателката Иванова поддържа, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, като постановено по недопустима жалба, а по същество излага съображения за постановяване на съдебния акт в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде обезсилено или евентуално - отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на началника на РДНСК - Югозападен район да бъде отменена, като й се присъдят разноските по делото. Жалбоподателката Попвасилева излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, както и за постановяването му при съществени процесуални нарушения. Моли решението на административния съд да бъде отменено, като й се присъдят разноските по делото. Ответникът - началникът на РДНСК Югозападен район, сега РДНСК Благоевград, оспорва касационните жалби. Моли обжалваното решение на Административен съд Благоевград да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът И. Овнарски оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответникът главният архитект на община Благоевград не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба, подадена от Е. Попвасилева, е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват съдебния акт имат страните по делото, за които този акт е неблагоприятен. В случая касаторката Попвасилева няма качеството на жалбоподател в производството пред първата съдебна инстанция, поради което оспореното решение не засяга негативно нейната правна сфера. Ето защо същата няма правен интерес да оспори постановения съдебен акт. Разпоредбата на чл. 210, ал. 2 АПК се отнася за лица, които не са участвали в разглеждане на делото и в случая е неприложима, тъй като Попвасилева не е упражнила правото си да оспори заповедта на началника на РДНСК Югозападен район. По тези съображения касационната жалба на Попвасилева следва да се остави без разглеждане и производството по делото в тази част да бъде прекратено. Касационната жалба, подадена от Е. Иванова е допустима. Същата е срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на административния съд е допустимо. Производството пред първата инстанция е образувано по жалба, подадена в срок, от легитимирано лице (чл. 147, ал. 1 от АПК), чиито интереси са засегнати от постановения акт- заповедта на началника на РДНСКЮгозападен район е неблагоприятна за жалбоподателката Иванова. Поради това настоящата инстанция приема, че решението на административния съд е допустимо и не са налице основания за неговото обезсилване. Решението на Административен съд Благоевград е постановено в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд неправилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед ДК-10-ЮЗР-06/21.01.2019 г. на началника на РДНСК- Югозападен район. С цитирания акт е отменено разрешение за строеж 51-2 от 01.04.1987 г., издадено от ОНС Благоевград, за гаражи 2 б с размери 3.00/ 6.00 в парцел VI , кв. 141 по плана на кв. Грамада, гр. Благоевград, на името на Е. Попвасилева и Е. Иванова. Административното производство е образувано по жалба на И. Овнарски против цитираното разрешение за стоеж. Органът приема, че жалбата на Овнарски е допустима, тъй като липсват данни разрешението за строеж да е съобщено на жалбоподателя, въпреки че същият е собственик на 1/ 2 ид. част от парцел VI , кв. 141 по плана на кв. Грамада, гр. Благоевград и на първия етаж от изградената в имота масивна жилищна сграда. По същество началникът на РДНСК- Югозападен район стига до извода, че разрешението за строеж е издадено в нарушение на чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм.), тъй като е постановено без съгласието на всички собственици на имота и без учредено право на строеж. По тези съображения със заповедта, предмет на оспорване в настоящото производство, отменя цитираното по - горе разрешение за строеж. Заключенията на началника на РДНСК- Югозападен район са възприети изцяло от състава на Административен съд Благоевград и с решението, предмет на обжалване, съдът отхвърля жалбата на Е. Иванова против административния акт. Тези изводи на административния съд са незаконосъобразни и не се споделят от настоящата инстанция. Проверката за наличие на основания за отмяна на заповедта на началника на РДНСК- Югозападен район по смисъла на чл. 146 АПК е извършена формално, като безкритично е възприето заключението на административния орган за допустимост на подадената от И. Овнарски жалба срещу разрешението за строеж. От страна на съдебния състав не са констатирани допуснатите при постановяване на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не е отчетено обстоятелството, че административното производство е образувано по недопустима жалба. Оспореното пред началника на РДНСК- Югозападен район разрешение за строеж е издадено през 1987 г. при действието на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.). Разпоредбата на чл. 138, ал. 1 в ред. ДВ бр. 45/ 1984 г., действаща към момента на издаване на разрешението за строеж, посочва изчерпателно индивидуалните административни актове по закона, които подлежат на обжалване пред окръжния съд. Съгласно чл. 138, ал.1, т. 5 от отменения закон в посочената редакция, на обжалване подлежи отказът да се издаде разрешение за строеж по одобрен проект. Разпоредбата на чл. 295, ал. 1, т. 2 от ППЗТСУ, в ред. ДВ бр. 62/1973 г., предвижда, че отказите за издаване на разрешение за строеж могат да се обжалват от прокурора и от заинтересуваните собственици. Анализът на текстовете налага заключението, че издадените разрешения за строеж не подлежат на съдебен контрол. Такъв е допустим само по отношение на отказите и то по жалби на лицата, на които е отказано да се издаде разрешение за строеж. При тази уредба разрешението за строеж, издадено на Е. Иванова и Е. Попвасилева не е подлежало на съобщаване на трети лица, какъвто е жалбоподателят пред административния орган И. Овнарски и при липсата на процесуален ред за оспорване е влязло в сила. Следователно жалбата на Овнарски против разрешението за строеж е недопустима (арг.чл. 156, ал. 5 ЗУТ), поради което органът е следвало да прекрати административното производство съгласно чл. 216, ал. 5 ЗУТ(отм.), без да се произнася по същество. В случая това не е направено. Това налага заключението, че оспорената заповед ДК-10-ЮЗР-06/21.01.2019 г. на началника на РДНСК- Югозападен район е постановена при допуснато съществено процесуално нарушение. Заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Ето защо като приема обратното и отхвърля жабата против административния акт първоинстанционният съд постановява неправилно решение, което подлежи на отмяна. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, като при условията на чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповед ДК-10-ЮЗР-06/21.01.2019 г. на началника на РДНСК- Югозападен район да бъде отменена, а административното производство, образувано по жалба на И. Овнарски противразрешение за строеж 51-2 от 01.04.1987 г., издадено от ОНС Благоевград на името на Е. Попвасилева и Е. Иванова следва да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,